Новата наказателна политика и рейтингът на вещите лица – на дневен ред във ВСС

Кадровиците ще обсъждат и дали да оповестяват прословутия доклад за „уязвимостите“ на системата за случайно разпределение на дела

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) единствен ще заседава тази седмица след Великден. А дневният му ред за 23 април е интересен. Той е подписан от председателстващия пленума правосъден министър Данаил Кирилов.

В дневния ред за съгласуване са влезли няколко проекта. На първо място – на Концепцията за наказателна политика за 2020-2025 г., която бе публикувана през февруари и мина и обществено обсъждане в сградата на парламента, а срокът за обществени обсъждания изтече на 9 март. Както е известно, концепцията залага на преосмисляне на наказателната политика чрез отказ от провеждането й единствено с наказателноправни средства, говори за декриминализация на деяния, избягване на дублиране на съставите на нарушения и престъпления, отпадане на доживотния затвор без замяна, осъвременяване на праговете на глобите. На обсъждането в зала „Изток“ на НС концепцията получи много похвали, но правници останаха скептични дали ще бъде изпълнена. Тя влиза за съгласуване във ВСС, преди да бъде одобрена с решение на Министерския съвет.

Сред точките за 23 април е и проект на допълнение на Закона за съдебната власт, изготвен в МП, и предвидил създаване на единен електронен регистър за вещите лица, данните в който обаче ще се определят със съвместна наредба на правосъдния министър и на ВСС. А от мотивите към проекта проличава, че във въпросния регистър вещите лица ще имат свой рейтинг, според даваните им от „поръчителите“ оценки. За абсурдността и опасността от подобни начинания, които посягат на свободата на научното мнение и независимостта на експертите от органите, които ги назначават, категорично предупреди адвокат Даниела Доковска.

В дневния ред са също изменения и допълнения в Семейния кодекс, продиктувани от две решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург „Л.Д. и П.К. срещу България“ и „Докторов срещу България“. В тях държавата е осъдена от ЕСПБ заради липсата на възможност биологичният баща на дете да оспори директно извършено припознаване и да установи собственото си бащинство. Проектът дава възможност на директен иск на твърдещия да е биологичен баща, който може да доведе до отмяна на припозването и установяване на действителния произход.

Друг интересен въпрос, с който отново ще се занимаят кадровиците, е свързан с прословутата вече външна проверка на централизираната система за случайно разпределение на дела в съдилищата и установените „уязвимости“ в нея. Поводът този път е даденото разрешение от наблюдаващите прокурори от СГП докладът да се разгласи, но оставят на преценката на Пленума на ВСС дали, кога и в какъв обем да стане това. Разрешението е било поискано, тъй като по сигнал на шестима от ВСС, препратили доклада в прокуратурата преди обсъждането му от ВСС, по въпроса бе образувано досъдебно производство за евентуално компютърно престъпление. А навръх Великден, на Разпети петък, на разпит бяха извикани бившият правосъден министър Христо Иванов и някогашният експерт на МС Васил Величков.

Точката е внесена от Боян Магдалинчев.