Европейската комисия отново предупреждава България за схемата „гражданство срещу инвестиции“

  Нов законопроект предвижда получаване на българско гражданство от чужденци срещу инвестиции от най-малко 1 млн. лв.

Европейската комисия е изпратила на 1 април нови писма до България, Малта и Кипър във връзка с т. нар. „златни паспорти“, по-известни като „гражданство срещу инвестиции“, съобщи говорителят на Комисията Кристиян Виганд, цитиран от БНР.

Говорителят отказва да даде подробности за тяхното съдържание и само припомня, че е важно страните-членки да спазват европейското законодателство, както и че в тези случаи има проблеми, свързани със сигурността.

Малта, Кипър и България са единствените страни членки на ЕС, в които действат програми за продажба на гражданство.  Други двадесет ържави, включително тези три, продават и разрешителни за пребиваване, установи ЕК.

Миналата година Европейската комисия  показа недоволство от   процедурата за купуване на гражданство или жителство от  богати чужденци, като посочи, че тази схема  може да помогне  на организирани престъпни групи от страни извън ЕС да проникнат в блока и да увеличат риска от пране на пари, корупция и избягване на плащане на данъци.

В трите държави състоятелни чужденци могат да закупуват паспорти, които им дават пълен достъп до повечето страни от ЕС, срещу инвестиции, вариращи между 1 и 2 милиона евро. Според Брюксел в трите държави няма достатъчни проверки на произхода на богатството на хората, които си купуват гражданство.

Реакцията на Европейската комисия предизвика предложения  за промени в Закона за българското гражданство, пуснати за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието.  Те предвиждаха да отпадне опцията чужденците, получили статут на постоянно пребиваващи у нас срещу инвестиции, впоследствие да получават българско гражданство по облекчен ред.   Ставаше дума за направилите инвестиции за над 1 милион лева в акции, облигации, дялове, концесии или вложили сумата в български банки за доверително управление.  Законопроектът беше изработен от комисия между МП и вицепрезидента Илияна Йотова, след скандала за злоупотреби и търговия  с български документи от служители в Агенцията за българите в чужбина.

Проектът обаче не  влезе в пленарна зала, а наскоро стана ясно, че на 20 март, след обявеното извънредно положение,  в деловодството на НСна  е внесен втори проект от 10 депутати на ГЕРБ и ДПС.  Според една от промените в него,  право на българско гражданство ще имат чуждестранни граждани след едногодишно разрешение за постоянно пребиваване, ако през това време са направили доказани директни инвестиции в материални активи на стойност най-малко 1 млн. лева и са разкрити минимум 20 нови работни места.  С преходните и заключителните разпоредби се променя  Закона за чужденците, в който се завишават условията за получаване на българско гражданство чрез стимулиране на инвестициите на капиталовия пазар.

В мотивите на законпроекта е посочено, че той пряко изпълнява заложените цели на правителството за  привличане на чуждестранни инвестиции и гаранции за тяхното реално съществуване.

Без финал е още и шумният скандал от 2018 г. в  Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) заради  алъш вериша с  придобиване на български паспорти.След избухването му,  прокуратурата обяви,  че сумите за нерегламентираното „удостояване“ са стигали до  5000 евро.  Френски журналист пък  установи, че 114 души, издирвани от Интерпол, са получили българско гражданство.