Две инструкции за охрана на магистратите – симптом на новото прокурорско време

Defakto.bg

 

Адв. Адела Качаунова, директор на Правната програма на Българския хелзинкски комитет

Миналата седмица бяха обнародвани две нови съвместни инструкции – на министъра на правосъдието и на главния прокурор – за едно и също нещо. Едната е за охраната на съдии,  другата – за охраната на прокурори и следователи. Двата паралелни, но не и идентични режима, реализирани тихомълком и без ясни мотиви, са поредният ход на прокуратурата да си гарантира самоуправление.

Новата уредба

Инструкциите са съгласувани от пленума на ВСС на 9 април 2020 г. и са обнародвани в Държавен вестник на 14 април 2020 г. Частта от заседанието на пленума на ВСС относно дискусиите по двете нови инструкции се проведе извън мониторите, а пълният стенографски протокол не е публикуван все още, затова не могат да се проследят и мотивите на пленума да съгласува така изготвените инструкции.

Режимът за охрана на съдии, прокурори и следователи до 14 април 2020 г. се осъществяваше по еднакъв начин съгласно Наредбата на министъра на правосъдието за условията и реда за организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори и следователи, приета на 10 юни 2019 г. на основание чл. 391 от ЗСВ.^[1]

След 14 април тази година режимът по охрана на съдиите се разделя от този  за прокурорите и следователи с двете нови съвместни инструкции.^[2]

Инструкцията за охрана на съдии е приета на основание чл. 391 от ЗСВ и следва до голяма степен режима, съществувал до момента. Инструкцията за охрана на прокурори и следователи обаче е приета на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЗЛЗВНП). Това положение е любопитно само по себе си, тъй като ЗЗЛЗВНП бе съвсем наскоро изменен – на 23 януари, именно за да позволи охраната на прокурорите и следователите да се отдели от тази на съдиите. Логично е, че този нормативен акт се прилага спрямо лица, които са застрашени във връзка с наказателно производство и тези лица са изчерпателно изброени в чл. 3 на закона. Това са участниците в наказателното производство – свидетел, частен обвинител, граждански ищец, обвиняем, подсъдим, вещо лице; осъден; както и лица, пряко свързани с изброените, в особено близки отношения. Прокурорите и следователите не са сред тези лица.

Друг проблем на законодателната техника е, че Инструкцията за съдиите отменя Наредбата на министъра на правосъдието, а е известен различният ранг на двата нормативни акта и невъзможността нормативен акт от по-нисш ранг да отмени акт от по-висш ранг. Такава забележка е направил и пленумът на ВСС.^[3] Въпреки че и наредбата, и инструкцията са подзаконови нормативни актове, те уреждат различни по обхват обществени отношения и затова тяхната йерархия не е еднаква.

За порочната практика за важни законови промени, но в други нормативни актове

Отново по печално познатата техника да се внасят съществени изменения в други нормативни актове между първо и второ четене на законопроекти в Народното събрание, към ЗИД на ЗСВ е било внесено предложение за изменение и на ЗЗЛЗВНП. Предложението е на народната представителка Анна Александрова от партия ГЕРБ, а мотивите относно нуждата охраната на прокурорите и следователите да се отдели от охраната на съдиите – оскъдни.

Техниката на внасяне на предложения за изменения в други нормативни актове между първо и второ четене на основните законодателни изменения, несвързани по никакъв начин с темата на разглеждания законопроект, е порочна. Тя противоречи на Закона за нормативните актове, а при всички положения гарантира, че няма да има обществено обсъждане на предлаганите тихомълком изменения. Тя е в разрез с принципа на прозрачността и публичността и единствената причина, поради която някой посяга към нея, е нежеланието му измененията, които предлага, да бъдат предмет на твърде много критични прочити. В настоящата ситуация тази техника е постигнала и пълното отсъствие на каквато и да било реакция на предложените изменения в ЗЗЛЗВНП, включително и от юридическата общност.

Как ще се охраняват прокурорите

По същество, Инструкцията за охрана на прокурорите и следователите е тази, която буди по-голям интерес. Това е така, тъй като охраната им се осъществява по различен начин от тази на съдиите и по начин, различен от досегашния. Охраната занапред ще се осъществява въз основа на решение на Съвет за охрана на застрашени прокурори и следователи, в който участват определени от главния прокурор двама негови заместници, директора на Бюрото по защита – орган по чл. 14 от ЗЗЛЗВНП изцяло подчинен на главния прокурор, – заместник директора на Бюрото по защита и главния секретар на МВР. Когато Съветът по охрана решава по конкретен въпрос за охрана на конкретно лице съставът на Съвета е различен. В него ще участват двамата заместници на главния прокурор, главния секретар на МВР и заместник-председателя на ДАНС.

За разлика от прокурорите и следователите, при съдиите охраната се осъществява въз основа на решение на Съвета за охрана на застрашени съдии, в който участват лица изцяло в структурата на министерство на правосъдието и главна дирекция „охрана“.

 Гарантирано самоуправление само на прокуратурата

Двата паралелни режима показват отчетливи отлики като видимото самоуправление, което прокуратурата си гарантира (или поне управление от страна на главния прокурор и подчинени нему лица) и чрез осъществяването на собствената си охрана, съвместно с ключови представители на изпълнителната власт – МВР и ДАНС. Това е в синхрон с наблюдаваното през първите месеци от мандата на новия главен прокурор до момента, през които стана видимо неговото свободно боравене със структурите на МВР и употребата им сякаш те са на собствено подчинение на главния прокурор, дори когато последният осъществява несвойствени функции по превенция на престъпления.

Както беше споменато, освен, че прокурорите и следователи не са сред кръга лица по чл. 3 на ЗЗЛЗВНП, защитата, която този акт дава, е във връзка само с наказателно производство. Това предполага, че на първо място трябва да е налице конкретно наказателно производство, във връзка с което да има застрашено лице. Това поставя въпроса дали прокурорите, част от Върховната административна прокуратура, биха могли да се възползват от защита поЗЗЛЗВНП, ако са застрашени.^[1] Ако могат да се възползват от охрана, не надвишава ли инструкцията като подзаконов акт приложното поле на законовия акт, въз основа, на който е приета?

За илюстрация ще посоча, че по времето, когато прокурор Николай Колев^[2] бе убит, той беше административен прокурор към Върховната административна прокуратура. Припомням, че Колев бе жалбоподател по делото Колеви срещу България^[3], чийто предмет, наред с друго, засягаше неефективното разследване на твърденията на Колев приживе, че се подготвя покушение над него от страна на главния прокурор Никола Филчев с помощта на служители на антитерористичните структури в МВР. Преди смъртта си Колев не е извършвал работа по наказателни дела и не е бил застрашен във връзка с наказателно производство. Ако прокурор Колев беше жив днес, щеше ли да може да се възползва от специалната защита на прокурори и следователи, след като охраната, която те получават е въз основа на ЗЗЛЗВНП, а Съветът по охрана е силно контролиран от главния прокурор?

 Видимо превъзходство на главния прокурор, но защо

Приемането на съвместна инструкция на министъра на правосъдието и главния прокурор по отношение на съдиите поставя въпроса защо главният прокурор е бил ангажиран с изготвянето ѝ и защо на съдиите нямат същото ниво на самоуправление не е дадена същата възможност да участват във вземането на решения по отношение на колегите си, както е сторено за прокурорите и тяхната дума по отношение на тяхната охрана е далеч по-слаба, дори отсъстваща.

Неизвестна е необходимостта за изменение на режима на охрана на прокурорите и следователите и отделянето му от охраната на другите магистрати – съдиите. И трите фигури са част от съдебната система и това поставя нуждата да се разясни защо режимите по охрана са различни, с видимо превъзходство на функциите на главния прокурор – функции, иззети от изпълнителната власт, които до скоро се упражняваха от главна дирекция „охрана“ към министерство на правосъдието.

Липсва обосновка дали нуждите на прокурорите от охрана са значително различни от нуждите от охрана на съдиите. Колко от магистратите са използвали охрана и имало ли е пропуски в осигуряването на необходимата защита?

Пропуски в досегашната система за охрана едва ли е имало, защото в този случай не е логично режимът по охрана на съдиите да остане приблизително непроменен. Така би могъл да се направи изводът, че прокуратурата се капсулира като генерира още повече правомощия в главния прокурор, който взаимодейства твърде тясно с изпълнителната власт.

Безспорна е нуждата от сериозни структурни промени в съдебната власт, както и от преодоляване на причините, довели до неефективното разследване на убийството на Николай Колев. Затова въпроси като този за сигурността и охраната на магистратите следва да са предмет на по-засилено обсъждане най-малко в професионалната юридическа общност.

^[1] Съгласно чл. 4 на ЗЗЛЗВНП: Застрашените лица могат да получат специална защита, когато показанията, обясненията или информацията на лицата по чл. 3, т. 1 и 2 осигуряват доказателства от съществено значение в наказателни производства по тежки умишлени престъпления от общ характер и по всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

^[2] ЕСПЧ, Колеви срещу България, жалба № 1108/02, решение от 5 ноември 2009 г. Решението остава неизпълнено все още, поставено е под засилено наблюдение от Комитета на министрите и неговото неизпълнение стана причина за Междинната резолюция на Комитета на министрите от края на 2019 г.

^[3] ЕСПЧ, Колеви срещу България, жалба № 1108/02, решение от 5 ноември 2009 г. Решението остава неизпълнено все още, поставено е под засилено наблюдение от Комитета на министрите и неговото неизпълнение стана причина за Междинната резолюция на Комитета на министрите от края на 2019 г.

^[1] Достъпна на: https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=AC4DAF05A58CD01504E2F42A43DF0731?idMat=138577.

^[2] Пълните наименования са Инструкция № И-1 от 10 април 2020 г. за условията и реда за организиране и осъществяване охраната на съдии и Инструкция № И-2 от 10 април 2020 г. за условията и реда за организиране и осъществяване охраната на прокурори и следователи, обн. в ДВ, брой 36 от 14.04.2020 г.

^[3] Вж. „Пленумът на ВСС съгласува проектите на инструкциите за условията и реда за организиране и осъществяване охраната на прокурори и следователи, и на съдии“, публикувано на 09.04.2020 г. от Висшия съдебен съвет на адрес: http://www.vss.justice.bg/page/view/105010.