Последни новини
Home / Актуално / COVID – 19: Непълното работно време и съответстващото трудово възнаграждение

COVID – 19: Непълното работно време и съответстващото трудово възнаграждение

Defakto.bg

 

Чавдар Христов –юрист, вицепрездент на КНСБ

 

Една от основните възможности, които предоставя на работодателите Закона за извънредното положение[1] (за по-кратко) в условията на коронакризата е едностранното въвеждане на непълно работно време(чл.138а,новата ал.2 КТ). По нея възникват въпроси и протворечиви мнения относно трудовото възнараждение, което се получава при едностранно въведено непълно работно време.

Кодексът на труда допуска при нормални, обичайни условия, извън новоприетата алинея 2-ра в чл.138а КТ[2] в ЗМДВИП, непълното работно време да се договаря между страните по договора (чл.138,ал.1 КТ).[3] Страните по трудовия договор могат след сключването му, чрез допълнително споразумение да се договарят работното време от напр. 8 часа дневно, да стане 6 или 5, но не по-малко от 4 часа дневно(нарича се „непълно”, защото пълното е уговорено в трудовия договор, като обикновенно в практиката се договарят 8 часа дневно раб.време).

Чрез споразумението страните договорят за какъв период от време ще важи това изменение на изначално определеното в трудовия договр раб.време, как ще се разпределя времето и как предоговореното по-малко (от уговореното в трудовия договор) време ще се отрази на трудовото възнаграждение. Логично е, обосновано е, щом работното време намалява да бъде намален и размера на основното трудово възнаграждение, определено в труд. договор за пълно работно време, напр.8 часа дневно. Това следва да стане, чрез споразумението, по хипотезата на чл.138,ал.1КТ, въз основа на принципите за определяне/договаряне на основното тр. възнаграгдение (вж чл.247, ал.1 КТ[4]).

По същият начин трябва да се подхожда, когато разглеждаме и другите две хипотези на въвеждане на непълно работно време:

Първата хипотеза е по чл.138а, ал.1 КТ, при която, за да въведе непълно раб.време работодателят трябва да потърси и да получи съгласие от синдикалните организации или от представителите на раб.или служителите, по чл.7, ал.2 КТ, когато в предприятието няма синдикална организация.

Очевидно е, че при даване на съгласие съответните субекти, ще уточнят с работодателя и въпроса за това как ще се отрази непълното работно време на размера на осн. трудови възнаграждения на онези работници, за които работното време се намалява. Тоест макар и да не е посочено конкретно в нормата на закона, то този отговор е логичен и следва, като обективна последица от правната уредба. Дали, ще се сключи принципно споразумение с работодателя или въз основа на даденото съгласие и определени принципи, работодателят ще определи намаляване на размера в допълнителни споразумения с работниците е отделен въпрос.

Втората хипотеза е по чл.138а, новата ал.2-ра КТ, приложима само в условията на извънредно положение При нея обаче по отношение на възнаграждението има и една допълнителна възможност,  нормативно уредена  в чл.1, ал.3, ал.5 и ал.8 ПМС №55/2020г. Тя произтича от правната норма и според нея работникът получава пълния размер на възнаграждението си, независимо от това, че е работил по-малко часове от уговореното в трудовия договор пълно работно време „……  В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.”(чл.1,ал.5 ПМС №55/2020г.). Трябва да поясним, че компенсацията се получава от целеви, обезпечени от Държавата(най-общо казано) средства, които се предоставят на работодателя по силата на закона(Закон за мерките и действията по време на извънредното положение) при определни условия (вж. чл.2, чл.4 от ПМС №55/2020г.).

Тоест по силата на ЗМДВИП, и въз основа на чл.138а, ал.2 КТ за времето на извънредното положение, работодателят ще може да въведе едностранно непълно работно време за работници от предприятието, които работят на пълно работно време.

Допълнително и ако отговаря на условията и критериите на ПМС 55, той ще може да се възползва и от т.нар.”компенсаци”.

Ако обаче работодателят не отговаря на условията и критериите на постановлението, той няма да може да се възползва от компенсацията. Ще може да въведе едностранно непълно работно време, съгласно чл.138а, ал.2 КТ, но няма да получи средства по ПМС 55, чрез които да компенсира работниците, на които е въвел едностранно непълно работно време, до пълния размер на уговореното в трудовия им договор възнаграждение.

При тази хипотеза възниква въпросът, как по какъв начин ще бъде определен намаления размер на възнаграждението, който обективно следва от намаленото едностранно от работодателя работно време.

Обикновенно на този въпрос се отговаря бързо и автоматично  – работодателят ще го определи „пропорционално на отработеното време”!

По наше мнение този отговор е неправилен, по-скоро е незаконосъобразен, независимо че като негов аргумент може да се позоват на чл.147 КТ, вкл. и на посочената по–горе норма на чл. 1, ал.5 ПМС №55 /2020г.

Защо приемаме, че е така:

1.Работодателят няма правно основание да измени, едностранно размера на трудовото възнаграждение. Трудовото възнаграждение се определя, чрез трудовия договор (чл.66, ал.1, т.7 КТ[5]).  Всички определени с трудовия договор елементи, вкл. и размера на основното възнаграждение, могат да се изменят само чрез допълнително споразумение към трудовия договор (чл.119 КТ).

Тоест право на работодателя е да въведе едностранно непълно работно време, но законът не му е дал право да намали размера на възнаграждението едностранно. По отношение на размера на трудовото възнаграждение  законът му е дал право едностранно да го увеличава (вж чл.118, ал.1 и ал.3 КТ). Само това, нищо повече!

2.Посоченият по горе чл.247, ал.1 КТ сочи принципите въз основа на които конкретно се договаря(определя) размера на основното трудово възнаграждение – „…според времетраенето на работата или според изработеното”. Времетраенето съвсем не води до автоматично разбиране за пропорционалност, по часове, при определяне на неговия размер. Изразът ”времетраене” има много по-широк и сложен характер. Той трябва да се съчетава и с ефективност, интензивност, оптималност и други подобни. Отделен въпрос е, че той не се прилага в пълнота при изпълнение на трудови задължения свързани с норми и разценки и т.н., при което размера се определя основно,  според изработената продукция.

3.ПМС №55 изпозва изразът ”пропорционално”, но при него става дума за „компенсация” т.е. за сума, която се предоставя на работодателя при определени от Държавата условя и ред, за да компенсира той реално загубено работно време и свързано с него намаление  на размера на договореното възнаграждение за пълно работно време. Правната уредба, средствата, разпределенето и прочие имат други цели и задачи, различни от реалното възнаграждение за положен труд.

Следователно, при въведено непълно работно време, извън хипотезата на чл.138а, ал.2 КТ, при която ще намери приложение ПМС №55:

1.Обективно е необходимо и оправдано да се определи нов, макар и временен размер  на основното трудово възнаграждение, който да е в съответствие с намалелите часове от дневното работно време.

2.Това обаче не може да стане едностранно, с разпореждане или с някакъв друг едностранен акт на работодателя, защото няма правно основание за това.

3.Намаляването на размера следва да стане по пътя на договарянето,  чрез споразумение, както в случаите по чл.183а, ал.1 КТ, така и в случай на чл.138а, ал.2 КТ, ако не се прилага ПМС55/2020г.

По наше мнение по тия въпроси има празнота в правните норми, която би следвало въз основа на дилог и сътрудничество, в системата на НСТС, да се уреди чрез нови норми в Кодекса на труда. В други държави от ЕС при подобни хипотези се договаря и чрез колективното трудово договаряне.

 

[1] Закон за мерките и дйствията по време на извнредното положение(ЗМДВИП)

[2] „(2) В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.“;

Забележка от автора: Но не по-малко от 4 часа дневно.                   .

[3] Чл. 138. (1) Страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността и разпределението на работното време.

[4] Чл. 247.(1) Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното.

 

[5]чл.66 , ал.1 Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;

About De Fakto

Проверете също

Памет: Преди година, С 20 “за” срещу 4 “против” ВСС избра Иван Гешев за главен прокурор

Точно преди една година, на 24 октомври 2019-а, Пленумът на Висшия съдебен съвет избра Иван …

Ковид 19: Поредна заповед на здравния министър спира плановите операции до 30 ноември (допълнена)

С поредна  Заповед № РД-01-619/23.10.2020 г. на здравния министър се преустановява плановия прием и плановата оперативна …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.