Последни новини
Home / Законът / Обвинението срещу Сидеров за призива за масово излизане по Великден е несъставомерно, определената гаранция отпада, реши СРС

Обвинението срещу Сидеров за призива за масово излизане по Великден е несъставомерно, определената гаранция отпада, реши СРС

Defakto.bg

Софийският районен съд отмени определената на Волен Сидеров парична гаранция от 50 000 лева по делото срещу него за явно подбуждане към престъпление и възпрепятстване на орган на властта да изпълни задълженията си.

Тези обвинения са несъставомерни, категоричен е съдия Николай Урумов от СРС. Определението му е окончателно.

Става дума за първия “кръг обвинения” , повдигнати след призива да се излезе масово по Великден, последвалото неявяване по призовка в СДВР – Сидеров се беше върнал от входа на сградата, обявеното общодържавно издирване, доброволното му явяване на другия ден, полицейския арест и, в крайна сметка, определената гаранция от 50 000 лева. Тези обвинения  са по чл. 320, ал. 1 и чл. 270, ал. 1.

Срещу Сидеров има и второ дело по този случай – за отправяне на заплахи и закани към длъжностни лица, като и по него има определена гаранция от 50 000 лева.  По това дело произнасяне на съда няма.

Текстовете на НК, по които е обвинен Сидеров по настоящото дело, гласят:

Чл. 270. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г.) (1) (Предишен текст на чл. 270 – ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., доп. – ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който противозаконно пречи на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-частен съдебен изпълнител да изпълни задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.
Чл. 320. (1) (Предишен текст на чл. 320 – ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Който явно подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред множество хора чрез разпространяване на печатни произведения или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до три години, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.

По закон, НПК, съдът заседава закрито по жалби срещу определените от прокуратурата парични гаранции. Но съдебният акт е публичен.

Мотивите на съда

В производството по чл. 61 от НПК съдът е длъжен да изследва въпроса дали е налице обосновано предположение за авторството на деянието, в което е обвинен обвиняемият, след което да пристъпи към преценка на останалите обстоятелства, които имат значение при определяне на взетата мярка за неотклонение „гаранция в пари“, се сочи в определението на съдия Урумов.

Той намира за установени следните факти:

На 12.04.2020 г. във водено от обвиняемия телевизионно предаване, той е изразил критичната си позиция срещу взетите мерки от страна на правителството на Република България във връзка с пандемията.  Като е заявил: “Не искам да вляза в храма с маска и да си крия лицето пред Бога. Трябва да отчетем като положителен момент, че Църквата и властта се разбраха да не се затварят храмовете…

… Днес, на Цветница, застанаха едни хора на 2 метра един от друг в храма, в „Александър Невски”. Какво показват? Кое им е по-важно – Мутафчийски или Бог? Народът, вярващите, да реагират и да кажат, че това не е правилно….

… Възкресение Христово е празникът, без който не можем. Ако отречем това и кажем, че не е празник, отричаме нашата човешка същност.

Ние сме създадени по образ и подобие на Господа. На Възкресение Христово ми се иска народът да излезе и да отпразнува този празник като народ – масово.“

След излъчването на предаването до прокуратурата е бил подаден сигнал чрез електронна поща от журналиста И.Н., била е извършена проверка по подадения сигнал, в нейния ход двама оперативни работници посетили известните адреси на В. С. и на телевизия „А.“, за да връчат на последния призовка да се яви като свидетел в сградата на СДВР и да изискат запис на излъченото предаване. Отивайки в сградата на телевизията (“Алфа” – б.р.), били омолени да изчакат в преддверието , откъдето чули викове и крясъци, разпознавайки гласа на В.С. (Волен Сидеров – б.р.) : „Изгони ги, не ги пускай, марш от тука никой не искам“. Сидеров се показал и в преддверието, бил поздравен с  „Добър ден“ от оперативните работници, после служител ги помолил да си тръгнат и да връчат книжата чрез адвокат.

На следващия ден, Сидеров  се явил в сградата на СДВР с двама адвокати  където бил привлечен като обвиняем за две извършени престъпления – по чл. 320, ал. 1 от НК и по чл. 270, ал. 1 от НК.

Съдът приема:

По престъплението по чл. 320, ал. 1 от НК.

 Разпоредбата е бланкетна по своя характер, а прокуратурата я е запълнила, като е намерила, че в случая се касае за подбуждане към извършване на престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – „Който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева. Ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева.“

Същевременно, съдът отчита, че преди и по време на Великденските празници 16-21 април, посещенията на църковните храмове не са били забранени с никакъв акт – нито законов, нито подзаконов.

Съдът счита, че словата, изречени от С. са цитирани избирателно в постановлението за привличане като обвиняем, като са извадени определени изрази от контекста на изказването му и реално им е придаден друг смисъл. В посоченото изявление никъде не се прави пряко изявление към гражданите да нарушават взетите от държавата противоепидемични мерки. Съдът намира, че това изказване отразява лична позиция, а не представлява призив, нито подбуждане на неопределен брой хора да вършат престъпни прояви. Цялостният тон на изказването на С. в сочи на критика и несъгласие с възприетата от правителството позиция и представлява лична оценка както на взетите решения, така и на начина на изпълнението им от властите и населението.

Освен това, нормата на чл. 37, ал. 1 от Конституцията повелява, че “Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.“ А чл. 39, ал. 1 сочи, че „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.“ Това означава, че никой не следва да бъде преследван по съдебен ред или какъвто и да било начин, за разпространение на собственото си мнение и религиозни убеждения.

Ето защо, съдът намира, че описаното в постановление на прокурора е несъставомерно като престъпление по смисъла на чл. 320, ал. 1 от НК.

Съдът следва изрично да отбележи, че дори в условията на световна пандемия от заразна болест и обявено извънредно положение, тези права на гражданите запазват своята значимост и валидност, защото са прокламирани в Конституцията и защитени от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от българската държава. Това означава, че с обикновен закон за обявяване на извънредно положение и административни актове (каквито са заповедите на министрите), не може да се дерогират или суспендират нормите на основния закон, които се прилагат пряко. Иначе казано, свободата на изразяване и правото на религиозно убеждение, както и редица други подобни, са ненакърними и неотменими при сега действащия правен ред, и не могат да бъдат ограничавани по никакъв начин, още по-малко със закон, който е с по-нисък нормативен ранг от Конституцията.

За престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК.

 Описаното поведение на С. е несъставомерно като престъпление по чл. 270 от НК. Както неведнъж върховната съдебна инстанция е отбелязвала в решенията си, за да е съставомерно деянието по чл. 270 от НК е необходимо изпълнителното деяние на престъплението /в случая „пречене”/ да е започнало ПРЕДИ намесата на органа на власт и продължава и след неговата намеса като прераства в пречене или в съпротива на въпросния орган да изпълни задълженията си. В случая, действията, които прокурорът е обективирал като пречене са започнали след намесата на органа на власт и точно поради тази причина деянието не е престъпление – в този смисъл и Решение 556/15.12.2012г. по н.д. 1780/2012г. на I н.о. на ВКС, Решение № 511 от 26.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1166/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова и т.н.

Подобен отказ за получаване на призовка въобще не може да бъде квалифициран като извършване на престъпление. Всеки гражданин може да откаже да получи какъвто и да било документ, в това число и призовка за явяване в СДВР. Ако има ясен обективиран отказ или действия, които несъмнено навеждат извод за намерение за неполучаване на книжата (каквито са налице в случая), този отказ може да се удостовери по надлежния ред и книжата се считат връчени. Освен това, от показанията на полицейските служители се установява, че единственото, което те са казали на С. е „добър ден“ и дори не са направили опит словесно да го уведомят, че е призован да се яви в СДВР. В този смисъл въобще не може да се говори за осъществено съставомерно деяние по смисъла на чл. 270, ал. 1 от НК, поради което и това престъпление не може да се приеме за осъществено от обективна и субективна страна.

 

About De Fakto

Проверете също

Мнозинството отхвърли ветото на президента, върна „двойната неустойка“, ще я маха с държавния официоз

Мнозинството на ГЕРБ, “Обединените патриоти” и “Воля” със 121 гласа отхвърлиха  ветото на президента Румен …

Окончателно, на второ четене: Жалбите на затворници за режима на наказанието и други няма да стигат до ВАС

В делата срещу откази за вписване ще се присъждат разноски Окончателно, на второ четене, парламентът …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.