На г-н Борисов колко неотложно му беше да обикаля страната и да отиде да се снима с багер? Ми то не остана багер, с който премиерът да не се е снимал!
Нашето общество има много тежък вирус и не съм сигурен, че той е корона
Правят се заключения без статистическа стойност
Кризата в момента е твърде дълбока, за да я оставим само в ръцете на правителството, заяви проф. Даниел Вълчев, декан на ЮФ в СУ „Климент Охридски“ в предаването „Лице в лице“. Решенията, които засягат правата и ограниченията на хората, ги взема правителството. Ако нещата не са добре – ще бъде отговорно, ако са добре – ще бъде победител, коментира той.
Професорът изреди кавалкада от въпроси, които нямат отговор. През последния месец и половина не знаем какво се случва и кой взима решенията, каза той. Пример: „Г-жа Фандъкова преди дни каза,че общината щяла да разхлаби мерките за парковете, но щели да вземат разрешение от Щаба. В това няма никакъм смисъл, общината не може да разхлаби никакви мерки, защото това решение е взето със заповед на министъра на здравеопазването от 20 март, а щабът не може да дава никакви разрешения, защото това са група експерти, които министър председателят е определил да го съветват„.
Вече един месец се води дебат кои тестове са по-успешни и хората съвсем се дезориентират. „За да можеш да решиш която и да е криза, трябва да знаеш какво стои срещу теб. Това което ние досега разбираме от едни полушамански изказвания, е че срещу нас стои невидим, смъртоносен и ужасен враг„, заяви Вълчев. Само че това нищо не ни говори. „Разбирам, че в Германия в момента са направени 2 милиона теста и то голяма част от тях на случаен принцип и може да се каже с голяма степен на вероятност каква част от немското население е прекарало този вирус и да се правят съответните изводи. У нас в момента се правят едни заключения, които няма никаква статистическа стойност“.
Професорът коментира ограниченията заради пандемията: Казват ни няма да правите „това и онова“, „ще се ограничите“, „трябва“. Правилно, като общество трябва да положим някакви усилия и самоограничения, но трябва да знаем в името на какво. Защото ако е вярно, че рано или късно ние всички ще преболедуваме този вирус, не е ни е ясно в момента какво точно правим. Г-жа Меркел например откровено каза – възможно е пикът да пробие капацитета на нашата здравна система, имаме „толкова и толкова легла, толкова и толкова обдишващи апарти и т.н., и ние ще направим всичко възможно да се движим близо, но да не позволим да бъде пробита системата“. Това се разбира, защото е казано по човешки, аргументира професорът.
Попита: Може ли някой да ми каже какъв е точно капацитетът на българската здравна система, защото преди няколко дни главата на Щаба заяви, че понеже имало вече над 300 души в интензивни отделения, ставало страшно“. Но според НСИ в България има 30 000 лекари, 346 болници и 53 000 легла, каза Вълчев.
При 53 000 легла и над 365 болници властите казват, че 40 заразени на ден са проблем, а при 80 заразени става страшно. Е, може ли системата да рухне от 300 заразени, които са хоспитализирани с К-19, от тях 40 в реанимации и вече не можем да поемем повече?! Ами това е един катастрофирал автобус с хора, 40 или 80 ранени ли системата не може да поеме?! А ако водим война, ще се предадем ли при първите 50 ранени? Е, ако е нисък капацитета, защо даваме 4 млрд и 700 млн тази година за здравеопазване.
Проф. Вълчев посочи, че за последната година у нас са починали 108 000 българи или по 290 на ден и никой не се е притеснил от това. А от К-19 те са петдесетина за два месеца и затворихме цялата държава..
И още за необяснимите неща: “ Когато на 20 март министърът издаде забраната за посещение в парковете, дневно нововъзникващите случаи бяха 10 -15 на ден. Сега, когато отменяме забраната, те са между 40 и 90 на ден. Е, нека някой ми обясни логиката да се въведе забрана при 10-15 заразени на ден и тя да се махне при 90 заразени на ден?! Излиза, че причините за тези ограничения съвсем не са медицински. Отделно, трудно е да приеме, че когато някой е на открито, дори при софийския въздух, се разболява повече, кой каквото и да ми казва и каквито и дипломи да има.“
„Ами ако мина покрай вас и ви кихна? – попита водещата. „Ми ще ви кажа наздраве!“, какво друго да ви кажа, утре ще има друг щам, този поне щади децата ни и младите хора, това не го забравяйте, отвърна Вълчев.
И продължи: „Слушам пак от Щаба – голям проблем щяло да бъде това с парковете, защото щели да се съберат по 15 млади хора да пият бира. Представете си докъде е деградило нашето мислене! Нас не ни притеснява, че в парковоте се пие, а че се пие по време на пандемия. Нашето общество има много тежък вирус и не съм сигурен, че той е корона. Ако отидете в Сентръл парк в Ню Йорк или в който и да е нормален парк в една нормална страна и пиете, на десета минута ще ви арестуват. На нас това не ни прави впечатление, защото е важно е да пият на два метра един от друг!“
…Изглежда свикнахме, че размерът на колата ти и скъпият автомобил могат да те направят безсмъртен. Можеш да имаш и 10 бентлита, пак умираш. Тези неща трябва да се дискутират, заяви професорът.
….Не може да има такива неясни ограничения като „неотложност на пътуването“ , които водят до една напълно ненужна и отживяла милиционерщина, в която и полицаите, и гражданите се червят заради необходимостта да обясняват необяснимото, категоричен е юристът.
„Извинявайте, ама на г-н Борисов колко неотложно му беше да обикаля страната и да отиде да се снима с багер?„. „Инспектира!“, защити водещата премиера.
„Ми то не остана багер, с който премиерът да не се е снимал в тази страна“, неотрази защитата проф. Вълчев.
Правителството трябва да разбере, че е под натиск. Все още има Конституция и законов ред в държавата. По повод казаното от Борисов, че се обмисля закон, в който да влязат противоепидимичните мерки след отмяна на извънредното положение, Вълчев коментира: Правителство да си събере компетентните хора и да направят един закон, в който да се запишат мерките, които ограничават нашите права. А не както е сега – законът да оправомоща някой друг да го прави. Единственият начин да се ограничи правото на придвижване например, е това да стане със закон, в който е посочено, че е временно.
Повече не може основни човешки права да бъдат ограничавани със заповед на министъра „до второ нареждане“!