И.П.И: Капиталовите разходи на съдебната власт

Какво казва законът

Както отбелязахме, съгласно чл. 117, ал. 3 от Конституцията съдебната власт има самостоятелен бюджет. Тази самостоятелност се изразява в редица права на съдебната власт и обвързващите я реципрочни задължения. Но на практика и в приемането на бюджета, и в отчитането на разходите след това процедурата е изцяло формална и се развива без възможност за външен поглед и коментар. Резултатът – ежегоден ръст на средствата, а анализ на това дали са похарчени по най-добрия начин не се прави, както липсва и възможност за външна оценка.

С изменение на Конституцията от 2015 г. правомощието по стопанисване на недвижимите имоти на съдебната власт бе прехвърлено от Министерство на правосъдието към пленума на ВСС като той е отговорен и за разрешаването на общите организационни въпроси на съдебната власт (чл. 130а, ал. 2, т. 4 и т.6). Законът за съдебната власт доразвива конституционните текстове, като в чл. 16 при изясняване правното положение на съвета се установява задължението да обезпечава финансово и технически дейността на съда, прокуратурата и следствието. Съветът изпълнява тази си функция посредством комисиите „Бюджет и финанси” (КБФ), „Управление на собствеността” (КУС) и  „Професионална квалификация и информационни технологии”

Какво казва практиката

По правило, мотиви за даден разход липсват или в, най-добрия случай, са оскъдни. Налични са, само когато комисията „Бюджет и финанси”  не дава съгласие за определен разход. От анализираните протоколи на трите комисии се наблюдава следното:

• През 2017 г. мотивите за отказ са едни и същи (т.е. без оглед на специфичните заявени нужди от съответния съд), силно формални и са предшествани с пояснението „липса на източници на финансиране“.
• В края на 2018 г. се забелязва положително развитие по отношение на експлицитно посочената мотивация, макар да е спорадично – започват да се появяват мотиви не само при отказ за отпускане на разходи, но и при съгласие. Освен това, мотивите се отнасят за конкретния случай, а не са бланкетни и формални като преди. Най-често това се наблюдава в случаите, когато КБФ и КУС са имали съвместно заседание.

Най-отчетливите пороци при разпореждане със средства за капиталови разходи са:

• Липса на критерии за оценка

Изглежда, че КБФ не прилага никакви критерии, по които преценява на кой съд да се отпусне даден разход и на кой – не, а решенията стават стихийно, „на око“. Не става ясно при конкуренция на сходни или направо идентични искания защо за един съд се отпуска разход за закупуване на даден актив, а за друг – не. Дори да има основателна причина за това, тя не може да се изведе от протоколите нито на комисиите, нито на пленума.

Така например в началото на ноември 2018 г. Районен съд – Плевен и Районен съд – Провадия заявяват желание за закупуване на климатици. КБФ отклонява искането им с указание да бъде разгледано отново през 2019 г. и възлага на дирекция „Бюджет и финанси“ при разпределението на бюджета за 2019 г. на РС да бъдат заложени необходимите средства. В същото време РС Ихтиман и РС Каварна също заявяват покупка на климатици, но техните желания са одобрени (за 2018 г.). Не става ясно защо едните остават за 2019 г., другите се покриват през 2018 г. Същото е по отношение на закупуването на компютри: в РС Смолян разходът е разрешен за 2018, а за Окръжен съд – Благоевград остава за 2019 г.

• Различни разходи за идентични или сходни вещи

Защо за един и същи вид, като функционалност, вещи се одобряват различни разходи: например 1 климатик за сървърно помещения в РС Елин Пелин струва 936 лв., докато в РС Ихтиман цената е с почти 1000 лева отгоре – 1860 лв. (и двете в следствие на решения по протокол 24 от 27.07.2017 г.). И двата са с включен монтаж. По подобен начин стоят и разходите в Административен съд – Ямбол – климатикът струва 1650 лв. Непропорцинални разлики в разходите се наблюдават и при покупка на копирни машини.

В заключение

Работата на отделните членове на ВСС в комисиите не подлежи на никакъв контрол. При изтичане на мандата им всеки от тях трябва да получи оценка според утвърдената методика, която  „общо и словесно да отразява изпълнението на компетентностите на ВСС като колективен орган”. В действителност, като оценка се вписва „съответна”. И в тази съответност стоят безконтролни и немотивирани разходи, а поддръжката на съдилищата остава стихийно и непланирано занимание. Нещо повече – в момента част от същите тези членове на съвета обсъждат дали да отнемат стопанисването на Съдебната палата в София от председателя на ВКС Лозан Панов. А има ли някаква отговорност, която да поемат за мандата си?

Източник:  Седмичен бюлетин на  И.П.И