Висшият адвокатски съвет обеща нова наредба до край на май
Петчленен състав на Върховния административен съд окончателно отмени сериозното поскъпване на минималните адвокатски хонорари, гласувано от Висшия адвокатски съвет през 2014 г. С тогавашната промяна в Наредба 1 за минималните адвокатски възнаграждения част от тях скочиха повече от двойно – а това е задължителният праг, под който защитниците не могат да падат, иначе ги чакат дисциплинарни наказания. Увеличиха се хонорарите за развод, бащинство, процесуално представителство.
Решението е от днес и е на върховните съдии Йовка Дражева, Георги Колев, Донка Чакърова, Мартин Аврамов, Юлия Раева – докладчик. То е окончателно.
То потвърждава, с малки изключения, решението на тричленния състав на ВАС от октомври 2019 г., с което поскъпването на адвокатските услуги от 2014 г. бе отменено като незаконосъобразно заради неспазване на правилата за задължително предварително публикуване и обществено обсъждане. Делото бе образувано по протест на Върховната административна прокуратура.
Произнасянето на българския съд бе предшествано от това на Съда на ЕС в Люксембург. В края на ноември 2017 г. СЕС обяви, че минимална тарифа, определяна изцяло от гилдията на адвокатите, без възможност за „външен“ контрол и преценка на съда, би могла да ограничи конкуренцията. Съдът на ЕС всъщност обявява, че са нужни ясни критерии, по които да се определят минималните размери за адвокатска защита, каквито в момента няма, разчетоха правници.
А съдии започнаха да прилагат директно решението на СЕС и да определят възнаграждения под минимума.
След това произнасяне, както и след решението на тричленния състав на ВАС, се очакваше Висшият адвокатски съвет да разработи и предложи критерии. Вместо това ВАдС оспори пред петчленен състав решението на тричленката. И загуби делото.
Петимата върховни съдии изцяло потвърждават извода на колегите си от първата инстанция за сериозно нарушение на правилата при промяната на Наредба 1. Увеличението на хоноратите за процесуално представителство, съдействие и защита по граждански и административни дела, окончателно се отменя като незаконосъобразно.
Обезсилва се единствено малка част от решението на тричленката на ВАС, тъй като след 2014 г. разпоредби са били променяни още два пъти – през 2016 г. и 2019 г. и не могат да са предмет на съдебна проверка по конкретното дело. Става дума за частта от решението, „с която са отменени § 4, т. 3, § 5 в частта на изменението на чл. 8, ал. 2, т. 4 и 5, § 6, т. 1, 2 и 3, § 7, т. 1, 3, 4 и 5, § 13, т. 1, § 16, § 24, т. 2, § 26 и § 28 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.“
Петимата от Върховния административен съд заявяват:
„Неоснователни са оплакванията на ВАдвС, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Производството по издаване на нормативни административни актове е регламентирано в раздел ІІІ „Нормативни административни актове” от глава пета на дял втори от АПК. В чл. 80 от АПК е предвидено субсидиарно прилагане на ЗНА за неуредените в този раздел въпроси. Разпоредбите чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и 3 от ЗНА в приложимата редакция (изм. и доп., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г.) и чл. 77 от АПК са императивни и спазването на техните изисквания е задължително както при изработването на нов подзаконов нормативен акт, така и при последващите му изменения и допълнения. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА (изм. и доп., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г.), преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В чл. 28, ал. 2 от ЗНА (изм. и доп., ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г.) е регламентирано съдържанието на мотивите, съответно доклада, а в ал. 3, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Съгласно чл. 77 от АПК, компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища.
Нито в АПК, нито в ЗНА законодателят прави разлика между административнопроизводствените правила, които са приложими при изработването на нов подзаконов нормативен акт и при последващите му изменения и допълнения. Неизпълнението на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 и 3 от ЗНА и чл. 77 от АПК е съществено нарушение на процедурата по изработване на проекта на нормативния акт и е достатъчно основание за отмяна. Поради това съдът правилно е отменил акта като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 от АПК, без да обсъжда останалите основания по чл. 146 от АПК.
Тричленният състав правилно е приел, че представената разпечатка от публикация на проекта на електронната страница на Бургаската адвокатска колегия не изпълнява изискванията на закона, тъй като законът поставя задължително условие да се осигури достъп до проекта на електронната страница на издателя на акта, а не на електронната страница на трето лице. Относно съдържанието на разпечатката съдът правилно е констатирал, че тази разпечатка не удостоверява точната дата на публикацията, а съдържа данни само за месеца на евентуалната публикация – м. 02 на 2014 г. Но именно в същия месец на 14.02.2014 г. ВАдвС е приел оспорените разпоредби с решение по т. 2 от Протокол № 16 от 14.02.2014 г. за извънредно заседание на Висшия адвокатски съвет, т. е. издателят на акта не доказва нито публикация на проекта на собствената си страница, нито спазване на минимално изискуемия 14-дневен срок за становища и предложения на заинтересованите страни по проекта. Изводът на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемането на наредбата е в съответствие със събраните по делото доказателства и е обоснован при правилно приложение на закона. Съдът е обсъдил всички съображения от становищата на страните и се е произнесъл по техните доказателствени искания, включително по искане на издателя на акта е допуснал разпит на свидетели, но такива не са били доведени в съдебно заседание. Представената в касационното производство разпечатка от електронната страница на ВАдвС съдържа публикация на вече приетите изменения и допълнения на електронната страница на ВАдвС, поради което не може да опровергае извода на тричленния състав на ВАС за допуснато съществено нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Чрез поставянето на изискването за публикуване на проекта и на мотивите към него законодателят цели да осигури участието на заинтересованите лица в хода на изработване на проекта, а публикуването на вече приетия акт не може да изпълни тази цел„.
Решението влиза в сила веднага.
Топката е във Висшия адвокатски съвет.
ВАдС: Ще има нова нареба до край на май
До края на м. май се очаква Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) да приеме нова Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, съобщиха от съвета след петъчното му заседание.
И още:
„Припомняме, че още на 11.10.2019 г. със свое Решение № 2114 Висшият адвокатски съвет откри процедура за изготвяне на нова Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като веднага след това решение се потърсиха становищата на адвокатските съвети от цялата страна.
В част от получените предложения се акцентираше върху необходимостта от изменения на чл. 36 от Закона за адвокатурата и съгласуване на новата Наредба с Решението на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела № С-427/16 и С-428/16 г. Очевидната цел беше да се избегне съществуващата колизия между нормативната уредба относно минималните адвокатски възнаграждения с правото на Европейския съюз.
Всичко това обоснова необходимостта от подробен функционален анализ на адвокатската дейност, чието изготвяне беше възложено на екип, ръководен от доц. Иван Стойнев.
Доколкото измененията на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения през 2014 не са били съобразени от предишния състав на Висшия адвокатски съвет с правото на Европейския съюз, както и с разписаната процедура в Закона за нормативните актове, то новият проект за Наредба ще бъде изключително прецизно подготвен.
Според доц. Стойнев функционалният анализ ще бъде готов още в средата на м. май. Веднага след това, и на база на направените изводи, ще бъде изготвен проект на нова Наредба за минималните адвокатски възнаграждения, който, съгласно нормативните изисквания, ще бъде публикуван за обществено обсъждане“.