Висшият адвокатски съвет категорично възрази срещу въвеждането на рейтинг за вещите лица, според дадените им оценки от възложителите на експертизата – както от страна на обвинението, така и на съда.
Въвеждането на рейтинг, изграден на оценката на орган, обвързан с обвинението, ще е противоконституционно, а даването на възможност такава оценка да прави и съдът отваря възможност за субективизъм и може да доведе до нарушаване на правото на справедлив процес по чл. 6 от Европейската конвенцията за правата на човека, категорични са адвокатите.
Становището на ВАдС, подписано от председателя му Ралица Негенцова, е по поредния проект за допълнение в Закона за съдебната власт, предложен от Министерството на правосъдието, като този път поправките са за създаване на единен регистър на вещите лица. В мотивите към него обаче изрично се заявява, че възложителите на експертизите ще могат да дават оценка на вещите лица, което ще формира техния „рейтинг“ и това ще се определя в наредба на министъра на правосъдието.
За опасността и вредата от въвеждането на подобен рейтинг първа алармира адвокат Даниела Доковска в Де факто.
Пленумът на Висшия съдебен съвет обаче „съгласува“ проекта на правосъдното министерство без забележки за това.
Какво казват от Висшия адвокатски съвет?
„Висшият адвокатски съвет счита, че принципно съществуването на електронен регистър към Министерство на правосъдието, в който да могат да се правят онлайн справки за вещите лица в страната, е мярка в правилната посока, доколкото е част от общото развитие на дигитализацията на съдебната дейност. Същевременно обаче, преди приемане на законодателната уредба, следва да се изясни действието на този регистър и по-точно, дали вписването на вещото лице в регистъра ще има конститутивно
или оповестително действие. Наред с това, следва да се изясни, дали списъкът ще е публичен или до него ще има достъп единствено възложителят на експертизата, както и отношението на ролята на страните спрямо регистъра, техния достъп до него, като се вземе предвид и фактът, че в наказателния процес адвокатът е страна по делото, но в гражданския не е.
Всяко регистърно производство следва да отговаря на принципите на изчерпателност и публичност, които в настоящото предложение не са докрай заложени. Това са само част от предварителните въпроси, които следва да бъдат, а все още не са изяснени във връзка с предложението“, заявяват адвокатите.
НО! Данните, които ще подлежат на вписване в регистъра, трябва да бъдат посочени по вид и начин на установяване в самия закон, а не в подзаконов нормативен акт, категорични са от ВАдС.
„Предложените допълнения в ЗСВ (нов чл. 402а) на първо място предвиждат информационната система към министъра на правосъдието да съдържа „данните, вписани в списъците на специалистите, утвърдени за вещи лица по чл. 398, ал. 1 и 2“, които се въвеждат „по разпореждане на съответните административни ръководители незабавно след утвърждаване на списъците“ (вж. предложения нов чл. 402а). Ако поставените по-горе въпроси бъдат изяснени и се заложат общите принципи на публичност и изчерпателност, това законодателно решение би могло да бъде подкрепено, защото посочените данни на практика обхващат само информацията от предложенията за включване в списъците на вещите лица, а именно: имена, адрес, телефон, получено образование, придобита специалност, месторабота, заемана длъжност и т.н. (чл. 400, ал. 1 ЗСВ)“, се казва в становището.
Категорично възразява
Висшият адвокатски съвет обаче категорично възразява срещу лансираната нова законодателна идея, обявена изрично в мотивите към
законопроекта и материализирана в предложената т. 4 на чл. 403, ал. 1 ЗСВ, според която в информационната система ще бъдат допълнително въвеждани и други по вид данни, определени в наредба, издадена от министъра на правосъдието. Става въпрос за данни, които ще отразяват оценката на възложителите на експертизата за работата на вещото лице по конкретните дела, като на тази основа ще бъде определен неговият индивидуален рейтинг.
Първо, недопустимо е обхватът и принципното съдържание на данните, които ще бъдат вписвани в регистъра, да се
определят в подзаконов нормативен акт, а не в самия закон. Експертните заключения в редица случаи са решаващи за обезпечаване на справедливия процес и правилното решаване на делото, с което се осигурява защитата на правата и законните интереси на гражданите,
юридическите лица и държавата, така както повелява чл. 117, ал. 1 от Конституцията. Става въпрос за конституционни ценности, които трябва да бъдат гарантирани със закон в рамките на компетентността на обикновения законодател, делегирана от чл. 133 на Конституцията. Точно затова гаранциите за независимостта и свободата на научната преценка на вещото лице, включително и неговия статут, свързан с оценяване на количеството и качеството на положения труд, не могат да бъдат уредени на подзаконово
ниво, заявяват адвокатите.
Но най-вече. „Създаването на рейтингова система е неудачно решение, което може да породи съществени проблеми като накърняване на независимостта на вещите лица и влошаване на качеството на експертизите“, предупреждават от ВАдС.
„Вещите лица по правило са професионалисти в определен сегмент на научното познание. Мнението им се изисква, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката, като експертизата се възлага на специалисти от съответната област. Включването на вещите лица в рейтингова система, така както е замислена според мотивите към законопроекта, предполага възложителите (съдии, прокурори, следователи и разследващи полицаи), които поначало нямат необходимите специални познания, да оценяват качеството и нивото на научните знания на специалисти с призната компетентност в съответната област. От дадената оценка ще зависи по-нататъшната възможност вещите лица да бъдат търсени за експертиза по други дела. Освен че е абсурден и нелогичен, подобен подход е и неудачен, защото би могъл да създаде зависимости и да опорочи правото на труд на вещите лица в резултат на субективната оценка от неспециалисти, дори и когато са органи на звената на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие“, се казва в становището.
Извън рамките на съдебния процес по качеството на представеното експертно заключение могат да се произнасят иденствено най-квалифицираните преддставители на научната общност, като в това отношение може да се търси съдийствието на съответните научни институти и професионални сдружения, дават идея адвокатите.
Предназначението на експертизата е да изяснява истината, а не да от „полза за възложителя“
„Основната функция на експертизата не е да бъде „от полза на възложителя“, както е посочено в мотивите. Експертното заключение е необходимо на правосъдието за изясняването на обективната истина по наказателните, гражданските, търговските и административните дела в съответствие с изискването по чл. 121, ал. 2 от Конституцията„, напомнят принципите от ВАдС.
И питат: Как ще бъде оценено едно вещо лице, ако първоинстанционният съд възприеме неговата експертиза и му даде максимална оценка, а същото експертно заключение бъде отхвърлено от въззивния съд, за което той му даде минимална оценка? Трудно може да бъде даден еднопосочен и разумен отговор по какъв начин двете оценки ще се съвместяват, подчертават от съвета.
„С още по-голяма острота ще се постави въпросът за съотношението между оценките на разследващите органи (следователи и полицаи) и на прокурора по отношение на една и съща експертиза. Нещо повече, щом като „рейтингът“ ще оказва влияние (положително или отрицателно) върху статута на вещото лице, логично ще възникне и въпросът за правото на засегнатото вещо лице да оспорва, включително и чрез достъп до съд, на дадената му оценка. Всичко това ще затрудни правораздаването вместо да го облекчи и да го направи по-ефективно, каквато е водещата цел на законопроекта според мотивите към него“, предупреждават от ВАдС.
Категорични са: по наказателните дела е абсолютно недопустимо органите на досъдебното производство да дават оценка на работата на вещите лица, от която да зависи по-нататъшния им подбор по други дела.
И се позовават на практиката от деветдесетте години на миналия век по делата срещу България, по които Европейският съд по правата на човека ясно посочи, че органите на досъдебното производство, включително и онези, които се ползват със статута на магистрати като прокурорите и следователите, са обвързани от обвинителната функция на държавата.
В същото време сам по себе си фактът, че прокурорът или разследващият орган е назначил експертиза, не е достатъчен, за да се изведе заключение за нарушение на принципа на справедлив съдебен процес. Решаващ е начинът на избор на експертите и начинът, по който ще бъде оценена самата експертиза, както и възможността за адекватно и равностойно участие на засегната страна в процеса на осъществяване на експертизата (Шулепова срещу Русия, № 34449/03 от 11 март 2009 г., § 62; Стоименов срещу Бившата Югославка
република Македония, № 17995/02 от 5 април 2007, § 38 и § 39; Душко Ивановски срещу Бившата Югославка република Македония, № 10718/05 от 24 юли 2014 г., § 57 и др.).
„С възможността за оценка на експертите от лица, обвързани с обвинителната функция на държавата, ще се постави под въпрос принципът на състезателността, защото качествата на експертите ще се преценяват с оглед на обслужването на интересите единствено на страната по обвинението. Така на практика висок рейтинг ще имат само онези вещи лица, които са обслужвали обвинителната теза, а не обективната истина„, заявяват адвокатите.
Те не намират за правилно и включването на защитата в оценяването на експерта, тъй като тя също е страна.