Последни новини
Home / Законът / Върховният административен съд отмени две наказания на съдията Методи Лалов

Върховният административен съд отмени две наказания на съдията Методи Лалов

Defakto.bg

В едно дело недопустимо са обединени две различни обвинения, а дисциплинарният състав е точил производството извън “разумния срок”

Върховният административен съд на първа инстанция отмени две наказания, наложени на съдия Методи Лалов в последните му дни в системата. Решението на Съдийската колегия на ВСС от 17 септември 2019 г., с което налага две “забележки” на магистрата по две коренно различни дисциплинарни обвинения, са приети при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са повлияли върху материалноправната им законосъобразност и са причинили несъответствие с целта на носената от магистратите дисциплинарна отговорност, категорични са върховните съдии Румяна Папазова – председател и докладчик, Николай Гунчев и Стела Динчева. Освен недопустимото обединяване на двете предложения, дисциплинарното производство се е точило необяснимо дълго, извън “разумния срок”, въпреки многократните настоявания на Лалов за решение, подчертават тримата от ВАС. Всъщност – обяснимо е, тогава мнозинството от кадровиците много държеше първо да накаже съдията, дал оставка, пък после да го освободи.

Решението на тримата от ВАС не е окончателно, може да бъде оспорено пред печтленен състав на Върховния административен съд.

Но е говорящо за събитията от онези дни. Методи Лалов, който даде оставка като председател на Софийския районен съд още в мандата на предния ВСС в знак на протест срещу политиката му, на 1 август миналата година даде оставка и като съдия. Но удовлетворяването на молбата му бе бавено от кадровиците с разни мотиви, а пътьом го и наказаха дисциплинарно, преди да го освободят. В момента Лалов е общински съветник в София от “Демократична България”.

Обжалваното от него решение на Съдийската колегия от 17 септември м.г. е по предложение на Инспектората – за неизпълнение на служебните му задължения като ръководител на СРС, както и по предложение на и.ф. председателя на Софийския районен съд Стефан Милев  за нарушение на Кодекса за етично поведение на бългаските магистрати. Всички твърдяни събития са от 2017 г.

Инспекторатът обвинява Лалов, че не организирал достатъчно ефективно работата на съдиите, не е създал нужните предпоставки за спазване на принципа на случайно разпределение на делата, обратното – нарушавал го и със свои заповеди, разтоварвайк едни съдии натоварвайки други, не е предприемал дисциплинарни мерки срещу съдиите с най-много забавени дела, напротив – неведнъж е заявявал, че съдиите от СРС не трябва да бъдат наказвани заради тяхната свръхнатовареност.

Предложението на Стефан Милев пък е заради “отправяне на словесни заплахи към съдебния служител Г. Иванова”, която на висок глас е била упрекната от Лалов заради неокосената трева в двора на съдебната сграда на бул. „Цар Борис III“ №54, както и репликата „ще искам да се усмихнеш в неокосената трева и да те снимам“ и заплахи, че ще я „уволни от по-висока инстанция“.

По първото дисциплинарно предложение – на Инспектората, Съдийската колегия е отказала да наложи наказанието “понижаване в ранг за срок от 1 година”, както и намаляване на заплатата, в крайна сметка е гласувал “забележка”.

Това е и гласуваната санкция по второто предложение.

Какво казват тримата от ВАС:

“При извършената служебна проверка на основанията по чл.146 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, установи, че оспорените решения са приети от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в рамките на предоставените й от закона дисциплинарни правомощия, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за провеждане на дисциплинарното производство по реда на Закона за съдебната власт и Административнопроцесуалния кодекс, които насочват към извод за неправилно упражнена оперативна самостоятелност.

В разглеждания случай са образувани две дисциплинарни производства срещу един съдия, но по предложения на различни вносители – Инспектората и и.ф. административен ръководител – председател на СРС, и за действия и бездействия с различна правна квалификация като дисциплинарни нарушения, за които се следват отделни наказания. Обединяването на две дисциплинарни производства за различни дисциплинарни нарушения е в нарушение на изискването за независимост при събирането на доказателства, изясняването на фактите и осигуряване правото на защита по всяко от двете дисциплинарни производства.

Установява се съществено нарушение на процесуалноправното задължение на дисциплинарния състав по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ в 14-дневен срок от последното заседание да приеме решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието. Допуснато е процесуално бездействие, продължило повече от една година. Последното заседание е проведено на 09.07.2018 г., а решението по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ е прието на 04.09.2019 г. Срокът по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ е инструктивен и изтичането му само по себе си не е основание за отпадане на отговорността, ако забавянето е оправдано от гледна точка на нуждите на дисциплинарното производство за събиране на доказателства, изясняване на фактите или се дължи на обективни и непреодолими причини. В разглеждания случай не са посочени никакви обстоятелства от обективно естество, налагащи или оправдаващи продължителното процесуално бездействие. По правилото на чл. 11 от АПК процесуалните действия се извършват в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт. Спазването на срока е гаранция за разумно, добросъвестно и справедливо упражнени правомощия от участниците в дисциплинарното производство, вкл. помощните органи. Налагането на дисциплинарно наказание във всички случаи трябва да става без ненужно забавяне, а ако това е наложително поради обективни и изключителни фактори – да се вземе решение от дисциплинарно наказващия орган за удължаване на срока. На основание чл. 310, ал. 2 от ЗСВ (редакция – ДВ, бр. 62 от 2016 г.) дисциплинарното производство е следвало да приключи в срок до три месеца от образуването му. При дисциплинарни производства, представляващи фактическа и правна сложност, по решение на съответната колегия, съответно на пленума на Висшия съдебен съвет, този срок може да бъде продължен до 6 месеца. Определянето на дисциплинарен състав не лишава съответната колегия на ВСС от правомощията й на дисциплинарно наказващ орган, носещ отговорност за законосъобразното провеждане на дисциплинарното производство в разумни срокове. За да осигури издаването на акт в съответствие с целта на законовите разпоредби за носене на дисциплинарна отговорност, дисциплинарно наказващият орган е следвало да упражни контрол и в конкретно установения случай на бездействие на помощния орган да предприеме процесуални мерки.
Предвид гореизложените фактически и правни съображения Върховният административен съд, шесто отделение – тричленен състав, намира, че оспорените решения са приети при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са повлияли върху материалноправната им законосъобразност и са причинили несъответствие с целта на носената от магистратите дисциплинарна отговорност. Подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена, като оспорените решения бъдат отменени”.

About De Fakto

Проверете също

Омбудсманът Ковачева е категорично против МВР да събира неплатени глоби на границата

 Разпоредби в Правилника за дейността на МВР ограничават основни права на гражданите, посочва тя Омбудсманът …

Спецпрокуратурата поиска отстраняване на кмета на Годеч и на заместника му

На 24 февруари 2021 г. Специализирана прокуратура е внесла в Специализирания наказателен съд искания за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.