Последни новини
Home / Законът / Правната комисия съгласна МС да обявява извънредна епидемична обстановка, промени в АПК отпадат

Правната комисия съгласна МС да обявява извънредна епидемична обстановка, промени в АПК отпадат

Defakto.bg

Още два месеца облекчения за кредити от фирмите за “бързи кредити” и защита от колектори

Правната парламентарна комисия гласува Министерският съвет по предложение на здравния министър да обявява “извънредна епидемична обстановка” в страната. Предложението бе на председателката на групата на ГЕРБ Даниела Дариткова, същото предложение направиха и председателката на БСП Корнелия Нинова и група леви депутати. Идеята на социалистите сама по себе си бе отхвърлена при гласуването, но това, в крайна сметка, не промени принципното решение.

По-рано днес обаче бившият конституционен съдия Пламен Киров бе категоричен – става дума за вид “извънредно положение” и то е в правомощията на Народното събрание, не на правителството.

Де факто вече описа основните групи предложения за второ четене към мегапроекта за “след” извънредното положение, обхващащ Закона за здравето, извънредния закон, АПК, КТ и куп други. Става дума за правилата, които ще важат след отпадане на извънредното положение на 13 май, но при действащо активно разпространение на коронавируса. А те, правилата, допускат също ограничения на ред права, най-вече на свободно придвижване, както и въвеждане на задължителни други мерки. Рестрикциите за “заразени” и “контактни” остават във вид на изолация, лечение и карантина. Плюс санкции за неспазването им.

Предупреждение: Изброените критерии позволяват обявяване на “епидемии” по всяко време

Ясно е вече, че “извънредното положение” ще бъде заменено с “извънредна епидемична обстановка”. При първото четене обаче сериозният спор бе дали подобни “положения” могат да се обявяват със заповед на здравния министър. Сега депутатите признават, че не могат. Но за второ четене отхвърлиха предложения на Обединени патриоти министърът със заповед да обявява “епидемичната обстановка” за 30 дни, а ако рестрикциите трябва да се удължат вече НС да гласува “извънредно положение”.

В правната комисия днес дебат за обявяването от страна на МС нямаше. Но бе повдигнат друг проблем – за осемте критерия, на базата на които главният здравен инспектор ще оценява “наличието на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите”,  а здравният министър ще предлага на МС да обявява “извънредна епидемична обстановка”. Като Законът за здравето дава възможност на министъра и сам да обявява “обстановката” за страната или за определени региони, но без възможност да ограничава придвижването и влизането в държавата.

Критериите, както вече писахме, варират от патоген с висок епидемичен потенциал, през ниско ниско имунизационно покритие на населението, необичайност на заразата за региона, сезона или населението, по-висока заболеваемост и/или смъртност или  необичайни симптоми, заразяване на медицински специалисти.

Проф. Георги Михайлов (БСП), бе категоричен: “Изредените условия обхващат почти 200 заболявания, в Центъра по заразни и паразитни болести има отдел, който оценява епидемичната обстановка всяка година по различни критерии. Затова смятаме, че не може да има единни критерии. Това, което е написано, не са критерии, а общи фрази, но дават възможност по всяко време, при каквито и да е заболявания с инфекциозна нотка министърът на здравеопазването да обявява извънредна епидемична обставовка в някой от регионите или в страната“. И прикани “критериите” да отпаднат.

Правосъдният министър Данаил Кирилов опонира, че за първо четене пък МС бил критикуван заради липсата на критерии. Успокои:  “За мен като неспециалист тези критерии и задължението на министъра да представи обстоен доклад пред МС дават достатъчно гаранции. Не мога да кажа, че така ще се режисират епидемии”.

Здравният министър Кирил Ананиев додаде, че зад всеки от критериите има стойности, на базата на които МС ще вземе решение.

Върховният съдия от ВКС Борислав Белазелков, който бе на заседанието на правната комисия, обобщи: “Проблемът, който съзира професорът, е че на МС се предоставя възможността да прецени дали ситуацията е извънредна. Ако се бе приела концепцията за три различни вида мерки и ако този случай беше влязъл в “бедствия”, професорът щеше да е прав. Защото всяка епидемия е отклонение от нормалното, но има, оказа се както епидемии, които познаваме, така и една нова, която не е предвидена, засяга много широк кръг права и не сме готови за нея. Във всички случаи актът на МС подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Министерският съвет  ще преценява всички фактори доколко държавата е готова да отговори на ситуацията, въпрос на политика е, не на експерти“.

Опозицията възрази срещу предложените санкции в Закона за здравето, тъй като непрекъснатото въвеждане на такива не е удачен вариант. От ГЕРБ възразиха, че те вече са били въведени, но само за срока на извънредното положение, а сега ще важат и за “извънредната епидемична обстановка”.

Санкциите са от 300 до 1 000 лева за нарушение на въведените мерки и от 1 000 до 2 000 лева при повторно нарушение. Както и 5 000 лева глоба за отклонение или неизпълнение на изолация, лечение и карантина.

Приети бяха и предложените от Даниела Дариткова дефиниции за “извънредна епидемична обстановка”, “изолация” и “карантина”. Самата Дариткова не бе на заседанието.

Отхвърлени бяха предложенията на Хамид Хамид (ДПС) за въвеждането на по-голяма, петгодишна давност за вземанията по здравноосигурителни правоотношения, които в голямата си част са на НЗОК. Не бе прието и предложението му да се въведе праг от над 2 000 лева за касационно обжалване пред ВАС на подобни казуси.

Вниманието прикова начинът, по който министър Николина Ангелкова разчете гласуваните от правната комисия промени в Закона за здравето: “Все пак, ако някое семейство предпочете да почива в Гърция, Турция или друга страна, то трябва да знае, че след завръщането си от там, всеки ще бъде под задължителна 14-дневна карантина. Това е на този етап, но обстановката ще се следи и е вероятно да има промени”.

Министърката на туризма го изрече след като призова тази година да се ходи на море в България. Но, ако така ще се “лобира” за родния туризъм, по-добре да се замълчи.

Почти без промени в АПК

За второ четене да отпаднат първоначалните идеи за промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), гласува правната комисия. Тя одобри идеите на Красимир Ципов (ГЕРБ), такива предложения бяха направили и от БСП.

Конкретно отпадат добавките, че при оспорване на общ административен акт, издаден в условията на “неотложност” по чл. 73 АПК съдът го разглежда в двумесечен срок. Ставаше дума за Върховния административен съд.

Не бе одобрена и добавката към дефиницията за общ административен акт, а именно към един от елементите й “еднократно действие”.

Не може заради проблеми, възникнали с конкретни заповеди, спорадично да се “пипа” процесуален закон и конкретните проблеми с конкретните заповеди да се уреждат чрез него, категоричен бе Крум Зарков (БСП).

Забраната за публична продан на имоти длъжници се удължава

Най-много предложения за второ четене имаше за извънредния закон, в чието заглавие се добавя и че е закон за “предоляване на последиците” от положението.

Така правната комисия подкрепи идеята на Александър Иванов (ГЕРБ), че “по време на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, обявени от държавните и частните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не се дължат такси и разноски. По желание на длъжник след отмяната на извънредното положение спирането може да се прекрати и публичните продани и въводите във владение да се насрочат наново, без да се дължат такси и разноски.“

Мнозинството в комисията каза “да” и на удължаването с още два месеца на нормата на чл. 5, ал. 2 от извънредния закон: “Не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения“. От по-нататъшен дебат се разбра, че в идните два месеца вероятно няма да има и запори върху сметки на общините.

Възраженията на Камарата на частните съдебни изпълнители, озвучени от нейния председател Георги Дичев, че разумната, балансирана и за двете страни – кредитори и длъжници – мярка би била да се удължи само забраната за запори върху банкови сметки на физически лица и описи на дввижимите им имущества, не бяха приети.

Любопитен бе дебатът за чл. 6 от извънредния закон, който в момента гласи: “До отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и други), предоставени от банки и финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, включително когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица, и по договори за лизинг, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение, както и не може да бъдат изземвани вещи”. А Данаил Кирилов повтори, че волята на МС е била за удълаване на срока на действие с два месеца и за тези случаи (макар че го няма в проекта на правителството) и “отвори дебата” по темата.

От ВМРО и БСП настояваха за два месеца удължаване и на тези облекчения.

Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет обаче предложи друго – част от облекченията да останат, но само за кредити, вземани от фирми за “бързи кредити”, както и предвидената защита на кредитополучателите от колектори (придобили вземанията). То ест от текста на чл. 6 да отпаднат кредитите, предоставени от банките. Аргументите й бяха, че банките вече предлагат механизми за разсрочване на плащанията по кредити по края на годината.

А предложението бе “припознато” от Христиан Митев от Обединени патриоти и подкрепено от правната комисия.

От името на ВАдС бе подкрепена и инициативата на БСП за “компенсиране” на самоосигуряващите се, останали без доходи заради извънредното положение, с по една минимална работна заплата за веки от месеците плюс осигурителните вноски.  “Адвокатите са около 14 000 в страната, а дейността им по време на извънредното положение беше преустановена, защото физически се преустанови достъпът до съдебни сгради и дела не се гледаха, с много малки изключения. Адвокат не е синоним на благополучие и богатство, мнозина от тях наистина бедстват. ВАдС има две искания до НС за мерки и действия за защита  на самоосигуряващите се и в частност на адвокатите”, напомни Гигова и призова за приемане на предложенията на опозицията. Не ги приеха.

Спрените срокове се възобновяват 7 дни след обнародването в “Държавен вестник”

Комисията прие предложението на Красимир Ципов и група по въпроса за възобновяването на сроковете, които бяха спрени за периода на извънредното положение. Основни сред тях са процесуалните срокове по дела.

Сроковете, спрели да текат по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, спрени по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в “Държавен вестник“, гласува правната комисия. Бе направено обаче и уточнение – за пленарна зала ще има “редакции”.

А те, редакциите, явно ще бъдат заимствани от предложението на Хамид Хамид, което по принцип не бе подкрепено. То гласеше:
„Спрените за целия период на извънредното положение срокове по производства и дела, извън приложението по чл.3, т. 1, както и тези, непопадащи в останалите изключения на същия член, продължават да текат от деня, следващ отмяната на извънредното положение.”

До допускането на “редакция” се стигна, след като Хамид каза как в съдилищата в момента “има едно объркване, което се използва от адвокатите, защото има масови искания за прекратявания заради изтекли срокове, които ние си мислим, че сме спрели”.

В края на заседанието на комисията стана ясно, че поне нови промени за следенето на граждани по трафични данни без разрешение на съд няма да има. Даниела Дариткова е оттеглила предложението си за допълнение на Закона за електронните съобщения, чл. 251б, което предвиждаше въпросното извънредно следене за нуждите на изолация и карантина да продължи и при “извънредната епидемична обстановка”.

Парламентът окончателно ще гласува мегапроекта утре.

About De Fakto

Проверете също

В Софийския градски съд: Отлагане на открити заседания по преценка на докладчика, работа от разстояние, може и принудителен отпуск

Нови, по-строги мерки срещу разпространението на Ковид-19, взеха и в Софийския градски съд (СГС) – …

Адв. Наташа Добрева: Увеличава се броят на българските транссекуални родители

от Наташа Добрева 1 „Какво ще стане с децата, когато приключи делото ми за признаване …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.