Министерският съвет няма правомощия по Конституция да обявява „извънредна епидемична обстановка“. Това заяви пред БНР проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия и преподавател по конституционно право. „Толкова могат, толкова правят“, коментира той от гледна точка на Конституцията новите предложения за промени в Закона за задравето, който урежда мерките след отпадане на извънредното положение. За второ четене от ГЕРБ предлагат извънредната епидимична обстановка да се обявява от Министерекия съвет, а не от здравният министър, както бе гласувано на първо четене. Подобно предложение има и БСП и др. политически партии.
Като анализира въвежданото понятието „извънредна епидимична обстановка“, професорът направи извода, че на практика определението означава „извънредно положение“, което може да бъде обявявано само от Народното събрание, а не от правителството- Това трябва да е ясно, заяви Киров, като се позова и на Конституцията и на Европейската конвенция за правата на човека. „Когато въведете карантина, засягате правото на образование, на труд и т.н. и това да става с решение на Министерски съвет, при положение че Конституцията постановява, че ограничаване на основните конституционни права може да стане само със закон за определено време и то при извънредно положение“ . Според конституционалиста подобно решение би трасирало пътя на закона до Конституционния съд – „Министреският съвет може да предлага въвеждане на извънредно положение , но решението се взима от Народното събрание“.
Киров посочи, че в законопроекта повече от 80% от текстовете засягат преодоляване на последиците от епидемията от коронавируса:
„Нормално беше да се предвидят тези здравни мерки в Закона за здравето и да се приеме специален закон, който да уреди всички мерки, които държавата и обществото предприемат, за да бъдат преодолени последиците от заразата… Сега се предлага едно реанимиране на закона за извънредното положение и му даваме по-дълъг живот“. Проф. Киров прогнозира правна неразбория и за момента на влизане на закона в сила, „нещо с което вече сме свикнали„, каза той.
По Конституция президентът има 15-дневен срок или да обнародва закона, или да му наложи вето. Ако президентът наложи вето, ще се получи правен вакум непосредствено след 13 май, но мнозинството в парламента ще преодолее ветото, и законът ще влезе в сила с обратна сила от 13 май, както е посочено в него, заяви професор Киров.