Отхвърли искане на трима върховни съдии срещу чл. 142, ал.1 АПК
По следващо дело днес Конституционният съд (КС) препотвърди взетото вече от него принципно решение. А именно: обявен за противоконституционен закон (или норма от него) не се прилага и по заварени неприключили съдебни производства. И това не може да бъде „пререшено“ от норма на друг закон.
За действието на актовете на КС съдът се произнесе в края на април с решението си по Дело 5 от 2019 г. Именно то е напомнено днес в новото решение по Дело 9 от 2019 г. Докладчик по него е съдия Павлина Панова, решението е взето с 11 на 1. Съдия Гроздан Илиев е на „особено мнение“.
Казусът
По Дело 9 от 2019 г. състав на Върховния административен съд (Донка Чакърова, Илиана Славовска и Мария Николова) са атакували като противоконституционен чл. 142, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Нормата гласи, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Това е в разрез с принципа на правовата държава, както и не предоставя възможност на решаващия съд да извърши собствена преценка за приложимия закон в зависимост от всички обстоятелства по делото, се сочеше в искането.
То е на базата на конкретен казус във ВАС за отстраняването от длъжност на катаджия – младши автоконтрольор, след образувано дисциплинарно производство срещу него, понеже е станал обвиняем.
Конкретно през януари 2018 г. със заповед на директора на СДВР младши автоконтрольор Т. Александров от отдел „Пътна полиция“ временно е отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 2 от Закона за МВР. Отстраненият е обжалвал заповедта пред Административен съд – София-град, а там са спрели производството до произнасяне на Конституционния съд по сочения текст от Закона за МВР. През май 2018 г. КС обявява отстраняването от длъжност заради повдигнати обвинения за противоконституционно и нарушаващо презумпцията за невиновност. А столичният административен съд отменя заповедта на шефа на СДВР, като в мотивите си казва, че административните актове, основани на противоконституционен закон, запазват своето действие, но следва да се считат издадени на отпаднало правно основание.
Директорът на СДВР, от своя страна, обжалва решението на АССГ пред Върховния административен съд, като се позовава включително на чл. 142, ал.1 АПК. Тричленният състав на ВАС спира производството и иска от Конституционния съд да прогласи нормата на АПК за противоконституционна. В искането си върховните съдии сочат и противоречивата практика в самия ВАС по въпроса за правното значение на решенията за противоконституционност – а именно дали тези решения на КС действат само занапред или се прилагат и по неприключили висящи производства.
Решението на Конституционния съд от днес
С 11 на 1 гласа КС отхвърля искането за противоконституционност на чл. 142, ал. 1 АПК. Защото нормата има далеч по-голямо практическо приложение, а поставеният от Върховния административен съд проблем вече е решен от Конституционния съд и решенията му са задължителни за всички.
По този повод КС припомня, че „по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага“. (точка втора от Решение № 3/2020 г. по к.д. № 5/2019 г.). Ако е спряно съдебно производство, съответният съд след възобновяването на производството трябва да постанови съдебния си акт, като остави неприложена обявената от Конституционния съд за противоконституционна норма. „В тези случаи, съдът решава спора, позовавайки се пряко на Конституцията, когато това е възможно, както и чрез аналогия на закона и аналогия на правото.“ (Решение № 3/2020 г. по к.д. № 5/2020 г.). Обратното би обезсмислило спирането на производството, но това, което е по-важно – би означавало, че съдилищата не зачитат решението на Конституционния съд, следователно и върховенството на самата Конституция.
И още:
„В контекста на отправеното искане за обявяване на чл. 142, ал. 1 АПК за противоконституционен като противоречащ на чл. 151, ал. 2 от Конституцията, доколкото задължава съдът да приложи материален закон, който е обявен за противоконституционен, тъй като е бил действащ към момента на издаването на индивидуален или общ административен акт, настоящото решение следва да бъде прилагано съвместно с тълкуването, дадено от Конституционния съд в цитираната по-горе точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г.
Следователно, в този случай, ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Върховенството на Конституцията и нейната пряка приложимост са принципите, които обвързват и задължават съдилищата да не приложат чл. 142, ал. 1 АПК в случаите, в които материалният закон, който е действал към момента на издаването на административния акт и който е предмет на спора пред съда, е обявен за противоконституционен докато процесът е висящ и е бил спрян до произнасянето на Конституционния съд.
Поради това чл. 142, ал. 1 АПК не е в противоречие с чл. 151, ал.2 от Конституцията, а следва да се прилага във връзка с тази конституционна разпоредба така, както тя е изтълкувана с Решение № 3/2020 г. по к.д. № 5/2019 г.“
За самата норма на АПК се казва:
„Член 142, ал. 1 АПК е със сегашното си съдържание от 01.03.2007 г. и действа, без да е изменян или допълван. Атакуваната ал. 1 урежда приложимостта на материалния закон както по отношение на индивидуалните административни актове, така и по отношение на общите административни актове (намира се в Дял трети „Производства пред съд“, Глава девета „Общи разпоредби“). Чл. 142, ал. 1 АПК е разпоредба, която не изчерпва съдържанието си само в случаите на приложимост на материален закон, обявен за противоконституционен. Тя е с много по – голямо практическо значение и е основополагаща за преценката на материалната законосъобразност на посочените административни актове (чл. 146 т. 4 АПК) като едно от основанията за законосъобразността им въобще“.
„Особеното мнение“ на съдия Гроздан Илиев е принципно, по допустимостта на питането на ВАС.