Последни новини
Home / Законът / Отварянето на съдилищата – зад прегради и за удобство без публичност

Отварянето на съдилищата – зад прегради и за удобство без публичност

Defakto.bg

Съдилищата в държавата масово “отвориха”, но – за страните по дела, свидетели, експерти. Плюс – за справки и, евентуално, подаване на молби и жалби, за което, както се видя поне на примера на Софийския районен съд (най-големият в страната) се извиха опашки пред сградата му.

Правилата за работата “след” извънредното положение, в условията вече на “извънредна епидемична обстановка” бяха начертани от Съдийската колегия на ВСС, за тях Де факто информира още във вторник. Впоследствие правилата-мерки бяха публикувани на страницата на ВСС. Начертаните нови мерки са за максимално ограничаване на “страничните” посетители в съдебните сгради, за да се гарантират здравето, а и животът на всички. Това е разбираемо – COVID-19 не е преборен.

От вчера заваляха съобщения за достъпа до съдебните сгради, насрочване на пленуми чрез видеоконференция и така нататък. От Софийския градски съд добавиха също, че откритите съдебни заседания там – извън спешните – са отсрочени до 22 май включително, докато се монтират плексигласови прегради в деловодствата и залите, ползвани от СГС. Още за новите им правила тук.

В Софийския районен съд от 14 май допускат посетители, като влизането се извършва “на обособени потоци в зависимост от целта на посещението, за което са поставени указателни табели”. С цел недопускане струпването на хора е въведен ограничителен пропускателен режим.

Днес от Апелативен съд – София информират:

“Съдебните състави от Апелативен съд – София започнаха провеждането на редовни заседания по дела при пълно спазване на санитарно-хигиенните изисквания и разпоредбите на министъра на здравеопазването и властите във връзка с недопускане и ограничаване на заразата с COVID-19.

В съдебните зали са монтирани допълнителни стъклени прегради, ограничаващи физическия контакт между страните по делото и магистратите от съответния съдебен състав, които влизат в заседания с маски, предпазни шлемове и ръкавици. Спазват се и изискванията за минимална физическа дистанция от 2 метра между присъстващите в съдебната зала, които също са с маски. Извършва се постоянно проверяване на помещенията, както и почистване и дезинфекция след всяко съдебно заседание. На всички входове на сградата има поставени дезинфектанти и маски

В изпълнение на изискванията към момента достъпът на граждани и журналисти в съдебните зали е ограничен. В сградата на Съдебната палата не се допускат и лица с изразена симптоматика на заразяване, независимо дали са участници по дела. Пейките в коридорите не може да бъдат използвани, умоляват се страните по дела да напускат сградата незабавно след приключване на съдебните заседания.

При разглеждане на дела от обществен интерес служителят „Връзки с обществеността“ уведомява заинтересовани медии и граждани за случващото се по тях”.

Така открит остана същностен въпрос – за публичността на правосъдието и алтернативите на реалното присъствие на журналисти и интересуващи се граждани, в условията на пандемия. И решението му е в ръцете на кадровиците от ВСС, не на преценките на председателите на съдилищата, които могат да поемат и курс към “най-удобните” за тях решения, без главоболене за публичността.

Преградите във ВКС

В новите си правила в Съдийската колегия  заложиха основно на информиране за “значимите” дела от пиарите на съдилищата плюс медийни кампании за новите мерки. Вярно е, записаха и възможност за “всички възможни способи”. Но – дотам. А това, показва практиката, не е достатъчно.

Ако ще “претегляме” основни права, разбира се, че правото на живот надделява над правото на информираност (нейде там? вероятно остава и конституционния принцип за публичност на правосъдието). Само че сигурно е възможно нито едно от тях да не бъде зачертавано. И делото в СГС за мярката на Кристиан Николов, обвинен за умишленото причиняване на смъртта на Милен Цветков, го показа.

В интервю през БНР днес Боряна Димитрова от Съдийската колегия на ВСС даде знак, че кадровиците са “отворени” към осигуряването на публичността.

“В момента възможностите на съдилищата са различни – едни могат да осигуряват публичност, включително чрез физически достъп, други не. Едни имат техника, други не. Затова мислим за алтернативни форми за спазване на принципа за публичност, а не за компенсаторни. Тези, които в момента сме предложили, считаме за някакъв вид компенсация на ограничаването на публичността“ , обяви Димитрова.

Каза също, че делата по мерки за неотклонение преимуществено ще продължат да се разглеждат по Скайп (в правилата бе записано изрично, че трябва да е по общо съгласие на страните).

Добави: Самите колеги са помислили за опция за излъчване на процесите онлайн. Включително предлагат и опция за разглеждане на един процес в две зали чрез видеоконференция, в случай, че не могат да бъдат спазени всички мерки за безопасност в една зала“.

Да видим резултата. Следващото заседание на Съдийската колегия е на 19 май.

А, примерно, за 20 май в Апелативния специализиран съд е насрочено финално заседание – за пледоарии по гръмкото дело “Младост” срещу Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров. Нима някой наистина вярва, че прессъбщение от десетина реда за станалото ще е достатъчно?! Намерения за друга алтернатива – дотук – няма.

А Конституцията, дами и господа, дерогирана ли е при “извънредната ситуация”?!

Чл. 4.
(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

Чл. 118.
Правосъдието се осъществява в името на народа.

Чл. 121.
(1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.
(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. (Няма спор, че тук иде реч за чувствителните дела по осиновянане, бащинство и прочие подобни. Да, и за “държавната тайна”, естествено!)
(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

About De Fakto

Проверете също

Може ли да се облага превишението на разходите над приходите при “обикновена” ревизия на граждани, ще тълкува ВАС

НАП не може да начислява данъци за разходи, категоричен е Висшият адвокатски съвет Любопитен и …

Съдът на ЕС: Достъпът до трафичните данни е разрешен само по дела за тежка престъпност и сериозни заплахи за сигурността

Достъпът, за целите на наказателни разследвания, до съвкупност от данни от електронни съобщения за трафика …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.