Последни новини
Home / Законът / Отварянето на съдилищата – зад прегради и за удобство без публичност

Отварянето на съдилищата – зад прегради и за удобство без публичност

Defakto.bg

Съдилищата в държавата масово „отвориха“, но – за страните по дела, свидетели, експерти. Плюс – за справки и, евентуално, подаване на молби и жалби, за което, както се видя поне на примера на Софийския районен съд (най-големият в страната) се извиха опашки пред сградата му.

Правилата за работата „след“ извънредното положение, в условията вече на „извънредна епидемична обстановка“ бяха начертани от Съдийската колегия на ВСС, за тях Де факто информира още във вторник. Впоследствие правилата-мерки бяха публикувани на страницата на ВСС. Начертаните нови мерки са за максимално ограничаване на „страничните“ посетители в съдебните сгради, за да се гарантират здравето, а и животът на всички. Това е разбираемо – COVID-19 не е преборен.

От вчера заваляха съобщения за достъпа до съдебните сгради, насрочване на пленуми чрез видеоконференция и така нататък. От Софийския градски съд добавиха също, че откритите съдебни заседания там – извън спешните – са отсрочени до 22 май включително, докато се монтират плексигласови прегради в деловодствата и залите, ползвани от СГС. Още за новите им правила тук.

В Софийския районен съд от 14 май допускат посетители, като влизането се извършва „на обособени потоци в зависимост от целта на посещението, за което са поставени указателни табели“. С цел недопускане струпването на хора е въведен ограничителен пропускателен режим.

Днес от Апелативен съд – София информират:

„Съдебните състави от Апелативен съд – София започнаха провеждането на редовни заседания по дела при пълно спазване на санитарно-хигиенните изисквания и разпоредбите на министъра на здравеопазването и властите във връзка с недопускане и ограничаване на заразата с COVID-19.

В съдебните зали са монтирани допълнителни стъклени прегради, ограничаващи физическия контакт между страните по делото и магистратите от съответния съдебен състав, които влизат в заседания с маски, предпазни шлемове и ръкавици. Спазват се и изискванията за минимална физическа дистанция от 2 метра между присъстващите в съдебната зала, които също са с маски. Извършва се постоянно проверяване на помещенията, както и почистване и дезинфекция след всяко съдебно заседание. На всички входове на сградата има поставени дезинфектанти и маски

В изпълнение на изискванията към момента достъпът на граждани и журналисти в съдебните зали е ограничен. В сградата на Съдебната палата не се допускат и лица с изразена симптоматика на заразяване, независимо дали са участници по дела. Пейките в коридорите не може да бъдат използвани, умоляват се страните по дела да напускат сградата незабавно след приключване на съдебните заседания.

При разглеждане на дела от обществен интерес служителят „Връзки с обществеността“ уведомява заинтересовани медии и граждани за случващото се по тях“.

Така открит остана същностен въпрос – за публичността на правосъдието и алтернативите на реалното присъствие на журналисти и интересуващи се граждани, в условията на пандемия. И решението му е в ръцете на кадровиците от ВСС, не на преценките на председателите на съдилищата, които могат да поемат и курс към „най-удобните“ за тях решения, без главоболене за публичността.

Преградите във ВКС

В новите си правила в Съдийската колегия  заложиха основно на информиране за „значимите“ дела от пиарите на съдилищата плюс медийни кампании за новите мерки. Вярно е, записаха и възможност за „всички възможни способи“. Но – дотам. А това, показва практиката, не е достатъчно.

Ако ще „претегляме“ основни права, разбира се, че правото на живот надделява над правото на информираност (нейде там? вероятно остава и конституционния принцип за публичност на правосъдието). Само че сигурно е възможно нито едно от тях да не бъде зачертавано. И делото в СГС за мярката на Кристиан Николов, обвинен за умишленото причиняване на смъртта на Милен Цветков, го показа.

В интервю през БНР днес Боряна Димитрова от Съдийската колегия на ВСС даде знак, че кадровиците са „отворени“ към осигуряването на публичността.

„В момента възможностите на съдилищата са различни – едни могат да осигуряват публичност, включително чрез физически достъп, други не. Едни имат техника, други не. Затова мислим за алтернативни форми за спазване на принципа за публичност, а не за компенсаторни. Тези, които в момента сме предложили, считаме за някакъв вид компенсация на ограничаването на публичността“ , обяви Димитрова.

Каза също, че делата по мерки за неотклонение преимуществено ще продължат да се разглеждат по Скайп (в правилата бе записано изрично, че трябва да е по общо съгласие на страните).

Добави: Самите колеги са помислили за опция за излъчване на процесите онлайн. Включително предлагат и опция за разглеждане на един процес в две зали чрез видеоконференция, в случай, че не могат да бъдат спазени всички мерки за безопасност в една зала“.

Да видим резултата. Следващото заседание на Съдийската колегия е на 19 май.

А, примерно, за 20 май в Апелативния специализиран съд е насрочено финално заседание – за пледоарии по гръмкото дело „Младост“ срещу Десислава Иванчева, Биляна Петрова и Петко Дюлгеров. Нима някой наистина вярва, че прессъбщение от десетина реда за станалото ще е достатъчно?! Намерения за друга алтернатива – дотук – няма.

А Конституцията, дами и господа, дерогирана ли е при „извънредната ситуация“?!

Чл. 4.
(1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.

Чл. 118.
Правосъдието се осъществява в името на народа.

Чл. 121.
(1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
(2) Производството по делата осигурява установяването на истината.
(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго. (Няма спор, че тук иде реч за чувствителните дела по осиновянане, бащинство и прочие подобни. Да, и за „държавната тайна“, естествено!)
(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

About De Fakto

Проверете също

Повдигнаха обвинение на Георги Семерджиев, мъжът предизвикал катастрофа и отнел живота на две жени

Георги Семерджиев, мъжът, който на 5 юли вечерта предизвика тежка катастрофа в София и отне …

Една година по-късно: ВСС решава заслужил е Иван Гешев поста на главен прокурор или трябва да бъде отстранен

Близо година след като във ВСС бе внесено първото искане за отстраняване на Иван Гешев …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.