Колко е компетентно едно вещо лице съвсем не гарантира неговата висока етика – високата професионална, човешка нравственост, за да напише такава експертиза, каквато би трябвало да бъде. За съжаление, има и измежду нас, както някой ги нарече „гнили ябълки“ в други области, лица които пишат експертизи по поръчка и срещу заплащане.
Това коментира д-р Владимир Велинов, който е и вещо лице към Софийски градски съд пред „Права по време На Криза“. Повод е е публикувания на 13 април от Министерство на правосъдието проект на Закон за допълнение на Закона за съдебната власт, който предвижда създаването на автоматизирана информационна система „Единен регистър на вещите лица“. Според мотивите към законопроекта, заявителят ще има възможност да даде оценка на вещото лице за всяко изготвено от него заключение, като по този начин ще се формира рейтингът на вещото лице.
Това предизвика серия критични коментари за рейтинга на вещите лица.
„Реформата, която сега се случва, е съвсем частична, смята доц. Велинов, който е и специалист по съдебна психиатрия. Според него има необходимост от създаването на единен регистър на вещите лица, но без да е налице субективният елемент те да бъдат оценявани от непрофесионалисти, в зависимост от ползата, която са получили от вещото лице. Така двата големи въпроса, стоящи на дневен ред, се оказват свързани с качеството на подготовката на вещите лица, както и кой точно ще оценява тази подготовка.
„Неведнъж съм споделял идеята, че би могъл да се създаде нарочен департамент по съдебна експертиза към Националния институт на правосъдието (НИП), в който да се обучават онези специалисти, които желаят да станат вещи лица или тези, които са регистрирани като такива, но са показали някои особености или недостатъчно добри експертни заключения, да преминават задължително обучение. Тогава вече ще може да се каже — да, има гаранция за доброто качество на експертизите“, обобщава доцент Велинов.
Поддържам този проект,имах Административно дело в Адм.Съд-Варна.В.л. г-н Бъчваров се извъртя пред съдията и на устното обяснение изложи становище точно обратното на това в написаното Становище.И разбира се загубих делото,не само заради този факт а и факта че същото лице употреби аргумент който не бе в компетентността по неговата специалност“инженер-корабостроител-корпусник“,а в компетентността „инженер-корабоводител“.Адвоката усети че нещо не е в ред,но не можа да реагира с насрещен въпрос – „Как ще го докажете“,а не само „считам“ – същото в.л. на излизане от съдебната зала беше много объркан,смутен и някак гузен на моя въпрос/аз бях извън залата/-„Как премина защитата на становището“-имаше една несигурност в неговото поведение.Впоследствие всичко анализирах и достигнах до този убийствен извод – когато в.л. не е подготвен за някой последващ въпрос поне да поиска още време за да уточни тоя въпрос,а при нас от голяма „натегация“,че той имаше и така подкрепа от страна на съдията-като единствен в Съда такова в.л. за мое съжаление-това са редки специалности и за известно време в миналото не се изискваха такива подготвени хора,наличните бяха достатъчни.По-късно аз намерих точно тия доказателства,които ако ги бях намерил по време на процеса,щях да улича това в.л. в некомпетентност и заблуждаване на Съда.За съжаление същото в.л. е още преподавател във ВВМУ“Никола Вапцаров“ – но такава ми е била съдбата,доказателства сега имам но делото окончателно е загубено,дори и да се жалвах пред ВАС – тричленен,петчленен,седемчленен състави – тук имаше друг проблем върховните съдии по много странен начин изтълкуваха чл.239,т.1 от АПК и не приеха „новооткритите доказателства“ като такива понеже използваха някакъв“усъвършенстван вариант“ на тълкуването,като по тоя начин лимитираха обхвата за да не попадна в него.