Последни новини
Home / Законът / И на втора инстанция Нася Ненова осъди в България девет либийски мъчители

И на втора инстанция Нася Ненова осъди в България девет либийски мъчители

Defakto.bg

Обезщетението от над половин милион лева вече подлежи на изпълнение

След като през януари 2019 г. медицинската сестра Нася Ненова от „СПИН процеса“ направи „пробив“ и осъди девет от либийските си мъчители у нас, в края на април тази година втората инстанция изцяло е потвърдила решението. За това съобщиха от Софийския апелативен съд (САС).

В решението си Иванка Ангелова, Красимир Машев и Златина Рубиева – докладчик, от САС без забележки потвърждават поставеното от Вергиния Мичева от Софийския градски съд. А именно – деветимата либийски офицери от Главно следствено управление да заплатят на Нася Ненова 500 000 лева обезщетение за изолацията, изтезанията, страданията и нечовешкото и унизително отношение от 9 февруари 1999 г. до 27 юни 2007 г., докато тя е задържана, разследвана и съдена в Джамахирията, както и 26 617 лева обезщетение за имуществени врези от пропуснат доход за този период, плюс законната лихва по либийското право върху двете суми от 24 юли 2012 г. (когато е внесена жалбата) до окончателното им изплащане, плюс разноските за особен представител пред СГС.

Софийският апелативен съд добавя и 1 600 лева разноски за особен представител пред втората инстанция.

Решението не е окончателно и може да се оспори пред ВКС. След произнасянето на въззивния съд обаче то вече подлежи на изпълнение, коментира пред Де факто адвокат Яна Даскалова, която основно се занимава с казуса на Нася Ненова. Друг е въпросът кога и как обезщетенията ще бъдат изплатени, но това вече е и проблем на родната дипломация.

След Нася Ненова, през януари тази година в СГС мъчителите си осъди и Валя Червеняшка.

Исковата молба на Ненова бе срещу: Харб Абер Дермал, Джума Абдуллах Ал-Мишри, Салим Джума Салим, Абделмаджид Ал-Шол, Мустафа Талаха, Абдел Ал-Наас, Осама Шаабан Мохамед, Мустафа Рамадан, Мохамед ал-Харари, Абдул Хафид, Ахмед Ел-Хароби, Муса Исмаил Абу Сабия.

Първото решение на българския съд дойде близо 12 години след завръщането на медицинските сестри у нас. До тази година делото на Ненова бе и единственото от петте дела, заведени от медицинските ни сестри, увенчано с благополучен финал. Две от делата – по исковете на Кристияна Вълчева и на Валентина Сиропуло, са прекратени от СГС. Висящи бяха иковете на Снежана Димитрова и на Валя Червеняшка, все още са висящи.

Историята

Кадър от процеса в Либия

Процесът срещу българските медици в Либия години наред бе челна новина в тв репортажите и по вестникарските страници. В България научихме за случващото се с нашите съграждани в Джамахирията със солидно закъснение.

Българските медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова и палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж бяха арестувани в Триполи през 1999 г. с обвинения всякакви, включително и за заговор срещу Джамахирията, както и за заразяването на над 400 либийски деца с вируса на СПИН.

Впоследствие към тях е присъединен и съпругът на Кристияна Вълчева д-р Здравко Георгиев.

След арестите през 1999 г. петте медицински сестри и палестинският лекар първо са изправени през 2000 г. пред Народния съд в Либия, където обаче делото е прекратено заради отпадане на обвиненията за заговор срещу Джамахирията. Процесът отива в Бенгази. Там медиците ни и д-р Ашраф са признати за виновни за умишленото заразяване със СПИН и осъдени на смърт, по-лека е само присъдата на д-р Здравко Георгиев. Върховният съд веднъж връща делото за повторно разглеждане, след което през 2006 г. апелативният съд отново постановява смъртни присъди. През 2007 г. Върховният съд на Либия потвърждава заключенията за вината на българските медици и д-р Ашраф, но смъртните присъди са заменени с доживотен затвор. Разрешено е наказанието да бъде изтърпяно в България. През юли 2007 г., със самолет на тогавашната съпруга на френския президент Сесилия Саркози осъдените са върнати в България. А българският президент Георги Първанов ги помилва. И те се оказаха свободни.

След „закъснението“ българската позиция все пак бе категорична – медиците ни са изкупителна жертва на режима „Кадафи“, търсещ виновни за СПИН-заразата. За Либия отпътува и екип юристи. Благополучният финал обаче надали щеше да се случи, без острите реакции на ЕС, правозащитни организации, ООН.

Станалото е лаконично обобщено в исковата молба на защитниците на Нася Ненова до българския съд: „От 16 май 1999 г. до 24 юли 2007 г., в продължение на 2755 дни Нася Ненова неколкократно е била изправяна пред съд и осъждана, но практически лишена от свобода без влязъл в сила съдебен акт„.

А червената нишка в цялата история бяха самопризнанията на сестрите, изтръгнати чрез бой с тояги,  увисване на вериги, пускане на ток, като допълнителна екстра – пред заплахата да бъдат разкъсани от специално обучени полицейски кучета.

Първият, потърсил сметка за изтезанията в Либия, е палестинският лекар Ашраф Ал-Хаджудж, от 2007 г. български гражданин.

Той завежда гражданско дело за непозволено увреждане пред граждански холандски съд в Хага. На 21 март 2012 г. този съд излиза с осъдително решение срещу девет високопоставени либийски полицаи, осъдени солидарно да заплатят на ищеца 750 000 евро обезщетение за нанесени материални щети и 250 000 евро обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва по либийското право от 27.07.2011г. до окончателното изплащане.

Именно това решение е в основата на делата, заведени от сестрите в България.

През юли 2012 г. петте медицински сестри внасят искове срещу мъчителите си пред Софийския градски съд по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за непозволено увреждане. Гражданското дело е единствен начин за търсене на отговорност – каквито и да било други жалби са стопирани от факта, че в Либия сестрите окончателно са осъдени като престъпници. Това е и крайният им срок за внасяне на иск у нас предвид 5-годишната давност по ЗЗД.

Благодарение на делото в Хага, в исковете в България се посочват все пак пълните имена на мъчителите от либийската полиция, тогава служители на Главно следствено управление. Но проблемите продължават  – как да бъдат известени, призовани и кой да защитава интересите им. И още –  по гражданските дела у нас ищците заплащат солидни държавни такси. А, макар и свободни, медицинските сестри не са имотни и състоятелни.

„Процедурата оставяше възможност за два варианта – призоваване на ответниците по конкретни, посочени от ищците адреси, или чрез уведомление чрез „Държавен вестник“, обясни тогава адвокат Яна Даскалова. Уведомлението чрез ДВ обаче също не е безоблачно – при такова уведомление съдът задължително назначава особени представители на ответниците, като разходите се заплащат от ищеца и са солидни. Освен ако съдът не го освободи от заплащане по социални причини.

Именно възнаграждението за определения „особен представител“ на ответниците по ГПК бе довело до прекратяване на две от делата в СГС  по исковете на Кристияна Вълчева и Валентина Сиропуло, определени от съда като „платежоспособни“.

По иска на Нася Ненова съдия Вергиния Мичева от СГС обаче я освобождава ищеца и от прословутата държавна такса (4 % от стойността на иска), и от задължението да заплати за адвокат на ответниците. Защото Ненова очевидно няма средства за това, но безпаричността не може да е мотив за отказ от правосъдие.

Освен това – искът е допустим пред български съд по правилата на Кодекса за международно частно право, процесът се развива по реда на българския ГПК, а материалноправните основания са в либийските закони.

В решението си съдия Мичева обяви също:  „Софийски градски съд е международно компетентен да разгледа предявените искове на основание чл.18 вр. чл.4 ал.1 т.2 от КМЧП (Кодекс за международно частно право) и чл.107 ал.1 от ГПК.  По отношение на приложимото право съдът приема, че е приложим българския процесуален закон, на основание чл.29 от КМЧП. Приложимото към спора материално право е либийското право, съобразно разпоредбата на чл.105 от КМЧП.

На възраженията за изтекла давност от особения представител на ответниците, отговорът бе: „Възражението на ответниците, релевирано чрез техния особен представител, че предявените срещу тях искове са погасени по давност е неоснователно. Погасителната давност е материално правен институт, т.е. към настоящия казус следва да се приложи либийското законодателство, което урежда погасителната давност. Същата е 15 г. и започва да тече от датата на деликта. Ищцата е била задържана и изтезавана в началото на февруари 1999г. Исковата молба е подадена в съда на 24.07.2012г. От деликта до предявяване на исковете не е изминал 15 годишен период. Претенциите на ищцата срещу ответниците не са погасени по давност.

От протоколите от съдебните заседания става ясно, че генерал Харб Дермал, Мохамед Харари е ръководел операцията, Джума Мишри фактически е рапореждал всичко,  Салим Джума е бил шеф на отделението за полицейските кучета, Осама Шаабан Мохамед е бил от  основните мъчители на сестрите, Абдел Маджид Ал-Шол е химикът, вливал упойващи и наркотични вещества, Мустафа Рамадан е участвал във всичко.

Решението на Софийския апелативен съд

То е по жалби на част от осъдените либийски офицери чрез назначения им особен представител. Твърди се

  • недопустимост на исковете, тъй като спрямо ответниците в Либийския съд е налице оправдателна присъда във връзка с повдигнати срещу тях обвинения в извършване на престъпни деяния. Както и несъгласие с приетото от решаващия съд относно презумпцията за вина, като се излага, че този извод не може да почива на българското законодателство.
  • неоснователност на извода на първата инстанция, че в случая е неприложима кратката 3 – годишна давност.
  • недоказаност на извършените от ответниците противоправни деяния.
  • несъгласие с приетия размер на обезщетение за неимуществени вреди. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Обжалваното решение е валидно, същото е допустимо и правилно. Въззивният състав споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените искове, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях“, категорични са тримата от Софийския апелативен съд.
Те заявяват:

  • По делото не се спори, че Софийски градски съд е международно компетентен да разгледа предявените искове на основание чл.18, вр. чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП и чл.107, ал.1 от ГПК.
  • Не се спори, че българският процесуален закон, на основание чл. 29 от КМЧП, е приложимият по отношение на съдопроизводствения ред, по който следва да се разглежда делото, а приложимото към спора материално право е либийското право, съобразно разпоредбата на чл.105, ал.2 от КМЧП. Предявените при условията на пасивно субективно и обективно съединяване искове са с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД, тъй като, на основание чл. 39 КМЧП, квалификацията на фактическия състав на непозволеното увреждане се извършва от българското право.
  • Неоснователно е възражението на въззивниците за недопустимост на предявените искове, тъй като съдът осъдил ответниците в тяхно лично качество, докато те са били служители на Главно следствено управление на Л. джамахирия, поради което е следвало да бъде осъден възложителят. В исковата молба и последващите молби-уточнения ищцата изрично излага, че с исковете ангажира деликтната отговорност на ответниците в личното им качество. Нито в обстоятелствената част на исковата молба, нито в уточненията към нея ищцата не се позовава на съществуващо между ответниците и Главното следствено управление на Л. трудово или друг вид правоотношение. Следва да се посочи, че от приетото по делото и неоспорено от страните заключение за установяване материалното право на Л. арабска джамахирия не бе установено да е предвидено, че съществуването на възможност за предявяване на иск срещу възложителя на работата (съответно аналогова разпоредба на чл. 49 от ЗЗД) изключва възможността за предявяване на иск срещу прекия делинквент.
  • Неоснователно и недоказано е възражението на въззивниците, основаващо се на твърдението за неоснователност на предявените искове поради наличието на постановени по отношение на ответниците от Либийски съд оправдателни присъди във връзка с повдигнати срещу тях обвинения в извършване на престъпни деяния /действия и бездействия/ по отношение на българските медицински сестри. По делото, обаче, не са представени въпросните оправдателни присъди. Поради това, поддържаните в жалбата твърдения за обвързващата съда материална доказателствена сила на същите са лишени от каквото и да е основание.
  • Неоснователно е поддържаното в жалбата твърдение, че първостепенният съд е приел презумпцията за вина на база българското законодателство. Такъв извод решаващият съд не е правил. В решението съдът подробно е разгледал основното заключение на проф. Натов относно установяване съдържанието на правото на Л. арабска джамахирия, в което се сочи, че в либийското право е уредена презумпция за вина. Експертът отбелязва, че щом бъде установено, че обективно е настъпила вреда, вината на причинителя се предполага, без оглед на това какви са били намеренията му и дали е предполагал или допускал, че от поведението му ще възникнат вреди. От приетото и неоспорено заключение се установява, че презумпцията за вина в либийското гражданско право е аналогична на тази, предвидена в българското материално право.
    И още: „в чл.172 от Гражданския кодекс на Л., е предвидено, че когато няколко лица са отговорни за вредата, тяхната отговорност е солидарна. Те следва солидарно да обезщетят пострадалия. В този смисъл ответниците следва да понесат отговорността за своите противоправни действия солидарно„.

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Предизвестено: Процедурата за избор на нов председател на ВАС се провали, Чолаков остава начело на съда

Няма нито една номинация за нов председател на Върховния административен съд  докладва в последния възможен …

Радев остро възрази срещу заобикалянето на изтеклия 7-годишен мандат на Чолаков и оставането му като и.ф. начело на ВАС

Наглостта на стероидите  няма да изчезне от само себе си, развитието на демокрацията е изцяло …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.