ВАС: Гешев не може да бъде преследван за дискриминация, има функционален имунитет

Делото за „и циганите правят така“ окончателно приключи

С прословутата реплика „и циганите правят така по дела“, изречена публично в интервю пред БНТ, Иван Гешев не само не е осъществил дискриминация спрямо ромите у  нас, той изобщо не е можел да бъде преследван за дискриминация, защото го пази функкционалният му имунитет на магистрат.

Това е окончателното решение на Върховния административен съд (ВАС) по главоболния казус. То е на Диана Добрева, Виолета Главинова-докладчик и Еманоил Митев. Тримата се позовават на чл. 132 от Конституцията, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер.

Нещо повече, по предложение на Хамид Хамид (ДПС) при гласуването на последните промени в съдебния закон там изрично бе записано, че съдиите, прокурорите и следователите при или по повод техните служебни функции не може да бъдат ответници в административно производство (чл. 214 ЗСВ), като изрично бе пояснено, че нормата „освобождава“ магистратите от дела за дискриминация и се вкарва в закона по техни сигнали и предложения.

В случая с Иван Гешев обаче големият въпрос е дали изявленията в интервю са служебни действия и наистина ли височайшият обвинител (и не само той, разбира се) може да говори, каквото си поиска и това ще е упражняване на конституционните му права?!

Оценката за „циганите“ бе направена от Гешев през април 2019 г., когато още беше зам.-главен прокурор, в коментар по делото „Младост“ и отказа на един от подсъдимите по него Петко Дюлгеров от първите му показания след ареста като дадени под натиск. А ромският активист Христо Николов сезира Комисията за защита от дискриминация и настоя височайшият прокурор да бъде санкциониран.

КЗД обаче не откри нищо нередно в изказването на Иван Гешев, понеже бил говорил за „циганите“ в общ контекст, коментирайки поведението на подсъдимите изобщо и всъщност е упражнил правото си на свободно изразяване. Няма дискриминация, обяви и Административен съд – София-област и изцяло потвърди констатациите на КЗД. Междувременно Гешев стана главен прокурор, а казусът отиде във Върховния административен съд. А там установяват, че подобно производство срещу обвинител №1 изобщо не е трябвало да се води и се позовават на Конституцията и на съдебния закон. Но понеже изходът все пак се е оказал благоприятен за него, потвърдиха решението на областния административен съд.

Емблематичната реплика от интервюто пред БНТ не съдържа „език на омразата“ към българските граждани от ромски произход, нито цели постигане на враждебна, унизителна или обиждаща среда за тях, заявяват тримата от ВАС.

Но най-вече върховните съдии казват:

„При образуване на административни производства пред Комисията за защита от дискриминация със сигнали (жалби) за неравно третиране срещу магистрати, антидискриминационният орган следва винаги да има предвид, че съгласно чл. 132 от Конституцията на Република при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Разпоредбата на Конституцията се прилага пряко, а искането за ангажиране на административно-наказателна отговорност по Закона за защита от дискриминация на магистрати и произнасяне от комисията по реда и при условията на ЗЗДискр. е противоконституционно. Функционалният имунитет на магистратите има изключително важно значение за независимостта на съдебната власт и представлява гаранция за спазване на разделението на властите, предотвратява намеса и въздействие върху служебното поведение на магистрата. Съгласно общите правила на чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК предпоставка за допустимостта на искането за произнасяне по същество от страна на административния орган е наличието на специални изисквания, установени със закон. Общите правила на АПК за издаване на индивидуален административен акт са приложими и в производството пред КЗД, като специалната разпоредба на чл. 53 от ЗЗДискр. и чл. 8 от Правилата за производство пред КЗД не уреждат такава хипотеза и поради което не дерогират приложението на чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 214 от Закона за съдебната власт (Отм. – ДВ, бр. 20 от 2012 г., в сила от 10.06.2012 г., нов, бр. 11 от 2020 г.) съдиите, прокурорите и следователите при или по повод изпълнение на техните служебни функции не може да бъдат ответници в административно производство, освен ако е предвидено в закон, а в антидискриминационния закон няма изрично предвиждане в тази посока.
Доколкото обаче крайните изводи на административния орган и правния резултат на съдебния акт са благоприятни за заинтересованата страна И. Гешев-заместник главен прокурор към датата на постановяване на административния акт и предвид правомощията на касационната инстанция, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено с настоящото“.

Пълният текст на решението тук.

Това не е краят на сагата с „и циганите правят така“. Христо Николов внесе и тъжба в Софийския районен съд срещу Гешев, вече за престъпленията „обида“ и „клевета“, след няколко връщания за уточнения, включително на ЕГН-то на именития магистрат, там образуваха частно наказателно дело, но го прекратиха заради липса на престъпления. Чака се произнасянето на Софийския градски съд.