Софийският апелативен съд отхвърли молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения за убийството на баща си, мащехата си и 4-годишния си брат Димитър Кънчев. Определението е окончателно и е на Пламен Дацов – председател, Светла Букова и Величка Цанова – докладчик.
Тримата потвърждат отказа на Софийския градски съд да разреши на осъдения на 18 години Димитър предсрочно да напусне затвора. Основният им мотив е, че макар той вече да е излежал повече от половината от наказанието, не са изпълнени други важни предпоставки на закона за „поправянето“ на осъдения. Най-вече – той продължава да не приема отговорността за извършеното и вината си.
Николай и Миглена Кънчеви и 4-годишният им син Николай бяха убити на 4 април 1997 г. в дома им в столичния квартал „Гео Милев“. Екзекуцията тогава дълго бе по първите страници на вестниците, както и челна новина за телевизиите и радиата.
За тройната смърт бе обвинен синът на Николай Кънчев от първия му брак Димитър, живял в същия дом. Обвинението твърдеше користни мотиви за тройното убийство – дълг на сина Димитър, който се опитал да вземе и продаде бащиния пистолет, но бил заварен от Николай. А, за да няма „свидетели“, застрелял също Миглена и прерязал гърлото на малкия си брат. След което спокойно напуснал дома и си осигурил алиби.
Първоначално обвиненият бе направил самопризнания, от които впоследствие се отрече. По-важното е, че бе завел разследващите и до кофата, в която бе изхвърлил улики и те бяха открити там. Пред съда обаче твърдеше признанието му да е получено под натиск, а протоколът от изземването на уликите бе зачертан заради нарушения. Но, отделно, към делото бяха приобщени и свидетелски показания на участвалите в следственото действие.
Делото окончателно приключи едва през 2013 г. с присъда на ВКС. Преди това Кънчев-младши бе оправдаван, а ВКС няколко пъти отменя оправданието и връща казуса за ново разглеждане на втората инстанция. На петото поред авъртане във върховния съд там вече самостоятелно назначиха и две експертизи, защото законът им го бе подволил. Димитър Кънчев бе задържан през 1997 г., след първата оправдателна присъда през 1999 г. е освободен. Влиза в затвора отново през май 2013 г.
Из мотивите на Софийския апелативен съд:
„За да постанови атакувания съдебен акт първостепенния съд е взел предвид становищата на затворническата администрация и доклада на ИСДВР, според които не е налице втората предпоставка на чл.70 от НК и съобразявайки изявленията на самия К.,който продължава да отрича да е извършил престъплението,за което е осъден, е стигнал до извод, че основната предпоставка за неговото условно предсрочно освобождаване не е налице.
Прочитът на материалите по делото дава основание на настоящият съдебен състав да сподели разбирането на първоинстанционния съд,че е налице формалната предпоставка на чл.70,ал.1 от НК ,тъй като лишения от свобода К. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание за престъпление по чл.116,ал.1,т.3 във вр. с чл.115 от НК, но досежно обосноваване на извода, че са налице и предпоставките по чл.439а от НПК в конкретния случай липсват достатъчно доказателства за поправянето на осъдения.
В подкрепа на този извод са становищата и докладите на затворническата администрация, че изтърпяното до този момент наказание не е дало своя коригиращ ефект и плана на присъдата не е изпълнен в своята цялост, тъй като лишеният от свобода продължава да не приема отговорността и не разбира мотивите за криминалното си поведение, което е видно и от заявеното от него в хода на съдебното следствие пред първия съд, че е невинен.
Без съмнение е, че в процеса на изтърпяване на наказанието същият активно е съдействал,като е постигнал редица успехи по отношение на заложените цели,за които е бил поощряван, но обстоятелството, че не приема отговорността за извършеното престъпление и не се счита за виновен, че не осъзнава причините, довели до неговото извършване, че не признава вредата,която е причинил, като се има предвид, че е бил признат за виновен в умишлено умъртвяване на повече от едно лице – баща си Н. К. К.,М. К. и Н. Н. К. на 4 години, само по себе си е достатъчно да препятства неговото условно предсрочно освобождаване.
В този смисъл следва да се сподели разбирането на първия съд, че очевидно не е постигната основната цел на наказанието – за поправяне и превъзпитание на осъдения, тъй като липсва преосмисляне на причините за извършване на престъплението и последиците от него, както и приемане на отговорността за стореното. Аргументи в тази насока се извеждат не само от последната му оценка, а и от предходните такива, от които е видно, че формално признава извършеното, не споделя нагласи за промяна на криминалното си поведение и не признава правата на хората от социума, макар и да се наблюдава стремеж към преосмисляне на персоналната му отговорност.
Пълният текст на определението тук.