Последни новини
Home / Избрано / Отказът от „споделената отговорност“ от страна на българските съдилища води до нарушения на Конвенцията

Отказът от „споделената отговорност“ от страна на българските съдилища води до нарушения на Конвенцията

Defakto.bg
Светла Маргаритова, pravanachoveka.com

Доц. Светла Маргаритова

Това е изводът, който може да бъде направен след постановеното на 14 май решение по делото Bayrakov v. Bulgaria , свързан с липсата на право на обжалване на решението на районния съд при налагането на мярка „задържане в поделенията на МВР за срок  до 25 дни“ на осн. чл. 34 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. От приемането на закона през 2004 г. и до 2018 г. цитираната разпоредба забранява на санкционираните лица да обжалват наложените им административни санкции. Дори и след март 2011 г. , когато с решение № 3/2011 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна аналогична разпоредба, съдържаща се в чл. 6 на Указа за борба с дребното хулиганство(ДВ, бр. 38), почти всички съдилища, вкл. и ВКС, не допускаха до възобновяване (или до касация) жалби във връзка с постановените мерки задържане  в поделенията на МВР, тъй като приемаха, че това решение е неотносимо към аналогичната разпоредба на Закона за опазване на обществения ред. За националните съдилища решенията на Европейския съд имат „еднократно действие“ – т.е. те важат и са относими само за конкретния случай, а не и за други, подобни.

Фактите

На 25 март 2012 г. жалбоподателят и други привърженици на софийски футболен клуб заминават за Пловдив, за да присъстват на футболен мач. Според повдигнатото им впоследствие обвинение,   при пристигането си те се спречкват  с привърженици на местния противников клуб, хвърлят стъклени бутилки и камъни по минувачите. Полицията ги задържа и образува административно-наказателно производство по реда на   Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Съставен е АУАН и е издадено  наказателно постановление. На следващия ден преписката е внесена в районния съд в Пловдив, който с решението си намира, че жалбоподателят е извършил административно нарушение футболно хулиганство. Поради това му налага глоба в размер на 300 лв, задържане в поделенията на МВР за срок от 13 дни, както и едногодишна забрана да посещава спортни събития в България и в чужбина. Съгласно чл. 34 в редакцията му до 2018 г. това решение е окончателно (т.е. то не подлежи на обжалване). Веднага след постановяването му то е приведено в изпълнение, като жалбоподателят е преведен в затвора, където остава до 8 април 2012 г.

През септември 2012 г. жалбоподателят подава молба за възобновяване на производството, като се аргументира, то по своето естество представлява  „наказателно обвинение“ срещу него и така е нарушето правото му на справедлив процес по  член 6 § 1 от Конвенцията. Той се оплаква и от невъзможността да обжалва решението от 26 март 2012 г., като се позовава на решението на Конституционния съд от 4 май 2011 г. (с което аналогична норма за Указа за борба с дребното хулиганство е отменена). В решение от 22 октомври 2012 г. зам.-председателят  на Върховния касационен съд отказва да образува повторно производство,  посочвайки, че процедурите за спортно хулиганство съгласно Закона от 2004 г. не подлежат на възобновяване съгласно съответните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс.В §§18-22 на решението е направен анализ на националната съдебна практика в периода 2012-2013 г. и е констатирано, че тя е противоречива. Някои съдилища приемат, че решението на КС не е относимо към делата за футболно хулиганство и съответно – не ги допускат до касационно  обжалване, а други (основно СГС), приемат, че решението на КС следва да бъде взето под внимание  и се произнасят по тях . През 2018 г. чл. 34 от закона е изменен и е предвидена възможност решенията на районните съдилища подлежат на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК.

Правителството

Правителството оспорва допустимостта на жалбата поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, като твърди, че скоро след решението на КС от 4 май 2011 г. голяма част от съдилищата започнали да допускат до касация решенията на районните съдилища по Закона от 2004 г. Това възражение е оставено без уважение.

Съдът

По съществото на спора Съдът припомня своите предходни решения по делата Kamburov v. Bulgaria (no. 31001/02, 23 April 2009), Stanchev v. Bulgaria (no. 8682/02, 1 October 2009) and Zhelyazkov v. Bulgaria (no. 11332/04, 9 October 2012),в които установява нарушение на чл. 2 от Протокол 7 поради невъзможността да бъдат обжалвани решенията на районните съдилища за налагане на санкции по УБДХ.  На първо място той отбелязва, че с оглед  естеството на административното нарушение за дребно хулиганство и тежестта на потенциалните санкции, предвидени в УБДХ, включително лишаване от свобода,  делата се отнасят до разглеждането на „наказателно обвинение“  по смисъла на член 6 § 1 от Конвенцията, което означава също, че член 2 от Протокол № 7 е приложим. На второ място, до 2011 г. тези решения не са подлежали на обжалване и на трето – в кслучая не става въпрос за маловажно престъпление (по смисъла на чл. 2§2 от Протокол 7, който предвижда изключение от правото на обжалване), след като предвидената санкция е лишаване от свобода. Близкото сходство между нормите на УБДХ и Закона от 2004 г., по който е санкциониран жалбоподателят, е констатирано и от националните съдилища. Независимо, че отделни съдебни състави са допускали до касационен контрол решенията на отделни съдилища, Европейският съд подчертава, че практиката не е била добре установена, а противоречива и припомня, че Конвенцията има за цел да гарантира защитата на правата  ефективно и на практика,а не илюзорно и теоретично(виж наред с многото други Waite and Kennedy vGermany [GC], no. 26083/94, § 67, ECHR 1999‑I, and Fırat v. Greece, no. 46005/11, § 41, 9 November 2017). Поради това той установява нарушение на чл. 2 от Протокол 7.

Послеслов

Добре, че през 2018 г. законът бе изменен и бе предвидено касационно обжалване, защото щяхме да сме свидетели още на много повтарящи се осъдителни решения!

 

 

About De Fakto

Проверете също

Президентът поиска оставка на правителството и на главния прокурор (цялото обръщение)

Насилието и манипулациите няма да върнат доверието в двете институции, заяви държавният глава Румен Радев …

Времето е разделно, границите са ясни и няма спор кои са лошите. Измежду тях са безразличните

В памет на Кристиан Таков На 11 юли 2017 г. си отиде Кристиан Таков. Дни …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.