DeFakto.bg DeFakto.bg
Четирима адвокати, един от София и трима от Пловдив, оспориха пред Върховния административен съд заповедта на министъра на здравеопазването, с която Кирил Ананиев определи, че хронично болни, лица над 60 години и др. подлежат на задължителна изолация и болнично лечение, ако имат К-19 ( РД-01-264/ 14.05.2020)
Жалбата на адвокатите Мария Шаркова, Емилия Недева, Снежана Стефанова и Теодор Стоев вече е внесена в Министерството на здравеопазването, откъдето ще потегли към съда. В нея най- напред четем, че министърът няма компетентност да издава заповед, с която да определя категории лица като 60 годишни, хронично болни и т.н., които да бъдат задължително настанявани в болници и лекувани. Юристите се позоват на чл.61 ал.4 и ал.5 ЗЗ в които са посочени две кумулативни условия за болнична изолация и лечение: а)предписание на директора на РЗИ и б)предложение на лекаря, насочил пациента за хоспитализация.
„Никъде не се предвижда, че лекарят, насочил пациента за хоспитализация, следва да се ръководи от възрастта на пациента, посочена в заповед на министъра на здравеопазването, от списък на налични симптоми, посочени в заповед на същия министър или от условията за осъществяване на изолация у дома“, пише в жалбата. Нещо повече, преди няколко дни по повод регистрирани случаи на COVID – 19 в домове за възрастни хора, доц. д-р Ангел Кунчев – държавен главен инспектор посочи, „че не е необходимо болнично лечение на потвърдените случаи на болестта в тези институции, тъй като същите нямат симптоми“, мотивират се адвокатите.
Министърът е длъжен да изложи мотиви защо е посочил точно тази категория лица, но такива няма, сочат юристите. Въпреки, че в заповедта е предвидена задължителна болнична изолация и лечение на лица, които нямат причини да бъдат лекувани (въобще или в болнични условия), но според министъра подлежат на задължително настаняване в болница и на задължително лечение, казват те.
Поясняват: Целта на чл. 61, ал. 1 – 12 от ЗЗ е да защити общественото здраве в условията на епидемия (пандемия), като ограничи разпространението на конкретни болести, посочени в ал.1 на текста. Изолацията и принудителното лечение са две отделни мерки, като едната е насочена към ограничаване на конкретния заразоносител или болен, така че да се избегне пренасянето на заболяването към други хора, а другата – към неговото излекуване.
Не е ясно защо в такъв случай хората над 60 г. подлежат на принудително лечение в болница, а
хората под 60 г. имат право да бъдат изолирани вкъщи и да преценят дали да бъдат лекувани или не.
Същото важи и за лицата, които имат определени симптоми – няма данни (такива не са посочени от издателя на заповедта), че хората с изброените симптоми или състояния в заповедта (с хронични заболявания, задух и т.н) са по – опасни за общественото здраве, отколкото лица без тези характеристики, че едните следва да бъдат настанявани задължително в лечебно заведение за болнична помощ, а другите – у дома.
Нещо повече, спрямо тези лица не са анализирани възможните рискове от престоя в болница, свързан с контакт с други патогени, наличие на вътреболнични инфекции и отражението им върху психичното им състояние.
На практика се оказва, че се предвижда задължително лечение на лица, които нямат симптоми, т.е. не е ясно от какво ще бъде лекувано принудително и защо изолацията не може да бъде осъществена в домашни условия. Обобщавайки опита на лекарите, лекуващи COVID-19, д-р Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, който е и общопрактикуващ лекар, заяви пред БНР следното : „За разлика от грипа, за коронавирусна инфекция ние нямаме данни за специфично лечение – вирусът е съвсем различен, но симптоматиката може да бъде овладяна със симптоматични средства, в зависимост от оплакванията на пациента„. Именно затова, от заповедта не става ясно какво ще бъде лекувано задължително при липса на клиника, за да е в сила правилото, че възрастните на и над 60 години се хоспитализират „независимо от клиничното протичане на заболяването“, посочват защитниците.
Те искат и спиране на изпълнението на заповедта в частта й за хората над 60 години и за хронично болните, защото всяко задължително болнично лечение би им причинило сериозни вреди. Адвокатите настояват също да назначи медицинска експертиза, която да се извърши от епидемиолог, пулмолог и инфекционист. А Министерството на здравеопазването да бъде задължено да даде данни колко от потвърдените случаи с COVID-19, са хора над 60 г. и такива с хронични заболявания и колко от тях са изолирани и лекувани в лечебно заведение.
Адвокатите посочват и практика на ЕСПЧ за това, че задължителните лечение и изолация нарушават правото на личен живот по чл.8 от Конвенцията и правото на свобода и сигурност по чл.5 §1 от Конвенцията и се сочат множество дела, по които и други страни, и България са осъдени.
