Новата Европейска комисия обяви, че съдебната реформа и борбата с корупцията у нас ще остане под наблюдението на Брюксел. Решението е изненадващо за управляващите, доколкото те и предишният състав на ЕК, начело с с Жан-Клод Юнкер твърдяха, че страната е изпълнила изискванията, за да не бъде обект на мониторинг. Министърът на правосъдието Данаил Кирилов дори обещава, че ще подаде оставка, ако МСП не бъде отменен.
Брюксел обаче дава знак, че мониторингът, въведен при влизането на България в ЕС преди почти 13 години, ще остане да действа. Документът бе разпространен с в пролетния пакет за Европейския семестър, съдържащ основно препоръки за координирани ответни действия по отношение на пандемията от коронавирус. Пакетът бе оповестен от Никола Шмит, еврокомисар за заетостта и социалните права, зам.-председателя на ЕК Валдис Домбровскис и еврокомисаря за икономиката Паоло Джентилони. Очаква се отделен доклад за мониторинга, който ще бъде представен от еврокомисаря по правосъдие Дидие Рейндерс.
Така или инак задоволството от отпадане на наблюдението изглежда твърде преждевременно. В пролетния пакет за България се посочва, че продължават да са налице предизвикателствата в борбата с корупцията и все още няма убедителни резултати от наказателни преследвания по такива дела по високите етажи на властта.
„Комисията наблюдава напредъка на България в съдебната реформа и борбата срещу корупцията в контекста на Механизма за сътрудничество и проверка. Последният доклад по МСП през октомври 2019 г. отбеляза, че напредъкът е достатъчен за изпълнение на ангажиментите, поети в момента на присъединяването към ЕС. България извърши широка реформа в антикорупционата си правна рамка, но за да спечели обществено доверие, трябва да покаже окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта. Освен това има известен брой предизвикателства, особено в ефективното наказателно разследване, ребалансирането на натоварването на съдилищата и повишаването на ефективността на местните прокуратури. Тези въпроси са под наблюдението на Механизма за сътрудничество и проверка“, пише в документа, цитиран от в. Сега.
Така ЕК на Фон дер Лайен възприема тезата на комисията „Юнкер“, че по организирана престъпност България се е доближила до другите държави в ЕС и не се нуждае от специално наблюдение. Но за корупцията на високо равнище мониторингът не може да отпадне. Така ЕК на Фон дер Лайен възприема тезата на комисията „Юнкер“, че по организирана престъпност България се е доближила до другите държави в ЕС и не се нуждае от специално наблюдение. Но за корупцията на високо равнище мониторингът не може да отпадне. В доклада за пролетния семестър се посочва също като тежък недостатък на страната слабата борба с прането на пари. Един от големите международни скандали, известен като „къщата в Барселона“, е свързан с разследване на испанската прокуратура срещу премиера Бойко Борисов за пране на пари, отбелязва онлайн изданието.
Изводът е, че „Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата сращу корупцията в България“.
Отделно се посочва, че все още не са предприети мерки за намаляване на риска по схемата „гражданство срещу инвестиции“ (продажба на паспорти) и се добавя, че тя е породила опасения от рискове, свързани с изпирането на пари. Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис казва: „Проблемите са същите, които бяха идентифицирани през предишните години. Знаете, че имаше серия от скандали с пране на пари в цяла Европа. Виждаме, че напредъкът по отправените препоръки е неравен – някои страни имат съществен прогрес, при други той е ограничен“.