Министър Ананиев спешно коригира заповедта за задължително лечение на 60-годишните, след жалба на адвокати (коментар)

Министърът на здравопазването Кирил Ананиев по спешност е отменил заповедта, с която нареждаше задължителна болнична изолация и лечение на хронично болни и лица над 60 години  с COVID – 19.  Новата заповед е публикувана на сайта на МЗ и отменя задължителния характер на предишната. В нея вече  е предвидена възможност лечението и изолацията да се извършва по преценка лекар и със съгласие за лечение на гражданите. Може да бъде обжалвана в 1-месечен срок от публикуването й.

Отмяната на заповедта се случи след като във вторник  четирима  адвокати от  София и Пловдив,  оспориха пред Върховния административен съд заповедта на министъра на здравеопазването, с която Кирил Ананиев определи, че  хронично болни,  лица над 60 години и др.  подлежат на  задължителна изолация и болнично лечение.  Вчера Де Факто подробно информира за жалбата.  В нея юристите поискаха от съда да спре изпълнението на заповедта в частта й за хората над 60 години и за хронично болните, защото всяко задължително болнично лечение би им причинило сериозни вреди.  Юристите  настояват също да  назначи медицинска експертиза, която да се извърши от епидемиолог, пулмолог и инфекционист.

Адвокатите Мария Шаркова, Емилия Недева, Снежана Стефанова и Теодор Стоев са категорични,  че  министърът няма компетентност да издава заповед, с  която да определя категории лица като 60 годишни, хронично  болни и т.н., които да бъдат задължително настанявани в болници и лекувани.  Те се позоваха на чл.61 ал.4 и ал.5 ЗЗ в които са посочени две кумулативни условия за болнична изолация и лечение: а)предписание на директора на РЗИ и б)предложение на лекаря, насочил пациента за хоспитализация.

Атакуваха и липсата мотиви в заповедта на Ананиев за задължително настаняване в болница и на задължително лечение. Не е  ясно защо хората над 60 г. подлежат на принудително лечение в болница, а тези под 60 г. имат право да бъдат изолирани вкъщи и да преценят дали да бъдат лекувани или не, посочиха адвокатите.

Юристите подплатиха позицията си и с практика на ЕСПЧ , според която задължителното лечение и изолация нарушават правото на личен живот по чл.8 от Конвенцията и правото на свобода и сигурност по чл.5 §1 от Конвенцията.  Изброиха множество дела,  по които и други страни, и България са осъдени.

Новата заповед на здравния министър де факто „отнема “ правния интерес на жалбоподателите за дело пред съда, казват едни юристи.  Други смятат, че признакът за  дискриминация по възраст (без мотиви), продължава да е налице .

Въпросът е не трябва ли заповедите на здравния министър да са юридически коректни към момента на издаването им, без да минават на  поправителен след изчерпателно описване на кусурите им.

Адвокат Емилия Недева:

В „извънредна“ действителност, чувството за

 справедливост и законност не се притъпява, а изостря!

Отмяната на заповедта на здравния министър, с която беше разпоредил задължителна изолация и болнично лечение на хора без симптоми на коронавирус, но с положителни тестове, които са на възраст над 60 години или страдат от определени заболявания, е едновременно и добра и лоша новина.

Добрата й страна е в това, че в Министерството на здравеопазването се учат от грешките си и приемат обоснованата критика. Лошата новина е, че самото издаване на такава заповед разкрива капацитета на хората, които упражняват властта и на тези, които ги съветват. 

Лошият нюанс на новината би могъл да има и друго измерение – че издателят на отменената заповед много добре е знаел нейната незаконосъобразност и противоречие с принципите на правовата държавата, но е издал акта си с надеждата, че е притъпено вече гражданското чувство от страховете, които хората изпитват пред лицето на непознатата зараза, от икономическите несгоди и че няма да се намерят достатъчно луди ( по Вазов), които да се осмелят да протестират.

 Все пак, мисля, че откровено противоконституционните разпоредби на отменената заповед са рожба на непрецизност, на недоглеждане, синдром на писане на значими актове „на коляно“, по същия начин, по който се пишат и законите днес.

Управляващите трябва да знаят обаче, че във всяка действителност и особено в онази, която се определя като „извънредна“, чувството за справедливост, законност и стремежът към постигане върховенство на закона не се притъпяват, а се изострят. И упражняващите власт стават все по-видими и в добрите, и в лошите си дела.

Юристите в лицето на съд, прокуратура и адвокатура, както и журналистите точно в такива случаи можем да заслужим определението, че сме третата и четвъртата власт в демократичните общества. Просто трябва да се държат другите две власти „под око“.