Министърът на здравопазването Кирил Ананиев по спешност е отменил заповедта, с която нареждаше задължителна болнична изолация и лечение на хронично болни и лица над 60 години с COVID – 19. Новата заповед е публикувана на сайта на МЗ и отменя задължителния характер на предишната. В нея вече е предвидена възможност лечението и изолацията да се извършва по преценка лекар и със съгласие за лечение на гражданите. Може да бъде обжалвана в 1-месечен срок от публикуването й.
Отмяната на заповедта се случи след като във вторник четирима адвокати от София и Пловдив, оспориха пред Върховния административен съд заповедта на министъра на здравеопазването, с която Кирил Ананиев определи, че хронично болни, лица над 60 години и др. подлежат на задължителна изолация и болнично лечение. Вчера Де Факто подробно информира за жалбата. В нея юристите поискаха от съда да спре изпълнението на заповедта в частта й за хората над 60 години и за хронично болните, защото всяко задължително болнично лечение би им причинило сериозни вреди. Юристите настояват също да назначи медицинска експертиза, която да се извърши от епидемиолог, пулмолог и инфекционист.
Адвокатите Мария Шаркова, Емилия Недева, Снежана Стефанова и Теодор Стоев са категорични, че министърът няма компетентност да издава заповед, с която да определя категории лица като 60 годишни, хронично болни и т.н., които да бъдат задължително настанявани в болници и лекувани. Те се позоваха на чл.61 ал.4 и ал.5 ЗЗ в които са посочени две кумулативни условия за болнична изолация и лечение: а)предписание на директора на РЗИ и б)предложение на лекаря, насочил пациента за хоспитализация.
Атакуваха и липсата мотиви в заповедта на Ананиев за задължително настаняване в болница и на задължително лечение. Не е ясно защо хората над 60 г. подлежат на принудително лечение в болница, а тези под 60 г. имат право да бъдат изолирани вкъщи и да преценят дали да бъдат лекувани или не, посочиха адвокатите.
Юристите подплатиха позицията си и с практика на ЕСПЧ , според която задължителното лечение и изолация нарушават правото на личен живот по чл.8 от Конвенцията и правото на свобода и сигурност по чл.5 §1 от Конвенцията. Изброиха множество дела, по които и други страни, и България са осъдени.
Новата заповед на здравния министър де факто „отнема “ правния интерес на жалбоподателите за дело пред съда, казват едни юристи. Други смятат, че признакът за дискриминация по възраст (без мотиви), продължава да е налице .
Въпросът е не трябва ли заповедите на здравния министър да са юридически коректни към момента на издаването им, без да минават на поправителен след изчерпателно описване на кусурите им.