DeFakto.bg DeFakto.bg
Неда Грозева*
В тревожната глъч покрай разпространението на COVID-19 неведнъж се припомни, че кризата е и възможност. За правораздаването тя е пореден шанс за реализиране на електронното правосъдие. Спрямо гражданите извънредното положение откри възможност да надникнат в същината на основни права и свободи. И понеже сме във време, в което изглежда, че изначално заложена и допускана е неправдата, а не справедливостта, това се оказа особено важно. Ежедневните обърквания и трудности в личен и обществен план, които породиха част от наложените мерки за ограничаване на заразата, ни сближиха с усещането за нужда от справедливост. Да я жадуваме, макар и стремително, вече не бе достатъчно. Да съзерцаваме правата си, хвърляйки скришом погледи към далечните им очертания, отдавна не стига, за да се поддържа вяра, че се живее в правова държава.
С други думи, извънредността има потенциал да ни умисля и пробужда. Възможност, около която може да се направи опит да се маркират някои аспекти:
· Кризата е еднакво нова и за държавата, и зa гражданитe. Позволява да сме проактивни и да започнем на чисто разговори за съществуващи правни и други проблеми, които кризата успя да изобличи.[1] Това, макар и болезнено, по пътя на личните казуси, води до укрепване на повсеместната ни правна ангажираност. Неслучайно по конституция България е правова държава, върховенството на правото е сред фундаменталните ценности, на които се основава Европейският съюз (и върху която предстои всеобщ мониторинг на страните членки); а насърчаването му, ведно с достъпа до правосъдие, веднъж се извежда на преден план в Целите за устойчиво развитие на ООН в Цел 16 и втори път — позиционира се като основополагащ приоритет в глобалната Програма 2030.[2]
Или както пише Том Бингам — в свят, белязан от неравенства и различия, основани независимо дали на националност, раса, цвят на кожата или благосъстояние, върховенството на правото е сред онези велики обединяващи човечеството фактори, най-близко сравним с „универсална светска религия“.[3] В идеалния свят то не се спуска отгоре, a е център на комуникационната тежест между държавна власт и граждани. Ето защо е важно да не губим натрупаната „извънредна инерция“ и да продължаваме да проявяваме отношение и грижа към върховенството на правото като всеобща ценност. Доколко обаче центърът на тежестта между самите власти е балансиран е друг въпрос, който няма да разискваме сега.
· Междувременно, международни и европейски организации, сред които Световната банка, GRECO и Европейската полицейска служба, непрекъснато предупреждават, че овладяването на COVID-19 пандемията отваря порти към иновативни рискове свързани с разходването на публични средства (особено в сферата на здравеопазването, което най-малко може да породи неравномерен достъп до медицински услуги), и усилване на някои видове тежка и организирана престъпност. Така че да се алармира овреме, наместо да се проспиват неправди и нередности, добива все по-широка значимост — но означава и внезапно, почти шоково изграждане на нова социална култура. Такава, която няма да толерира и приема неправомерни прояви и поведение, задето са се случвали достатъчно пъти, че да формират идентичността на нечия социална реалност. В тази връзка, за да се насърчава сигнализирането за нередности (т.нар. whistleblowing), е важно да се осигурят информираност, подходящи гаранции за защита, а институциите да очертаят справедливи и разбираеми процедури за онези, които добросъвестно се осмеляват да се обърнат към тях. За беда, както сподели един добре известен италиански разобличител — понякога е по-лесно да бъдеш супергерой, отколкото просто добър гражданин.[4]
Тук е важно да се отбележи, че още през 2006 г. България ратифицира международната Конвенция на ООН срещу корупцията, която насърчава нарочната защита на лица, предоставящи добросъвестно и при наличието на разумни основания информация за нередности, свързани с престъпления по Конвенцията (чл. 33). Въпреки това, у нас правната уредба спрямо защитата на разобличителите е крехка и трудно може да мотивира хората да споделят на отговорните институции евентуалните нередности, на които се натъкват. Анонимните сигнали например, независимо от качеството и разумността на информацията, която съдържат, не се разглеждат.
През втората половина на 2019 г. обаче, бе предприета ключова стъпка на европейско ниво с приемането на Директивата относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушенията на правото на Съюза в публичния и частния сектор. Тук попадат обществените поръчки, безопасност на транспорта, защита на потребителите, общественото здраве, защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни и сигурност на мрежите информационните системи и други области. Директивата цели определянето на общи минимални стандарти, които да осигурят високо ниво на защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото на Съюза. Държавите членки разполагат с двугодишен срок за нейното транспониране — до 17 декември 2021 г. Предприятията, които имат 50 или повече работници, следва да предвидят вътрешни процедури и канали за сигнализиране. Вътрешното сигнализиране се насърчава, но сигнализиращите лица са свободни да го направят и външно, до определените компетентни държавни органи. Без да се налага да преповтаряме съдържанието на директивата е ясно, че нейното успешно транспониране ще представлява правно предизвикателство.
По-важно е, че приемането на директивата per se e сигнал към всички нас: пасивността и преглъщането на неправда на ежедневна база затлачва демократичността. За да се стигне до приемането на такъв документ, очевидно центърът на тежестта между властта и гражданите се е изместил отдавна и е време да си дойде на мястото. В този смисъл, дали от извънредното положение/обстановка ще си построим Ноев ковчег на правото и справедливостта, или ще заслоним изобилието на неправдата, остава големият избор в гражданските ни ръце.
___________________________
[1] Вж. например интервю с адвокат Валерия Иларева, специалист по бежанско и миграционно право, която разяснява как лица, търсещи закрила — загубили работа по време на извънредното положение — не могат да получат вече отпуснато парично обезщетение за безработица поради невъзможност за откриване на банкова сметка заради изисквания към банките в Закона за мерките срещу изпирането на пари тук [16.05.2020].
[2] Чл. 4 от Конституция на Република България; чл. 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС); вж. Цел 16, подцел 16.3; също и точки 8, 9, 35 от Програма 2030 на ООН[16.05.2020].
[3] Bingham, T. 2010. The Rule of Law. London: Allen Lane.
[4] С казуса на Андреа Францозо можете да се запознаете чрез следното видео: https://www.youtube.com/watch?v=MQrW2OLEkaI&t=94s [17.5.2020].
