DeFakto.bg DeFakto.bg
За да нарушиш конкретни мерки, трябва да е пределно ясно какви са те и с коя точно заповед на Ананиев са въведени
Образуваните наказателни производства срещу „нарушители“ на карантината срещат и отпор в съда.
Така с окончателно определение зам.-председателят на Районен съд – Дупница Ели Скоклева е отказала да одобри споразумение между обвинение, защита и подсъдим като противоречащо на закона, а оттам и на морала. Прекратила е образуваното наказателно дело в съда и е върнала казуса на прокуратурата.
А мотивите й са показателни за нормативния хаос с „мерките“ на здравния министър.
За случая информира онлайн изданието struma.com, Де факто откри определението на съдия Скоклева. То е от 20 май.
Казусът
Делото е водено за престъпление по чл. 355, ал. 2 от Наказателния кодекс, текстът бе променен заради извънредното положение през март тази година.
Промененият чл. 355 гласи:
В конкретния случай обвинението за нарушения по време на извънредното положение, въведено заради COVID-19, е повдигнато на Ц.Л.С., който се е завърнал от Италия, на 8 април е получил „предписание“ от инспектор от Столичната РЗИ и в същия ден е бил „заловен“ в местността Дренски рид в Дупница да нарушава „карантината“. С две думи – класически случай, един от многото, за които след обявяването на извънредното положение редовно ни информираха от прокуратурата.
Според обвинението престъплението е следното: „Ц.Л.С. на 08.04.2020г. в гр. Дупница, м. „Дренски рид”, нарушил мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората – т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020г. (изм. и доп. със Заповед № РД-01-140/19.03.2020г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-158/26.03.2020г.) на Министъра на здравеопазването на Р България, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната – като лице по т. 1 от Заповедта (български гражданин, пристигащ от Италия), поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. № COV-22-30433/08.04.2020г., издадено от инспектор на Столична РЗИ, не е изпълнил задължението си по т. 6 от заповедта – да не напуска дома си или мястото за настаняване, на което е посочил, че ще пребивава на посочения в предписанието срок – на адрес:***, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република България, обнародвано в ДВ бр. 22/13.03.2020г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 – престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от НК.“
Самият обвинен и защитата му не са опровергали тази теза, обратното – съгласили са се на споразумение с прокуратурата, според което Ц.Л.С. се признава за виновен в твърдяното престъпление и се съгласява да бъда наказан с пробация. Конкретно – в продължение на 1 година два пъти седмично да изпълнява мярката „задължителна регистрация по настоящ адрес“, както и в срок от 1 година да провежда „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. А прокуратурата предлага да не му се налага глоба.
Пред съда всички страни декларират съгласието си с уговореното в споразумението, а Ц.С. заявява, че разбира последиците му на влязла в сила присъда и е съгласен с наказанието.
Но съдията не е съгласен.
Сочената заповед е променяна два пъти и вече не е съществувала, в закона е нямало понятие „карантина“
В определението си съдия Ели Скоклева обявява:
„СЪДЪТ счита, че така постигнатото споразумение противоречи на закона и съответно и на морала, и не следва да бъде одобрено.
На първо място е одобрено споразумение за престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Предвид, че за състава на това престъпление нормата е бланкетна, а с последната редакция законодателят е разширил актовете, чието нарушение осъществява изпълнителното деяние, а именно като е въвел нарушението на наредби, на правила и мерки. Това налага при повдигане на обвинението, за да може обвиняемият да разбере в какво е обвинен, да бъдат цитирани точно нарушеният нормативен акт, ако са нарушени правила – с какво са въведени, ако са нарушени мерки – с какъв акт са въведени и кои точно мерки са нарушени. Посочено е, че обвиняемият е нарушил противоепидемични мерки, въведени със заповед на Министъра на здравеопазването от 17.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед от 19.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед от 26.03.2020г. В случая обвинението е деяние, осъществено на 08.04.2020г., когато визираните заповеди на Министъра на здравеопазването са отменени със Заповед № РД-01-183/06.04.2020г., тоест в обвинението не са посочени конкретните правила и мерки, които са нарушени, и съответните актове, с които са въведени тези правила или мерки.
На второ място, в хода на досъдебното производство липсват доказателства по отношение субективната страна на обвинението. Предвид, че субективната страна се обективира от действията по осъществяване на изпълнителното деяние, събраните до тук индицират, че явно подсъдимият не е осъзнавал точно какво е нарушавал, какво поведение е изисквано от него и съответно с кои действия го е нарушил. Същият е влязъл на територията на страната от Република Италия, като при влизане в страната му е дадено предписание от инспектор от Столична РЗИ, в което предписание е посочено, че същият се поставя под 14-дневна карантина в т. 1, и в т. 2 се сочат действия спрямо членовете на неговото семейство. Следва да се отбележи, че понятието „карантина“ не се визира в нито един законов или подзаконов нормативен акт, а доколкото визираните по- горе заповеди на Министъра на здравеопазването са издадени на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63 от Закона за здравето, следва да се посочи, че чл. 61 ЗЗ визира понятието „задължителна изолация“, а не карантина. Макар и последното да е популярно като понятие, за да се обективира субективната страна следва да се съдържат доказателства, че подсъдимият знае за множеството заповеди, издадени от Министъра на здравеопазването, разяснено е какви действия или бездействия следва да извършва когато е поставен под карантина, и съответно да е осъществил изпълнителното деяние, а именно да е нарушил конкретни наредби, правила или мерки.“
Извънредното положение вече е отменено, но сме в „извънредна епидемична обстановка“, немалка част от мерките срещу разпространението на коронавируса действат и в момента, наложени с нови заповеди на здравния министър, експресно издавани по нощите. А някои от тях вече са отменени.
Да, междувременно парламентът прие промени в Закона за здравето, сред тях включително дефиниции за „изолация“ и „карантина“. Но стана ли нормативният хаос по-подреден?
