DeFakto.bg DeFakto.bg
През юли продължава и процесът за 16 500 дка рилски гори
Делото за „Царска Бистрица“ e възобновено във Върховния касационен съд (ВКС), показа проверка на Де факто. Последната инстанция е насрочила заседание за 17 септември. Рестартът идва, след като на 28 април тази година Конституционният съд (КС) се произнесе по дело 5 от 2019 г., решението бе публикувано в „Държавен вестник“ и влезе в сила.
Процесът за собствеността на един от най-апетитните измежду т.нар. царски имоти бе спрян от ВКС на 21 март миналата година. Тогава съставът от върховни съдии – Маргарита Соколова, Светлана Калинова и Гълъбина Генчева обяви, че ще отправи питане до КС за правните последици от решенията му, когато обявява за противоконституционен закон с еднократно действие. То бе пряко обвързано с изхода от процеса „Царска Бистрица“, както и един от основните проблеми в него – за „валидността“ на царската реституция, извършвана от областни управители, подчинени на някогашния премиер Сакскобургготски, на базата на решение на КС от 1998 г., отменил като противоконституционен еднократния закон от 1947 г. за конфискация на имотите на бившите царе и наследниците им. Впоследствие към делото в Конституционния съд бяха присъединени и въпроси на Пленума на Върховния административен съд.
Решението на КС е известно, то говори за последиците при ненормативни правни актове, прилагането на обявени за протиковоконституционни норми при висящи спорове и най-вече за наличието на „правен вакуум“, докато Народното събрание не запълни законодателно празнините.
Как това тълкувателно решение ще бъде разчетено от състава на ВКС предстои да видим. Дотук две инстанции – Софийският окръжен съд, а после и Софийският апелативен съд категорично признаха държавата, представлявана от кантората на Ирен Савова, за собственик на „Царска Бистрица“, но отхвърлиха исканията за обезщетения от Симеон и сестра му Мария-Луиза за неправомерното ползване на имота.
Преди това държавата окончателно спечели заведените по нейни искове дела за „Ситняково“ и „Саръгьол“, а съдилищата отхвърлиха исковете на Симеон за двореца „Кричим“ и за бившето стопанството на УБО край Врана. Основните аргументи по всички дела освен негодната „реституция“, е и че дворците и горите изначално са били собственост на държавната служба Интенданство, а не на монарсите като персони.
