DeFakto.bg DeFakto.bg
Апелативният съд в Пловдив отмени оправдателната присъда на д-р Иван Димитров за убийството на Жоро Дживизов, както и наложеното му условно наказание за незаконно притежаван пистолет. Казусът се връща за ново разглеждане на първа инстанция.
Решението е показателно за случая, разбунил духовете през пролетта на 2018 г., когато лекарят Димитров бе арестуван за убийството на осъждания за кражби Жоро Плъха, чийто труп бе открит на десетки метри от кооперацията на доктора. Задържането на Иван Димитров предизвика протести, той бе освободен и в крайна сметка обвинен за превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Случаят даде повод за подновяване и на темата за промени в текстовете за неизбежната отбрана в НК. Този път до нови законодателни упражнения обаче не се стигна.
А големият въпрос по това дело от самото му начало е дали е била налице неизбежна отбрана от страна на д-р Димитров или той е извършил хладнокръвно убийство.
През юли миналата година Пловдивският окръжен съд го оправда за убийството на Жоро Дживизов при превишаване пределите на неизбежната отбрана и прие, че Димитров е действал в условията на неизбежна отбрана, за да се защити от непосредствено нападение (по чл. 12, ал.1 от НК).
Лекарят бе признат за виновен за незаконно държане на пистолет „Валтер“ и 17 патрона и за това получи две години условно с тригодишен изпитателен срок.
Делото протече по съкратената процедура, след като пред съда Иван Димитров признава, че е застрелял Дживизов.
Преди това бе правен опит за заличаване на следите, а стрелецът първоначално лансира версията, че е бил нападнат от въоръжения крадец в дома си и е защитавал своето семейство, после се оказа че в тази нощ жената и децата на доктора не са били у дома. В самото начало се заявяваше дори и че пистолетът „Валтер“ бил на Дживизов. И още – самият Димитров не търси полицията след станалото, разследването тръгва след откриването на трупа.
Прокуратурата също не бе докрай последователна в действията си. След първоначалния арест на лекаря и категоричност, че е налице убийство извън неизбежната отбрана, в обвинителния акт е изложена по-друга обстановка (по обвинение за превишаване на пределите на неизбежната отбрана). Обвинението бе посочило, че убийството е извършено в гаража-работилница на Димитров в двора на кооперацията му. Като лекарят отишъл въоръжен в гаража, след като забелязал светлина там и заварил Дживизов със събрана в найлонови торби „плячка“. Крацедът хвърлил по него нож, който ранил доктора в крака, и метална табела, уцелила ръката му и едва тогава Димитров стрелял.
Данни за друг развой на събитията обаче открива апелативният съд. И обявява, че първата инстанция изобщо не е анализирала противоречията в събраните доказателства, затова пък изцяло е дала вяра на показанията на подсъдимия.
Съобщението на Апелативен съд – Пловдив:
„Апелативен съд – Пловдив отмени изцяло присъдата на Пловдивския окръжен съд спрямо И. Д. и върна делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на разпоредителното заседание.
Подсъдимият беше оправдан от Окръжен съд – Пловдив за това, че на 02.03.2018 г. при условията на превишаване пределите на неизбежна отбрана застреля с незаконно притежаван пистолет Ж. Д., който заварил да краде в гаража му малко след полунощ. Първоинстанционният съд осъди И. Д. на 2 години лишаване от свобода условно с 3 години изпитателен срок за държане на пистолет и боеприпаси без да има надлежно разрешение за това.
Апелативният съд установи, че при постановяването на присъдата, окръжният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на пълен и задълбочен анализ на противоречията, които съществуват между събраните по делото доказателства. Първоинстанционното производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, по желание на подсъдимия. Съдът е приел, че направените от И. Д. признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепят от събраните по делото доказателства. Апелативният съд е отчел, че приложената процедура по гл. 27 НПК освобождава съдът от задължението лично да събира и проверява всички доказателства, но не и от задължението за внимателна преценка за всички събрани доказателства по делото, за излагане на ясни мотиви, кои от тях приема, какво установяват те, а при противоречия в доказателствата – да изложи съображения защо едни приема, а други отхвърля.
Така, например, приетото от окръжния съд, че е имало нападение от пострадалия срещу И.Д., което било видяно от няколко свидетели, не се потвърждава нито от обясненията на подсъдимия, нито от показанията на тези свидетели. От разпитите им става ясно само, че са чули изстрели и викове, а един от тях заявява, че видял двама мъже да тичат в различни посоки. Не са обсъдени и противоречивите доказателства относно приетото, че пострадалият е нападнал И.Д. с нож, за което има данни само в обясненията на подсъдимия. При извършения оглед на мястото на престъплението, нож не е бил открит. Такъв, и то не един, а два, са открити в дома на подсъдимия по време на претърсването му. И по двата ножа е имало следи от кръв, която не е могла да бъде изследвана, поради малкото й количество. Двата ножа са с различни характеристики (размери на острието, цвят на дръжката и т.н.), като защо окръжният е приел, че нападението е извършено точно с единия от тях, от мотивите му не става ясно. Отделно от това, на двама от свидетелите подсъдимият е казал, че е получил нараняването от хвърлена по него рекламна табела, а на трети – че се ударил при сборичкване с „нападателя“. Все в тази връзка – в допълнителната съдебно медицинска експертиза вещите лица са заключили, че това и другите установени наранявания на подсъдимия е възможно да бъдат получени и чрез самопричиняване, което също не е обсъдено.
В мотивите си окръжният съд не е изложил и съображения за изчезналите записи от охранителните камери на близкия магазин за периода от 0.20 ч. до 2.14 ч. на 2.03.2018 г. (времето, през което е прието, че е извършено престъплението). Този анализ е бил наложителен, с оглед заключението на техническата експертиза, че записващото устройство е било с непрекъснат работен режим и сутринта на 02.03. в него е имало множество извършени действия, както и заявеното от свидетеля, предал записите, че сутринта, преди да дойде полицията, И.Д. го помолил да изтрие част от тях.
Апелативният съд смята, че наличието на противоречия, някои от които са описани по-горе, както и на неясноти в събраните по делото доказателства, които изобщо не са били обсъждани и анализирани от окръжния съд, на практика означава липса на мотиви. А липсата на мотиви винаги е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на страните да поставят пред по-горна инстанция въпросът за правилното приложение на закона“.
