DeFakto.bg DeFakto.bg
От 2 -5 юни ще се проведе национална конференция под надслов Възстановително правосъдие в хода на съдебния процес – I. Една от основните задачи на тазгодишната национална конференция е да очертае възможностите на националното ни законодателство за прилагане на възстановителни практики тук и сега. За практикуващите възстановителни практики тези възможности са ясни и категорични. За други е водеща необходимостта да има специфично нормативно предписание, поради което приемат за важно законът да включва ясно указание за това.
Няма противоречие между тези две позиции. По-скоро сме изправени пред предизвикателството, което, надяваме се, развиващото се възстановително мислене у нас да може да порещне и развие, така че впоследствие да способства за дефиниране на закрепваща норма за възстановителното правосъдие и в закона, казва Елена Евстатиева, един от организаторите на форума.
Една по-широка дискусия за прилагането и ефективността на възстановителните практики в България, винаги е добър резултат, смята тя.
Ето и професионалистите, които ще коментират потенциала на законодателството и прилагането на Възстановителното правосъдие в хода на съдебния процес.
„Наказателната политика и ролята на криминологията“, Доц.д-р Светла Маргаритова-Вучкова, Бургаски свободен университет
Формирането на наказателната политика е исторически процес, който възниква още в първите държавноорганизирани общества. Историята показва и доказва, че ожесточаването на репресията не води до ограничаване на престъпността, защото наказанието е само едно, но не и основното средство за ограничаването й. В последните три десетилетия наказателното законодателство претърпя сериозни промени. Те бяха предизвикани от големите обществено-политически и икономически трансформации. Създаването на съвременно наказателно законодателство е продължителен и сложен процес. То е важно условие за изграждането на правната основа за контрол върху престъпността.
Наказателната политика се формира в съответствие със степента на научно познание за престъпността, престъплението, престъпника, жертвата на престъпността, ефективността на наказателния закон и правосъдието. Тук е мястото на криминологията, която със своя инструментариум съдейства на свъременната наказателна политика, изпълнявайки важни социално-практически задачи.
Светлана Маргаритова – Вучкова е зам.декан, доцент по криминология в Центъра по юридически науки на Бургаския свободен университет, председател на Българската асоциация по криминология, експерт по правна защита по Европейската конвенция за правата на човека във Фондация „Български адвокати за правата на човека“, председател на УС на фондацията в периода 2014-2016 г.;представител на българската адвокатура в програмата HELP на Съвета на Европа
„Емпиричен подход към възстановителното правосъдие“, Мартин Граматиков, HiiL, Хагски институт за иновации в правото
Мартин Граматиков е магистър по право и доктор по публична администрация от СУ “Св. Кл. Охридски“. Ръководител е на отдела за изследване на правосъдието в HiiL (Хагски институт за правни иновации). Автор е на емпирични методологии за изследване на достъпа до правосъдие, които са приложени в повече от 40 държави в Европа, Азия, Африка и Северна Америка. В основата си методологиите изследват опита на индивиди с правни проблем и перцепциите им по отношение на процесите за разрешаване на спорове, резултата от процесите и цената на правосъдието. Автор е на десетки книги, статии и доклади. Един от основните му изследователски интереси е концептуалното разделяне на процесната от дистрибутивната справедливост. Дистрибутивната справедливост при този подход се състои от разпределително, възстановително и наказаващо правосъдие. Резултатите от проведените изследвания се използват активно за прецизиране на политиките в областта на достъпа до правосъдие в редица страни. Подходът е използван и при формулирането на цел 16.3 от Целите за устойчиво развитие на ООН.
Докладът се състои от две части. Първата част ще представи и дискутира емпиричния подход на автора към изследването на правосъдие. Възстановителното правосъдие ще бъде разгледано като част от разбирането на хората за правосъдие. Ще бъдат представени примери от различни страни и култури. Втората част на доклада ще разгледа темата за актуалността на възстановителното правосъдие в обстановката на глобална пандемия. Ще бъдат представени резултати от кратко изследване с лидери в областта на правосъдието, включително България. Фокусът на тази част ще бъдат идеите и възприятията, свързани с възстановителното правосъдие.
„Възможности за възстановителен подход в наказателния процес и при изпълнения на наказанията“, Мирослава Тодорова, съдия в СГС Наказателно отделение, Калин Калпакчиев, съдия в САС Наказателно отделение, Председател на УС на ССБ
- Мирослава Тодорова е съдия от 1997 г., от 1999 г. е съдия по наказателни дела, понастоящем е съдия в Софийския градски съд. Председател на Съюза на съдиите в България в периода 2009 г. – 2012 г. В последните години се занимава с популяризиране на ценностите и практиките на помирителното (възстановително) правосъдие. Повече за мотивацията й да търси форми и възможности за съвместяване на възстановителните практики с наказателното правораздаване след осъзнаването на дефицитите и провалите на традиционното правосъдие може да прочетете тук.
Повече от 20 години професионалната кариера на Калин Калпакчиев е свързана с наказателното правосъдие. В момента е съдия в наказателното отделение на Софийския апелативен съд. Интересът му към темите на възстановителното правосъдие и критичната криминология е провокиран преди около 15 години от книгата на Нилс Кристи – „Предели на страданието”.
През последните години се занимава с възможностите за прилагане на възстановителния подход в рамките на действащите закони и установените процедури.
