DeFakto.bg DeFakto.bg
Излезе „от печат“ четиридесет и седми бюлетин на „Съдебна практика по правата на човека“, подготвян от „Български адвокати за правата на човека“. В него могат да се намерят кратки резюмета на решения, постановени през март 2020 г. от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по дела срещу други държави, анотации на всички решения на ЕСПЧ по дела срещу България, както и диспозитивите на решения на Съда на Европейския съюз по дела, засягащи права на човека, от същия месец.
Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно.
Амбицията на фондация „Български адвокати за правата на човека“ е бюлетинът да достига до максимално широк кръг представители на юридическата професия и да ги подпомага в работата им по прилагане на европейските правозащитни стандарти в България, сочат от форнацията.
Представяме ви един от множеството казуси в бюлетина, който е по румънски случай, но при аналогична ситуация – приложим и за България.
Анулирането на дипломи за висше образование на чуждестранни студенти поради административни недостатъци в процедурата по записването им за първата учебна година, след като им е било разрешено да завършат пълния курс на обучение и да положат държавни изпити, съставлява непропорционална намеса в правото им на зачитане на личния живот.
Решение по делото Convertito et autres c. Roumanie (nos. 30547/14 и др.)
Фактите: Жалбоподателите по петте съединени за общо разглеждане жалби са италиански граждани, кандидатствали дентална медицина във факултета по медицина и фар-
мация на университета в Орадя, Румъния.
Молбите за записване като студенти на пър-ите четирима от тях били приети от декана през октомври 2003 г., а на петия – през октомври 2004 г. Решенията за записването
им били издадени от името на ректора на университета и съдържали бележка „в процес на обработка“ в графата, запазена за номера на потвърждението от Министерс-
твото на образованието (МО), че представената от кандидата диплома за средно образование е еквивалентна на изискваната за записване в университет в Румъния.
След като жалбоподателите започнали обучението си, през септември 2005 г. МО издало потвърждения за приемане на последните четирима от тях, валидни считано
от учебната 2005/2006 година. По искане на администрацията на университета, през ноември 2008 г. първите четирима жалбоподатели, а през януари 2009 г. и петият,
били подложени на тест за владеене на румънски език, който издържали и им били издадени удостоверения за езикова компетентност.
В началото на 2009 г. ректорът се обърнал два пъти към МО с искане за мнение относно възможността за полагане на държавни изпити от 39 чуждестранни студенти, в т.ч. и
жалбоподателите, с чиито потвърждения за приемане имало проблеми. За първия жалбоподател все още не било получено такова, а тези на останалите четирима се отнасяли не
за учебната година, когато са се записали в университета, а за следващата. От МО отговорили, че университетът е длъжен да и даде дипломи на студентите, издържали държавните изпити, а последиците от създалото се положение трябва да бъдат понесени от отговорните за него лица. През ноември 2009 г. министерството издало
потвърждение за приемането на първия жалбоподател. Деканът на факултета направил предложение до академичния съвет на университета въпросните студенти да бъдат
допуснати до държавни изпити, като посочил, че МО, което е причинило проблемите със закъснението си да издаде потвържденията, е направило препоръка в този смисъл.
Академичният съвет разрешил на петимата жалбоподатели да се явят на държавните изпити, които те издържали през 2010 г., получили дипломите си и предприели
стъпки за признаването им в Италия, за да започнат да практикуват професията си там.
През 2011 г. МО започнало процедура за проверка на автентичността на дипломите на 54 чуждестранни студенти от различни университети по молба на италианските
власти. В доклада за резултатите от нея било направено заключение за нередности във връзка с късното издаване на потвържденията за приемане на някои студенти,
включително и жалбоподателите. На това основание МО поискало от ректора на университета да анулира дипломите им.
Академичният съвет и ректорът постановили решения в този смисъл.
Жалбоподателите оспорили по съдебен ред административните решения за анулиране на дипломите. Първоинстанционният съд ги отменил, като приел, че липсва измама от
страна на жалбоподателите, както и че властите не оспорват еквивалентността на дипломите им за средно образование, която се удостоверява с потвърждението, и че при
записването не са им поискани удостове рения за владеене на румънски език. При всички положения тези документи не липсвали, а само били издадени със закъс-
нение. Въззивният съд обаче приел, че жалбоподателите не са спазили правилата за записване, тъй като потвържденията за приемане (с изключение на петия жалбопо-
дател) се отнасяли само за академичната 2005/2006 г. Освен това към момента на подаването на молбите им за записване вече била влязла в сила заповедта на МО,
изискваща представяне на удостоверения за езикова компетентност. Липсата на такива удостоверения и на подпис на ректора в решенията за записване потвърждавала
измамния характер на получаването на дипломите. Съдът изразил и съмнения в езиковата компетентност на жалбоподателите, с оглед на оценките им от теста за владеене на румънски език.
Решението:
Жалбоподателите се позовават на чл.8 от Конвенцията и твърдят, че непредвидимото според тях анулиране на държавните им дипломи след 6 години успешно обуче-
ние е нарушило правото им на зачитане на личния живот, тъй като административните недостатъци, за които били упрекнати, всъщност били допуснати по вина на адми-
нистрацията на университета и на МО.
По допустимостта на жалбите правителството твърди, че чл. 8 не е приложим, тъй като жалбоподателите не са доказали създадени лични или професионални връзки по смисъла на тази разпоредба, за което свидетелствало и намерението им да упражняват професията си в Италия. Те знаели, че там дипломите им подлежат на
процедура за признаване. Според жалбоподателите анулирането на дипломите им е засегнало правото им на зачитане на личния живот и е довело до
невъзможност да упражняват професията, за която са се обучавали 6 години. Съдът припомня, че в практиката му са добре установени принципите относно обхвата на
понятието „личен живот“ в широк смисъл (Bărbulescu c. Roumanie [GC], no 61496/08, §§ 70-71), както и че вече се е произнасял в светлината на чл. 8 от Конвенцията по отказа
за допускане на чужденец да се яви на адвокатски изпит (Bigaeva c. Grèce, no 27613/05) и анулирането на еквивалентен на университетска диплома документ, получен
в чужбина, довело до неочаквано прекъсване на професионалната кариера (Sahin Kus c.Turquie, no 33160/04, § 36). Съдът отбелязва, че в настоящия случай жалбоподателите са
завършили 6-годишно обучение по дентална медицина, за да упражняват тази професия.
Анулирането на дипломите им е имало последици не само за социалната идентичност, която са изградили чрез създаването на връзки с други хора, но и за професионалния им живот, тъй като намерението им да започнат желаната кариера неочаквано се е оказало осуетено.
При тези обстоятелства Съдът приема, че разглежданата мярка се е отразила върху упражняването на правото им на зачитане на „личния живот“ по смисъла на чл. 8 и отхвърля възражението за недопустимост на жалбите поради несъвместимост ratione materiae. Той намира за неоснователно и възражението, че жалбоподателите не са изчерпали възможността да обжалват заключенията в одитния доклад, които били в основата на решенията за анулиране на дипломите им. Като са обжалвали самите
решения за анулиране, те са използвали ефективно средство за защита и не са били длъжни да използват и друго, насочено към постигане на същия резултат.
По съществото на оплакването си жалбоподателите поддържат, че анулирането на дипломите им представлява намеса в упражняването на правото им на зачитане на личния живот, тъй като не им позволява да упражняват избраната професия, за която са положили усилия да получат квалификация – обстоятелство с последствия както за
професионалните им отношения, така и за техните и на семействата им доходи. Според тях решенията за анулиране не могат да поставят под въпрос успешно завършеното
им образование, взети са въз основа на правна уредба и с цел в разрез с чл. 8, § 2 от Конвенцията и съставляват непропорционална мярка. Правителството поддържа, че
предвид присъединяването на Румъния към ЕС оспорваните от жалбоподателите мерки са били необходими за защита на общественото здраве и качеството на вис-
шето образование. Националният съд изразил съмнение в способността им да изучават медицина на румънски език, предвид оценките им на езиковия тест.
По изложените във връзка с приложимостта на чл. 8 от Конвенцията съображения Съдът приема, че анулирането на дипломите на жалбоподателите съставлява намеса в
правото им на зачитане на личния живот. По въпроса дали намесата е била „предвидена в закона“ той отбелязва, че въззивният съд е посочил три основания за спорната мярка:
забавяне при издаването на потвържденията за приемане, забавяне в представянето на удостоверения за езикова компетентност и липса на подпис на ректора в решенията за
записване. Съдът обаче констатира, че единственото основание, посочено в решенията за анулиране на дипломите на жалбоподателите, е забавеното издаване на
потвържденията за приемане. Спорната мярка е взета в съответствие с приложимия закон, въз основа на неспазването от жалбоподателите на заповеди на МО относно условията за записване на чуждестранни студенти. Съдът намира, че приложимите правни норми са отговаряли на изискването за достъпност, а по въпроса за тяхната предвидимост отбелязва, че отговорност на ректорите е да изискат от МО потвърждения за приемане, чиято цел е да признаят еквивалентност на полученото в чужбина средно образование. Жалбоподателите са отговаряли на условията за признаване на италианските им дипломи и няма данни забавеното предоставяне на потвържденията да е по тяхна вина, както не може да им бъде вменено и закъснялото получаване на удостоверения за езикова компетентност, ако се допусне, че липсата им е била мотив за анулирането на дипломите. Въз основа на тези констатации Съдът счита, че има място за съмнение дали жалбоподателите са били в състояние да предвидят анулирането, но с оглед на направеното по-долу заключение относно необходимостта от намесата намира, че не се налага да реши въпроса. Що се касае до посочените от правителството цели, преследвани със спорната мярка,
Съдът приема, че могат да бъдат окачествени като „предотвратяване на безредици“ и „защита на правата на другите“ по смисъла на чл. 8, § 2.
По отношение на необходимостта от намесата Съдът отбелязва, че решенията за записването на жалбоподателите като студенти са издадени и подписани от предс-
тавител на университета – декана на факултета, преди да са получени потвържденията за приемане и удостоверенията за езикова компетентност. Въз основа на тези
решения на жалбоподателите е било позволено да следват пълния 6-годишен курс на обучение, а впоследствие и да се явят на държавни изпити, което Съдът
намира за съществено. Те не биха имали каквото и да било основание за това, ако университетът им беше отказал записване от самото начало (mutatis mutandis, цитираното
Bigaeva, § 33). Академичният съвет също е потвърдил законността на административното им положение и на явяването им на държавните изпити. Съдът отдава особено
значение на наличието на известно различие във вижданията на университетската администрация и на МО относно закъснялото издаване на потвържденията, като тази
несигурност и несъгласуваност в никакъв случай не може да бъде използвана срещу жалбоподателите (mutatis mutandis, цитираните Bigaeva, § 34, и Sahin Kus, § 51).
Накрая Съдът отбелязва, че с анулирането на дипломите им при описаните обстоятелства румънските власти неочаквано са разстроли професионалното им положение, при липсата на каквато и да било отрицателна оценка, която да показва, че не са достатъчно квалифицирани да упражняват професията си (mutatis mutandis, цитираното
Bigaeva, §§ 35-36). По тези съображения Съдът заключава, че спорните мерки не са отговаряли на належаща обществена нужда и при всички положения не са били
пропорционални на преследваните легитимни цели, поради което не са били необходими в едно демократично общество.
Следователно е налице нарушение на чл.8 от Конвенцията.
