DeFakto.bg DeFakto.bg
Само докладът на Панов предизвика ред въпроси и отричания
Пленумът на ВСС все пак успя да стартира, следобяд. Присъстващите в сградата кадровици се бяха преместили в заседателната зала, останалите участваха онлайн, чрез видеоконференция. В залата бяха 10 от членовете на ВСС, настанени поне през стол един от друг.
Пленумът акцентира върху годишните доклади на „тримата големи“, на самия ВСС и на Инспектората. Всички те бяха приети и се изпращат в Народното събрание. После заседанието бе прекратено заради лошата връзка.
Очаквано, въпроси имаше най-вече към доклада на Лозан Панов, той предизвика дебат, лансира се дори предложение първо да се коригират „фактологични грешки“ в него, а после да се изпраща на парламента. Това би било безпрецедентно, но, в крайна сметка дотам не се стигна. А кадровиците с помощта на правосъдния министър Данаил Кирилов стигнаха до теми, очевидно бегло свързани с конкретния доклад. Но показателни за вълненията в съвета и извън него.
Единственият друг въпрос бе към председателя на ВАС Георги Чолаков. Той бе попитан дали през миналата година при 15 командировани съдии във ВАС е имало случаи в тричленните състави да участват по двама командировани и само един титуляр. Чолаков категорично отрече да е имало такива състави.
В изложението си председателят на ВКС Панов акцентира на липсващото до днес тълкуване на парламента за обявяването на наказателните присъди, предвиждащи лишаване от свобода, поискано отдавна от ВСС. Спря се на становището на Върховния касационен съд срещу новите „бонуси“ за кадровиците и сезирането на КС с искане за обявяването им за противоконституционни.
Даде примери за нееднаквото отношение на Съдийската колегия към агресивните атаки срещу магистрати. Един от тях бе за липсващата защита на нападките срещу Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева заради постановеното условно предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман и напомнянето, че кадровиците препратиха сигналите срещу тримата съдии на Инспектората. Като положителен пример обаче посочи реакцията на атаките срещусъдиите Владислава Цариградска, Антоанета Симеонова, Цветко Лазаров, Райна Мартинова.
Даниела Марчева коментира, че не вижда личната ангажираност на председателя в разрешаването на изброените в доклада проблеми пред ВКС и общите съдилища.
Георги Чолаков попита на свой ред дали във ВКС има по двама командировани в тричленни състави. А, след като получи отрицателен отговор, обяви: „Виждал съм лично решение от двама командировани, във връзка с дисциплинарно производство срещу магистрат“.
Боряна Димитрова попита какво точно е предложил Панов за решаване на проблема с неприсъщата за върховен съд натовареност на магистратите там. И го упрекна, че е акцентирал не върху същинските въпроси пред съдилищата.
Панов отговори, че темата за кариерното израстване не е маловажна за магистратите. После отчете поетапно намаляване на делата във ВКС от 2015 г. насам. Бе категоричен, че искания за увеличаване на щата на съдиите няма да отправя.
Има ли „грешки“ и какви?
Тук Евгени Диков обяви, че не е вярно написаното в доклада, че членове на ВСС получавали безплатни жилища. Каза, че за ведомствените жилища настанените в тях плащат определен с решения на кадровиците наем.
Всъщност изречението в доклада, което предизвика буря от емоции е, че „на идващите от друго населено място изборни членове на
ВСС, за разлика от всички останали магистрати, се предоставят и безплатни квартири„. То е в контекста на последните кариерни бонуси, гарантиращи им автоматични повишения в съдебната власт след мандата. И най-вече, както се оказа, цитира становището на ВКС по въпроса. В хода на дебата бе подчертано и че безплатни квартири не значи безплатни ведомствени апартаменти – когато обаче няма годни такива кадровиците се настаняват в хотел или на свободен наем, заплащан от съвета. И това е факт.
След изказването на Диков Даниела Марчева попита: „Като се констатираха фактологически грешки, не трябва ли първо докладът да се коригира, после да го приемем?“
Георги Кузманов се включи с питането ако наемната цена е ниска, как Панов е реагирал през годините?
Председателят на ВКС отговори – както винаги съм реагирал. И напомни за случаите на кадровици, които са живели на хотели (известни сред тях са на членове на ВСС от предния състав).
Огнян Дамянов каза, че правилата са еднакви за членовете на ВСС, на Инспектората и на съдийската КАК.
Даниела Марчева настоя да се изясни има ли все пак фактологически грешки в доклада.
Панов поясни, че е цитирал становището на Пленума на ВКС.
Цветинка Пашкунова го потвърди и напомни, че ВСС не може да „редактира“ докладите, а само да изслуша председателите на върховните съдилища, главния прокурор, главния инспектор и да ги изпрати в Народното събрание – докладите им.
Независимо дали е цитат от позиция, на тази неточност трябва да се обърне внимание и може би да се изпрати и стенографския протокол от днешното заседание в парламента, за да се види, че този факт за безплатните квартири не е верен, каза Марчева.
Атанаска Дишева попита: „Имаше ли изборни членове на ВСС, които поне през първата година на мандата ни ползваха хотели или квартири, плащани от ВСС? Очевидно за това става въпрос. Нямам представа аз самата, защото отчети за подобни разходи не се внасят във ВСС“.
Евгени Диков отговори: „Има решение на Пленума до ремонтиране на ведомствените жилища колегите да живеят на хотел, но никога ведомствените жилища не са били безплатни, както се твърди“.
Огнян Дамянов вметна, че Дишева е най-наясно с въпросаза ведомствените наеми, защото дълги години е живяла в такъм апартамент.
Тук в заседанието се включи правосъдният министър Данаил Кирилов и пое председателството му, докато се изкаже.
Първо Кирилов заговори за наема на ведомствените имоти и че съгласно Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост цената му е нормативно определена. После бе по-конкретен и даде пример с бившия представляващ предния съвет Димитър Узунов, защото „опитът да се експлоатират факти и обстоятелства очевидно са по отношение на него“. С Узунов нещата стояли така: „Той беше сключил договор за наем с хотел „Шипка“ за собствена сметка, при свободно договорени от него условия като физическо лице. Обектът бе стопанисван от МО. Наемната цена за него, Узунов лично, бе около 500 лева“.
За преброяването и дискриминацията
След като изчерпа, според него, темата „Узунов“, Кирилов подхвана друга.
„Исках да се въздържа от участие в дебата по този годишен доклад, но, знам, че председателят Панов няма да е готов да отговори на този въпрос, но го поставям в условията на предварителност, защото ще го поставя в парламентарния дебат. Колко съдии са били командировани през 2019 г. по всички способи, колко от тях са членове на Съюза на съдиите в България, за да мога да преценя дали е вярно или невярно, че в някои търговски колегии, например на СГС, САС, ВКС за командироване са предпочитани членове на тази съсловна организация. От ЗСВ отпадна задължението за декларирането на членство в такива организации, но те са на ваше разположение с оглед обсъжданите доклади в съдийска колетия. Важно е да се прецени дейността на председателя на ВКС в двете му качества – като председател на върховния съд и като председател на съдийската колегия. Моля да получа справките по възможност преди доклада да влезе на обсъждане в НС и неговите комисии“, настоя министърът.
Дишева репликира: „Комисията за защита от дискриминация постанови решение, че изискването в ЗСВ за деклариране на членство в съсловните организации на съдии, е дискриминация. Опасявам се, че подобно искане на министъра също би влязло в тази орбита на дискриминацията по признак членство в професионални организации“.
Марчева опонира: „Дискриминация ще е и ако са командировани само съдии от определена съсловна организация, а не и всички останали. Може би затова министърът задава този въпрос“.
Кирилов се изключи от заседанието.
Инспекторатът отчете, че подхожда отговорно към задълженията си
Главен инспектор Теодора Точкова обяви за извършваните през 2019 г. проверки – комплексни планови, тематични, контролни, инцидентни.Изводът от тях е, че е постигната много добра организация по администрарирането на дейността в съдебните органи. Специално посочи и значително подобрение на показателите за срочност в Софийския районен съд.
Интересният момент бе за надзорната дейност на Инспектората по защита на личните данни (предвид допуснатия от самата институция официален теч на данните на съдия Мирослава Тодорова и други, неназовани магистрати). На този проблем Точкова не се спря. Каза, че са изготвени първите становища по принципни въпроси, поставени от органите на съдебната власт, както и са извършени първи проверки по сигнали.
Обобщи, че Инспекторатът подхожда отговорно към задълженията си.
Окрупняването на РП и подготовката за старта на Европейската прокуратура сред приотетите на Гешев
Главният прокурор Иван Гешев кратко представи доклада за миналата година, в голяма част от която той не бе главен прокурор.
Като положителни тенденции отчете спад на върнатите от съда дела и трайно висок дял на осъдени и санкциониран с влязъл в сила съдебен акт. Като трудности – наличния все още дисбаланс в натовареността на РП, недостиг на вещи лица, преводачи и друти.
Като други акценти бяха изтъкнати запазване на високо ниво на срочността на проверките и разследванията по досъдебни производства, както и срочността на произнасяне на прокурорите. Подобряване на качеството на работата по дела с висок обществен интерес, нараства делът на осъдените, намаляват оправдателните присъди.
Като приоритети: Продължава работата по окрупняването на районните прокуратури и подготовкката за стартирането на Европейската прокуратура. Както и за повишаване на ефективността на разследванията изобщо, както и на престъпленията, застрашаващи собствеността и живота на гражданите.
