Ако президентът назначава комисията нищо няма да се промени, обяви нейният председател
Със 131 гласа „за“ парламентът прие доклада за работата на КПКОНПИ през 2019 г. Той бе представен от избрания през декември нов председател Сотир Цацаров, който на практика отчете работата на предшественика си Пламен Георгиев, подал оставка през юли миналата година и на заместника Антон Славчев, поел временно поста след това.
Макар че оставката на Пламен Георгиев дойде след скандала с недекларираната тераса на мезонета му, част от „Апартаментгейт“, за това в отчета няма и дума. (Как прокуратурата пък прекрати проверката за луксозния мезонет на Цветан Цветанов – тук).
Говорящата липса не бе подмината от опозицията. От БСП заявиха, че няма да подкрепят доклада, защото КПКОНПИ не работи ефективно, като изтъкнаха и имотно-апартаментния скандал.
„Отчетният доклад не е вестник. В него не присъстват и проверките на закупени недвижими имоти в София, на немалка стойност, от представители от вашата парламентарна група. Нека бъдем обективни“, отговори Цацаров. От което се разбра, че едната сериозна „липса“ се оправдава с друга „липса“.
В свой стил Спас Гърневски обвини, че БСП „ги стяга чепикът“ и се притесняват да не бъдат разследвани, понеже антикорупционната битка била ефективна и притежатели на „замъци, острови и самолети“ плюс олигарси били в затвора. После уточни, че все пак има един в Дубай и друг в Белград“.
Другата тема за противостояне станаха предложенията на левицата за ред промени в антикорупционния закон, включително и начина на избиране на КПКОНПИ – не от парламента, а членовете й да се назначават от президента като държавен глава, равноотдалечен от всички власти.
Сотир Цацаров опонира: „В този вид, ако законът бъде променен така, както се настоява от парламентарната опозиция, той пак няма да работи. Нищо няма да се промени в работата и във вашите констатации, ако комисията се назначава не от парламента, а от президента. Нищо! Всичко ще остане такова. Но ако смятате, че това е разковничето на борбата с корупцията в България, без грам политика ви казвам, на грешен път сте“. После обяви, че борбата с корупцията не е ангажимент само на КПКОНПИ. „Справянето минава и през тази зала, защото тя приема и гласува инструментариум, с който работим ние, прокуратурата, МВР, ДАНС и прочие“, каза Цацаров. Даде за пример и правни норми в НК от 1968 г., които са остарели, но „това очевидно не ви прави впечатление“.
Крум Зарков (БСП) на свой ред подчерта: критиките на опозицията не само за това как се избират членовете на КПКОНПИ, а основно за ефективността на работата й.
Докладът за работата на КПКОНПИ през 2019 г. сочи, че е комисията е реагирала на 166 сигнала за конфликт на интереси, а установените случаи са само 14 с наложени глоби над 170 хил. лв. След решения на съда е отнето незаконно придобито имущество за над 8.1 млн. лв., но са отхвърлени искове за отнемане на имущество за над 8.9 млн. лв.
Извършени са 482 оперативно-издирвателни мероприятия в страната по предотвратяване, разкриване и противодействие на корупция. Получени са 965 сигнала, по 893 проверките са приключили и КПКОНПИ е взела решения, като 149 от тези сигнали са от 2018 г. 136 сигнала са изпратени на прокуратурата за извършване на оперативно взаимодействие или по компетентност, 95 от тях – в спецпрокуратурата.
Отчита се и участие в 9 специализирани операции съвместно със специализираната прокуратура – срещу кметовете на Червен бряг, Чупрене, Божурище, район „Северен“ в Пловдив, за „организирана престъпна група“ за купуване на гласове за местния вот в Несебър (драмата с кмета, който все пак отново бе преизбран, е известна). Посочени са и акциите в Държавен фонд „Земеделие“, както и в митническо бюро в Севлиево.