Последни новини
Home / Законът / БХК: Регионалното министерство отказва да вземе мерки за десетки хиляди граждани без постоянен адрес

БХК: Регионалното министерство отказва да вземе мерки за десетки хиляди граждани без постоянен адрес

Defakto.bg

 

Преди месец Българският хелзинкски комитет (БХК) оповести  информация, че 81 360 граждани в България са без постоянен адрес, а в  началото на май  изпрати до министъра на регионалното развитие и благоустройство Петя Аврамова писмено предложение за конкретни действия и мерки за проучване на проблема и неговото разрешаване.  Едно ефективно решение например би могло да бъде  инициирането на законодателни промени, които да позволят формална адресна регистрация на гражданите, съобщават от БХК. В отговор на предложението си БХК  обаче получава писмо от главния секретар на министерството, в което напълно е  игнориран проблем за  наличието на 81 360 граждани без постоянен адрес, и отговорността на министър Аврамова за изпълнение на Закона за гражданската регистрация.

Според писмото правата и интересите на гражданите ще бъдат защитени, ако те просто се регистрират адресно, сякаш тези граждани по собствено желание не са се регистрирали. Освен това от министерството препращат бездомните и уязвими лица да решават проблемите си посредством държавните “социални механизми и институции”. Последните работят и се предоставят преимуществено по постоянен адрес. Тези отговори от страна на МРРБ поставят въпроса доколко в министерството са запознати със собствените си правомощия, заявяват от БХК.

Идеята за формална адресна регистрация пък е отхвърлена, тъй като това би довело до „невъзможност адресната регистрация да изпълнява своето предназначение“. От писмото обаче не става ясно кое е това предназначение, което обосновава десетки хиляди хора да останат без адресна регистрация.

От  министерството отговарят също,  че нямали „законови права и задължения относно издирване и установяване на лица и групи от населението“, докато МРРБ носи отговорност за подобряване състоянието на териториите с неблагоприятни социално-икономически, географски и демографски характеристики съгласно Закона за регионалното развитие.

Напомняме, че липсата на адресна регистрация обуславя липсата на лични документи и неизбежно води до нарушения на правата на гражданите. Именно липсата на адресна регистрация възпрепятства достъпа до създадените от държавата социални механизми и институции.  Тя може да е пречка и пред достъпа до образование, здравни грижи и труд.

За да може едно лице да се регистрира адресно, то трябва да представи пред общината документи, с които да удостовери, че обитава или притежава жилище на територията ѝ – нещо очевидно невъзможно за бездомни лица.

Не виждам с какво въвеждането на служебен адрес за регистрация би могло да навреди. Всъщност законът допуска служебна регистрация, но само за живеещите в чужбина българи, които не са вписани в регистъра на населението. На практика формална адресна регистрация не е предвидена именно за най-нуждаещите се от нея: лица без дом, без адрес, без лична карта, без  достъп до социални услуги. Тези хора се оказват напълно изоставени от държавата – нещо, което вреди потенциално на цялото общество“, коментира адв. Диана Драгиева от Правната програма на БХК. ♦

About De Fakto

Проверете също

ВКС върна за ново разглеждане дело срещу прокурорка

Върховният касационен съд върна за ново разглеждане на втора инстанция делото срещу прокурорката от ОП-Добрич …

Делото „Младост“: Експертиза обявява за негодни два „фатални“ записа

Процесът продължава утре в Апелативния специализиран съд, може да се стигне и до пледоарии Записите …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.