Правният калабалък с принудителните мерки срещу чужденеца е пълен
„Моля, не вярвайте на фалшивите новини, не ми беше позволено да напусна страната. Незаконно Министерството на вътрешните работи ми попречи да напусна страната, включително ми попречи да се кача на самолет, въпреки билетите, платени от семейството и резервациите, направени от DFAT. Правителството вчера официално уведоми австралийските власти, че няма да уважават съдебното решение и няма да ми позволят свободно да пътувам„.
Това емоционално е написал в профила си в социалните мрежи Джок Полфрийман ден, след като Върховният касационен съд отхвърли като недопустимо искането на бившия главен прокурор Сотир Цацаров да отмени неговото условно предсрочно освобождаване.
За отправеното питане дали вече ще му се разреши да напусне България Полфрийман е научил от разговор с баща си, поясни пред Де факто неговият адвокат Калин Ангелов.
Засега правният калабалък с наложените на чужденеца принудителни административни мерки – една от които е забраната да напуска страната, продължава. Както е известно, след пускането му от затвора през есента на миналата година, спрямо Полфрийман бе наложена и друга, точно обратната мярка – експулсиране от България и забраната да влиза в ЕС за срок от 5 години.
По мерките се завъртяха серия дела в административните съдилища – АССГ, а после и във ВАС. На първа инстанция в Административен съд София-град някои от исканията бяха обявявани за недопустими и делата прекратявани от едни състави, но пък други се произнасяха по същество. Пътьом съдии се объркваха заради наличието на две „забрани“ за напускане на страната спрямо Полфрийман, наложени от МВР – едната от от 2008 г., по реда на НПК, тъй като австралиецът е станал обвиняем. Другата заповед за забрана е от 2011 г., вече по Закона за чужденците, след като Полфрийман е осъден на лишаване от свобода и е заместила първата.
А цялата административна драма би трябвало да е приключила още на 19 септември миналата година, когато с окончателно определение Софийският апелативен съд разпореди условно предсрочно освобождаване на чужденеца от остатъка от изтърпяване на 20-годишната му присъда. След това произнасяне забраните за напускане на България, разпоредени като „гарантиращи“ изпълнението на наказанието мерки, би трябвало да са отпаднали, по силата на закона. Но, оказа се, не са.
Нещо повече – неизвестно защо, институции обявявяха, че чакат произнасянето на ВКС, макар че производството там не отменяше, нито спираше условното предсрочно освобождаване.
Каква е ситуацията с днешна дата?
Както Де факто писа, с решение от 24 януари тази година съдия Боряна Бороджиева от АССГ отмени наложената от дирекция „Миграция“ на МВР забрана от 2011 г., защото тя е с отпаднало правно основание. А именно – ограничението е приложимо спрямо чужденци с ефективни присъди, изпълнявани у нас. В решението си съдията сочеше и правният карамбол с постановяването на взаимоизключващи се мерки спрямо Полфрийман, както и че първата забрана от 2007 г. на практика е отменена.
Това решение на АССГ обаче не е влязло в сила, тъй като директорът на „Миграция“ го е обжалвал пред Върховния административен съд и делото там е насрочено за септември.
В друго производство по повод същата забрана, но срещу бездействието на директора „Миграция“ да я заличи от Единния регистър на чужденците у нас, вече са налични три произнасяния. Първо, АССГ оставя искането на полфрийман без разгреждане и прекратява делото. После ВАС отменя това определение и разпорежда на столичния административен съд да се произнесе по искането за заличаване на принудителната мярка от регистъра. С определение от 5 май съдия Камелия Стоянова от АССГ се произнася и обявява искането за недопустимо, понеже Законът за МВР не предвиждал задължение за органите на вътрешното ведомство да извършват подобни заличавания.
Конкретно в определението се казва: „Направеното искане, обаче е недопустимо именно поради обстоятелството, че не съществува задължение за органите на Министерството на вътрешните работи да извършат заличаване от посочените регистри при отмяната на принудителната административна мярка. Не е налице предпоставката за приложимост на чл. 256, ал. 2 от АПК, доколкото същата несъмнено предполага извършването на фактически действия, които административният орган следва да извърши по силата на закон. Както и се посочи Законът за Министерството на вътрешните работи не съдържа правна норма, която да въвежда подобно задължение на съответния административен орган„.
Адвокатът на Полфрийман Калин Ангелов вече е оспорил това определение пред ВАС.
Теглим ли чертата, от близо година казусите покрай „Полфрийман“ набъбват и се оплитат с усилията на разни институции.
А, в крайна сметка, за това може да се наложи да плащаме всички.