DeFakto.bg DeFakto.bg
ВКС допусна касация по искане на немското дружество, осъдено да плати милиони
Гражданското дело за присъждане на обезщетения заради трагедията „Илинден“ ще се гледа в понеделник на последна инстанция във Върховния касационен съд (ВКС).
Преди близо 11 години, на 5 септември 2009 г., екскурзионният кораб „Илинден“ потъна в Охридското езеро, загинаха 15 от 56-те пътници от България. Жертвите са били родом от Пирдоп, Антон, Златица, Мирково и Рибарица.
В Македония към наказателна отговорност бяха привлечени капитанът на кораба Сотир Филевски и Бранко Баич, пълномощник на германската компания „Лойд“, гарантирал техническата изправност на потъналия кораб. Двама бяха признати за виновни и получиха по една година затвор.
У нас прокуратурата бе повдигнала обвинение за незаконна туроператорска дейност на организатора на екскурзията Боряна Георгиева, която също е била на борда на „Илинден“, но две съдебни инстанции я оправдаха изцяло, а тя осъди прокуратурата по ЗОДОВ.
А близките на жертвите предявиха искове за неимуществени и имуществени вреди по ЗЗД срещу германската компания, следила за изправността на плавателните съдове по договор с македонските власти. Общият им размер бе за над 10 милиона лева.
Две инстанции – Софийският окръжен съд и Софийският апелативен съд присъдиха солидни обезщетения, като приложиха и норми на международното право, включително за подсъдността на исковете и приложимия закон.
На проверка пред касационната инстанция е частта на решението за обезщетенията на наследниците на загиналите. По тях е прието, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди е в размер, както следва: 110 000 лв. – за И. Г. Метанов; 120 000 лв. – за П. И. И.; по 130 000 лв. – за Д. Г. Д., Я. Нонкова М., Неца Нонкова И., Доля Т. С., Т. Т. С. – П., З. И. Д., Д. П. Г., М. П. Г., С. Г. Николова, М. Г. Г., Г. Ц. Б., Н. Ц. Б., Ц. И. Ф., Р. И. Г., И. В. М., Н. В. Л.; по 140 000 лв. – за В. Я. С., Д. Г. Д., М. Д. Д., Г. Д. Д., П. И. Г., Г. К. Г., М. П. П., К. П. П., Р. П. П.; по 150 000 лв. – за С. Д. Г., Т. Х. Г., С. К. Г., М. К. Г.; по 160 000 лв. – за Г. Г. П. и Р. Г. П.. По отношение на предявените искове за имуществени вреди, въззивният съд е приел, че обезщетение се дължи: на М. Д. Д. за сумата от 28 948,30 лв. и на Г. Д. Д. за сумата от 18 767,70 лв., представляващи месечна издръжка в размер на 200 лв., дължима от датата на инцидента до настъпването на пълнолетие; на Г. Г. П. за сумата от 15 877,35 лв.; на Р. Г. П. за сумата от 5 038,65 лв. и на С. Д. Г. за сумата от 256,60 лв., представляваща извършени разходи за лечение.
Делото пред ВКС е образувано по касационна жалба на ДНВ ГЛ СЕ (DNV GL SE), вписано в Търговския регистър Хамбург, ФРГ.
С определение от тази година върховните съдии Тотка Калчева – председател и докладчик, Вероника Николова, Кристияна Генковска допускат касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по два правни въпроси.
А именно: Възможно ли е да бъде изготвено експертно заключение по техническа експертиза без вещите лица да имат достъп нито до обекта на изследването, нито до техническата документация за него? Възможно ли е експертно заключение по едно гражданско дело да се основава/ базира на експертно заключение, допуснато и изготвено в друго производство?
В определението си съставът на ВКС пояснява:
„Вторият и третият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са обуславящи за изхода на спора, доколкото съдебният състав на САС е приел, че следва да кредитира заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза, при изпълнението на която вещите лица не са извършили проверка на конструктивната документация на кораба „И.“. Съдът е изтъкнал, че заключението е извършено компетентно, обективно и пълно, като вещите лица са съобразили всички данни по делото, включително данните в представеното по делото заключение, изготвено от вещите лица по съдебно – техническа експертиза, назначена от Националната следствена служба. Изтъкнал е, че данните от тази експертиза са използвани в съответствие с изричното искане на въззивника – касатор в настоящото производство, обосновано от него с мотиви, че експертите, които са я изготвили, имат лични впечатления от оглед на кораба. Отговорът на така формулираните въпроси е обусловил крайното правно разрешение по спора, поради което е изпълнено изискването по чл.280, ал.1 от ГПК спрямо общото основание за достъп до касация.
Относно правилата за назначаването и изпълнението на съдебните експертизи е налице и съдебна практика, обективирана в решение №256 от 21.04.2015г. по т.д.№3557/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №356 от 30.03.1955г. по гр.д.№1208/1955г. на ВС, І г.о., решение №1072 от 06.07.1956г. по гр.д.№4267/1956г. на ВС, ІІ г.о., решение №174 от 13.01.2016г. по т.д.№3122/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. В първото от тях се приема, че изслушването на назначена по делото съдебно – медицинска експертиза по писмени данни, възпроизвеждаща констатациите в прокурорско постановление за прекратяване на досъдебно производство, нарушава принципите на непосредственост и равенство на страните в процеса. В другите три цитирани решения се приема, че вещото лице трябва да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства, но не и на база на странични данни или предположения. В решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о., се приема, че когато към материалите за експертизата са включени документи, чертежи или други вещи, които не са представени като доказателства по делото, съдът задължава страната или третото лице, в държане на които са тези материали да предоставят достъп на вещото лице до тях. Относно доказателствената сила в процеса на експертиза, която не е приета по същото дело и възможността тя да бъде приобщена към доказателствения материал, е формирана практика с решение №214/2013г. от 29.05.2014г. по т.д.№992/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. Поради това искането за допускане на касационно обжалване въз основа на този селективен критерий следва да бъде уважено за проверка на изводите на въззивния съд за съответствие с практиката на ВКС“.
