Освен това става дума за определяне на „горната граница“ на цените, заявяват конституционните съдии
С 11 гласа Конституционният съд (КС) отхвърли искането на бившия омбудсман Мая Манолова срещу единната цена за доставяне на вода на потребителите на обособени територии (областите) в страната. На „особено мнение“ е докладчикът по делото Гроздан Илиев, но не по същество – той смята, че искането на омбудсмана е било недупостимо.
Манолова оспори чл. 14, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, който задължава В и К операторите да прилагат единна цена на услугата на обособена територия, като принципът се спазва непременно за „доставяне на вода на потребителите и/или на други В и К оператори“ и „отвеждане на отпадъчните води“.
Въвеждането на единна цена противоречи на конституционните принципи на правовата държава и на дължимата от законодателя защита на потребителите, заявяваше Манолова в жалбата до КС. Сочеше, че разходите в различните райони за добиването, преноса, пречистването на водата са различни и не е обосновано да се подвеждат под един знаменател.
„В случая, чрез заложеното в чл. 14, ал. 2 от закона правило за определяне на единна цена на обособена територия, подходът на законодателя е неоправдан социално и небалансиран, не отчита обществения интерес и правата на потребителите на услугите и не задоволява изискването за справедливост“, твърдеше омбудсманът. Както и че се създава вътрешно противоречива правна уредба, тъй като принципът на единна цена противоречи на уреденото в същия закон (чл. 13, ал. 1, т. 4 ЗРВиКУ) правило, според което Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) при регулиране на В и К услуги трябва да се ръководи и от съответствието между цените за населените места и действителните разходи за предоставяне на услугите.
Конституционният съд не е съгласен. И заявява, че няма нарушения на основния закон, тъй като в случая е отчетен именно общият интерес на потребителите в страната, предвидена е солидарност (в синхрон с принципа за „социалната държава“) и става дума за определяне на горни граници на цената на водата.
За „горната граница“, съответствието с разходите и обществения интерес
В първата част от мотивите си съдиите заявяват, че определянето на цената на водата е част от единен нормен комплекс, който урежда механизма за формиране на цените за питейна вода в неговите правни, организационни, финансово-икономически, инвестиционни, производствени и технически измерения. Като основите на механизма са положени с управленска стратегия за водоснабдяването и канализацията 2014-2023 г., гласувана от МС през част от механизма е управленска стратегия, приета от МС през 20114 г. и от промени в закона за водите, преддивидили създаването на обособени територи и въвеждането на единна цена на водата в тях.
Нататък КС се спира на функциите на регулатора КЕВР, сочи, че става дума за определяне на горна граница на цената, че решенията на КЕВР подлежат на съдебен контрол и че няма противоречие между нормите на закона.
„Понеже водоснабдяването и канализацията са дейности от обществен интерес, осъществявани при условията на естествен монопол от В и К операторите, чл.5, ал.3 ЗРВиКУ предвижда В и К услугите да бъдат регулирани от КЕВР, в качеството ѝ на контролен орган, чиято регулативна функция се осъществява чрез утвърждаване на представяните от В и К оператори бизнес планове. Съгласно чл.10, ал.1 и ал.3, т. 7 ЗРВиКУ цените на регулираните В и К услуги, са задължителен елемент от икономическата част на представения за одобряване бизнес план. Правилото, установено с оспорената разпоредба на чл. 14, ал. 2 ЗРВиКУ, според което В и К операторите са задължени да предлагат за утвърждаване единна цена на услугите на обособена територия, е част от механизма за формиране на икономическата обоснованост на горната граница на цените определяни от КЕВР (чл.13, ал.2, т.1 ЗРВиКУ). Във връзка с това комисията е задължена, съгласно чл.13,ал.1,т.4 ЗРВиКУ, да контролира съответствието между цените за населените места и действителните разходи, направени от В и К операторите за предоставените В и К услуги. Според чл. 13, ал. 5 ЗРВиКУ методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване, отразяващи структурата на разходите, редът за внасяне на предложенията за цените и за утвърждаването им, както и редът за предоставяне на информация се определят с Наредбата на Министерския съвет за регулиране на цените на водоснабдителни и канализационни услуги (НРЦВиКУ) (обн., ДВ, бр. 6 от 22.01.2016 г., в сила от 22.01.2016 г.) по предложение на регулаторния орган – КЕВР. Решенията на комисията, включително и в частта за определяне на цените на В и К услугите, съгласно чл.11, ал.6 ЗРВиКУ, подлежат на съдебен контрол. Съобразяването на този комплекс от правила позволява да се направи извод за отсъствие на противоречие между оспорената разпоредба и тази по чл.13, ал.1 ,т.4 ЗРВиКУ, защото нито една от тях самостоятелно не предопределя горната граница на цените на В и К услугите. Нещо повече, диференцираният подход не е изоставен и не се ограничава само и единствено до различния начин на добив на вода, но обхваща и множество други фактори, които в своята съвкупност формират крайната цена на В и К услугите.
Във връзка с това следва да се има предвид, че при изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на В и К услугите КЕВР е задължена да съобрази принципите и изискванията посочени в чл.7 и чл.13 ЗРВиКУ и не би могла да се ограничи само до изложения в искането принцип на съответствие между цените за населените места и действителните разходи за предоставяне на В и К услугите. Изискванията, които трябва да бъдат отчетени кумулативно от КЕВР, включително и тези по чл.14, ал.2 ЗРВиКУ, се явяват израз на разнородни обществени интереси – производствени, инвестиционни, икономически, социални и др. В тези случаи, конституционно съобразният подход при намиране на най-подходящото решение за цената на В и К услугите е законодателната уредба да даде възможност на КЕВР като контролен орган да установи такъв баланс между тях, който позволява да бъдат постигнати целите, посочени в чл. 4 ЗРВиКУ, каквито са: задоволяване нуждите на потребителите от вода с питейни качества при отдаване приоритет на питейно-битовото водоснабдяване на населението; балансиране интересите на В и К операторите и на потребителите; равнопоставеност между различните групи потребители по отношение на качеството и цената на В и К услугите. На реализирането на посочените цели се подчиняват и разпоредбите на чл.14, ал.2 и чл.13, ал.1, т.4 ЗРВиКУ, които не се противопоставят, а са създадени да балансират в процеса на формиране на цените на В и К услугите интересите на В и К операторите, от една страна, и от друга – тези на потребителите на услугите“, заявяват конституционните съдии.
За защитата на потребителите и солидарността
В следващата част от мотивите КС се спира на конституционното изискване законът да защитава потребителя.
И казва:
„Конституционната разпоредба на чл.19, ал.2 изисква законовите текстове да поставят при еднакви правни условия пред всички потребители и В и К оператори за осъществяване на стопанската дейност, свързана с В и К услугите.
…..Законодателят изрично определя достъпа до вода за питейно-битови нужди като основна жизнена потребност (чл. 3, ал. 1 от ЗРВиКУ), като подчертава, че услугите, свързани с неговото обезпечаване, са дейности от обществен интерес (чл. 3, ал. 2 от ЗРВиКУ). Той предвижда мерки за засилен контрол върху дейността на В и К дружествата, които ги предоставят, за да може всички потребители да имат достъп до вода, отговаряща на възприетите стандарти за качество. В този аспект, въвеждането на единна цена за В и К услуга на обособената територия също се явява мярка, обезпечаваща достъпа до вода. Разпоредбите на чл.14, ал.2 ЗРВиКУ и чл.198л ЗВ са предвидени за да защитават общия интерес на всички потребители на съответната територия, а не само конкретния интерес на отделния потребител в дадено договорно правоотношение. Чрез тези разпоредби законодателят въвежда принципа на солидарност между потребителите на В и К услуги. В действащата Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 г.-2023 г. са изложени подробни съображения за необходимостта от въвеждане на този принцип в сферата на В и К услугите. Консолидацията във В и К сектора, въвеждането на принципа на солидарността, чрез единната цена на В и К услуги за обособена територия, съчетани с подходящи икономически и социални политики, са предвидени в ЗВ и ЗРВиКУ като основните мерки за постигане на финансова устойчивост на В и К дружествата и осигуряването на социално поносими за потребителите цени на В и К услугите…
…Въпреки че солидарността в сектора на В и К услугите не е предвидена изрично в Конституцията като подход на регулиране на правоотношенията, въвеждането ѝ е в съответствие основополагащото конституционно положение за „социалната държава“. Неговата реализация е обвързана с необходимост от солидарност и взаимопомощ между членовете на обществото, за да се обезпечи социалната поносимост на цената на достъпа до водата. Принципът на солидарността многократно е утвърждаван в практиката на Конституционният съд и е сравнително най-пълно развит в сферата на социалното законодателство, при реализирането на т. нар. „социални права“ на гражданите. В случая законодателното решение, както от гледна точка на процедурата на неговото приемане, така и на неговото съдържание, не влиза в противоречие с принципите и ценностите гарантирани от конституцията и съдът няма правомощия да контролира преценката по целесъобразност на законодателя като преразглежда конкретния икономически механизъм на формиране на цените на В и К услугите.“
Конституционните съдии заявяват и друго – въпросите за замяната на диференцирания подход с принципа на единна цена на обособена територия са въпроси на управленска стратегия, която може да бъде преценявана от Народното събрание, но не от КС.
Но подсказват, че „формирането на ясна държавна стратегия чрез ЗВ и чрез социалното законодателство – §1, ал.2 вр. ал.1, т.4 на Допълнителната разпоредба на ЗРВиКУ, за подпомагане на уязвимите слоеве от населението е възможен подход за решаване на въпроса за социалната поносимост на цената, без да е основание за обявяване на разпоредбата на чл.14, ал.2 ЗРВиКУ за противоконституционна„.