Последни новини
Home / Законът / Адвокатът на Полфрийман поиска нова проверка на фактите по делото срещу чужденеца заради 11 „неясноти“

Адвокатът на Полфрийман поиска нова проверка на фактите по делото срещу чужденеца заради 11 „неясноти“

Defakto.bg

В искане до главния прокурор Иван Гешев адвокатът на Джок Полфрийман Калин Ангелов (на снимката) настоя за нова проверка на фактите по делото за убийството на Андрей Монов, за което чужденецът бе осъден на 20 години затвор.

Искането бе разпространено от самия Полфрийман в профила му в социалните мрежи и е изпратено в понеделник. Отговор още няма.

Това е пореден, но нов епизод в сагата с австралиеца. От септември миналата година, когато с окончателно определение Софийският апелативен съд (САС) постанови условно предсрочно освобождаване на чужденеца за остатъка от присъдата му (6 години, 6 месеца и 25 дни) казусите се заплетоха около продължаващата забрана на Полфрйийман да напуска страната, придружена от противоположната забрана да влиза в България, плюс експулсиране, на прицел бяха взети и съдиите от САС. А Върховният касационен съд бе сезиран от бившия главен прокурор Сотир Цацаров с искане за отмяна на предсрочното освобождаване и връщането на чужденеца в затвора. По него ВКС се произнесе на 28 май и го обяви за недопустимо.

А, на свой ред, защитата прави първа стъпка към преразглеждане – но на самата присъда на Полфрийман. Засега адвокат Ангелов настоява само за проверка на фактите, на базата на които австралиецът е признат за виновен в рамките на прокурорските правомощия не по наказателния, а по съдебния закон – чл. 145, ал. 1 ЗСВ. Там е казано, че в изпълнение на функциите си прокурорът може лично да извършва проверки, както и да ги възлага на съответните органи „при данни за престъпления или за незаконосъобразни действия“.

В искането си адвокатът се позовава и на казаното в определението на ВКС, че условното предсрочно освобождаване не зачертава призната от три инстанции вина на Полфрийман, нито четената присъда. Той се обръща към Иван Гешев заради конституционната му функция да осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Това искане със сигурност ще бъде срещнато на нож от мнозина и вероятно ще роди обществени брожения. Може да поднови нестихващия дебат за справедливостта, възмездието и правата на жертвите, и в крайна сметка да бъде отхвърлено. Още повече, че подобно настояване вече и било отправено към градския прокурор на София през юли миналата година и е отхвърлено.

Но в процеса, знаем, винаги има две страни и всяка от тях има права.

Джок Полфрийман бе признат за виновен, че в ранните часове на 28 декември 2007 г. умишлено е умъртвил Андрей Монов и е направил опит да умъртви Антоан Захариев по хулигански подбуди. Като и трите съдебни инстанции приемат, че чужденецът е вкарал в употреба нож, след като се е нахвърлил върху група приятели, заради приключил конфликт между тях и двама роми по-рано.

В заявлението до Иван Гешев адвокат Калин Ангелов се позовава основно на „оптичен носител СД от видеонаблюдение с 6 видеофайла“ от фаталната нощ – записи от камери, детайлният преглед на които, според него, очертават по-различна картина на събитията.

За нуждите на приключилия процес вече е била правена експертиза на тези записи, извършена в Института на МВР по криминалистика и криминология, заключила, че „ниската резолюция на изображението, разфокусираното изображение, недостатъчната осветеност и голямото разстояние на камерата до групата не позволяват да се проследят с точност движенията на
лицата, участващи в нея“. По време на процеса срещу Полфрийман копие от файловете не е било дадено на защитата.

В искането си до Иван Гешев сега адвокатът заявява, че след преглед и анализ на файловете е установил сериозни пропуски в приетата експертиза. И ги сочи в 11 пункта:
а) Не е идентифициран пострадалият Андрей Монов и не е проследено неговото движение по време на конфликтната ситуация (такава задача дори не е била дадена на експертизата);
б) Не е идентифициран Джок Полфрийман и не е проследено неговото движение по време на конфликта;
в) Не е установено правилно къде е възникнал първоначалния конфликт между групата на Андрей Монов и Антоан Захариев и двете неустановени по делото лица от ромски произход. Нещо повече, приетата по делото експертиза неправилно говори за едно единствено такова лице, като погрешно възприема второто такова лице за част от групата на А. Монов и А. Захариев;
г) Не е отговорено на въпроса за движението на цялата група на А. Монов и А. Захариев при първоначалния конфликт;
д) Не е отговорено на въпроса за появата на Джок Полфрийман и движението му в посока „Булбанк“;
е) Не е отговорено на въпроса идентификацията на падащата на земята фигура, по която започват да се мятат камъни и павета и дали това е Джок Полфрийман;
ж) Не е отговорено на въпроса за това колко време продължава конфликта след изправянето от земята на тази фигура и въобще за
поведението на хората участващи в конфликта;
з) Не е отговорено на въпроса дали има оттегляне на фигурата идентифицирана като Джок Полфрийман и дали не започва преследването ѝ от групата на Андрей Монов и Антоан Захариев;
и) Не е отговорено на въпроса дали фигурата идентифицирана като Андрей Монов не се появява, след преследването, по бул. „Мария Луиза“ и дали е възможно да проследим движението му до мястото на падането му на бул. „Александър Стамболийски“;
й) Не е обсъден въпроса за наличието на свидетели на конфликта, които не са разпитани по делото;
к) Не е направен опит да се отговори на въпроса, поне приблизително, кога е настъпил фаталният удар, довел до смъртта на Андрей Монов.
В заключение адвокатът пише:
„Считам, че резултатите от тази проверка могат да доведат до установяване на нови обстоятелства, които не са били известни на съда
постановил присъдата, и които са от съществено значение по делото (чл. 422 ал. 1 т. 3 НПК).
Възможно е да се установят и данни за престъпление по чл. 291 НК (даване на невярно заключение – б.р.), извършено умишлено или непредпазливо от вещото лице, изготвило приетата по делото видео-техническа експертиза. Това от своя страна би направило това
доказателство неистинско по смисъла на чл. 422 ал. 1 т. 1 НПК.
Възможно е също така проверката да установи и че свидетели по делото – приятели на пострадалите, са извършили престъпление по чл. 290 НК, а именно че пред съд съзнателно са потвърдили неистина и са затаили истина.
Накрая, на видео-материалите се виждат и множество лица, които не са били разпитани по делото, за някои от тях имаме данни, за други не.
Сведенията дадени от тези лица за събитията през онази трагична нощ също биха могли да послужат за основание да се поиска възобновяване на наказателното производство“.
Въпросите са болезнени, а един човешки живот е погубен. И все пак, отговорите изглеждат важни.

About De Fakto

Проверете също

Гл.прокурор Гешев за Хр.Иванов: Един неуспял политик опитва да установи работническо-селска власт

Главният прокурор Иван Гешев се отнесе с насмешка за случилото се на брега пред имението, …

Българският ВСС няма да праща становище за изключването на полския от Европейската мрежа на съдебните съвети

Българският Висш  съдебен съвет (ВСС) няма да изпрати становище по предлаганото изключване на Националния съдебен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.