DeFakto.bg DeFakto.bg
ВКС прие тълкувателно решение по въпрос, свързан със срока за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода на имущество, за което има данни, че е придобито от престъпна дейност. Решението е по Тълкувателно дело 1/2018 г. на Гражданската колегия, а въпросите поставени по него включиха питания за характера на предвидения срок за извършване на имотна проверка в процедурата за гражданска конфискация и дали неговото изтичане зачертава възможността да се внесе иск за отнемане на имущество? Питането бе насочено и към трите закона, уреждали досега гражданската конфискация у нас – този за отнемане на престъпно имущество (известен като „Петканов“), последвалият го закон за отнемане на незаконно придобито имущество и последният, антикорупционен закон. Първите два са отменени.
Конкретният повод за образуване на тълкувателното дело бе казус пред граждански състав на ВКС, чието разглеждане бе спряно, с искане Общото събрание на Гражданската колегия да се произнесе по спорните моменти заради противоречива съдебна практика. Имаше и сходно искане от КПКОНПИ.
Ето съобщението от ВКС:
С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 04.06.2020 г. по Тълкувателно дело № 1/2018 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд реши:
Изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 1348/2018 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС е констатирал противоречива практика на състави на ВКС и е спрял производството по делото, като е предложил на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение.
По поставения за тълкуване правен въпрос са налице две становища, като според първото сроковете са инструктивни, а според второто – преклузивни. Общото събрание на гражданска колегия на ВКС приема за правилно първото становище.
Върховните съдии посочват, че проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) започва с акт на директора на териториалната дирекция на комисията, има за цел да провери имущественото състояние на проверяваното лице, както и това на свързаните с него лица, наличието на данни за придобито имущество от престъпна дейност, произхода на имуществото и да събере доказателства за горните обстоятелства. Проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) приключва или с акт на директора за прекратяване или с доклад на териториалния директор с предложение до комисията за вземане на решение за образуване на производство по установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Комисията взима решение въз основа на доклад на директора на териториалната дирекция за прекратяване на производството или за внасяне на искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Влизането в сила на присъдата на наказателния съд е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), като това е началният момент за подаване до съда на искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.). В тълкувателното решение се казва: „Срокът за проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) е инструктивен, тъй като с неговото изтичане не се погасява правото на комисията да предяви искането по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), напротив, самият закон допуска това да се извърши след изтичането на срока за проверката. Обратното би означавало да се погаси едно право, което все още не е възникнало, предвид липсата на абсолютна процесуална предпоставка.“
Върховните съдии пишат още, че при действието на ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ проверката започва с акт на директора на териториалната дирекция, като продължава в рамките на една година, като може да се удължи еднократно, за срок от шест месеца. Проверката завършва с доклад с предложение за прекратяване или за образуване на производство, който се представя в едномесечен срок от приключването ú, като комисията може да върне преписката за събиране на нови доказателства, като това правомощие е изрично предвидено в разпоредите на чл. 37, ал. 5, пр. второ от ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 116, ал. 5 от ЗКОНПИ. В мотивите на тълкувателното решение се казва: „Предвидената в закона възможност за извършване на нови действия и тези действия да са законосъобразно извършени, след изтичане на срока, посочен по-горе, води до извод, че този срок е инструктивен, а не преклузивен. Безпротиворечива е съдебната практика за това, че при извършване на проверката и по трите закона, комисията действа като административен орган, както и че сроковете за произнасяне на административния орган в различните случаи могат да бъдат както преклузивни, така и инструктивни. Сроковете за проверка по чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не са крайни, след тяхното изтичане могат да се извършват нови действия по проверката, същите могат да се продължават по преценка на административния орган, като в цитираните по-горе закони не се предвижда изрично прекратяване на проверката и на производството след тяхното изтичане, поради което следва изводът, че същите са инструктивни.“
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.
