Последни новини
Home / Актуално / Държавата на КПКОНПИ и Джелсомино

Държавата на КПКОНПИ и Джелсомино

Defakto.bg

Адвокат Георги Атанасов

На 2 юни 2020 г. БТА разпространи съобщение за събитие от особено значение за дневния ред на Европа – доклад на ЕК за приложение на правото на ЕС и резултатите от транспонирането на Директива 2014/42/ЕС (Директивата) в страните членки към 2020 г. Заглавието на съобщението гласи – „България е въвела най-дълъг срок в ЕС за проверка при съмнения за незаконно имущество, сочи доклад на ЕК”. И понеже в България засега няма закон или правна норма, която да установява възможност за каквито и да било проверки за „незаконно имущество”, реших да прочета съобщението. А след това и поменатия доклад. И да установя, че съдържанието на съобщението на БТА има малко общо с това на доклада, а това на доклада практически няма нищо общо с правния режим по приложение на Директивата в Република България.

Преди да обясня и обоснова защо, правя три уточнения. Считам БТА за обективен източник на информация и с готовност приемам (засега) публикациите ѝ като свободна от фалшиви новини зона. Второ, абсолютно съм убеден, че е задължително осъждането на всеки престъпник и отнемането на всяко имуществено право (не имущество, защото имуществото е мисловна категория, а мисловните неща към този момент не могат да се отнемат), което представлява предмет, средство или облага от престъпление или вещ или право, забранени за притежаване – наркотици, атомна бомба и т.н. Трето – краен привърженик съм на английското разбиране за „върховенство на правото”, чиито две страни са описани от Томас Бингам така: „Колкото и да си висок(о стоящ), законът винаги е над теб”. Поради което, ако малтретираш пингвина в Лондонския зоопарк, не можеш да избегнеш наказанието поради това, че си Архиепископът на Кентърбъри, или ако си продал честта си за имотни облаги, няма да ти помогне това, че си министър-председател”. Втората, неотделима част от това английско разбиране е за ролята на закона и съда. „Няма специален закон или съд, който съди архиепископи или министър-председатели: същият закон, администриран от същите съдилища, който се прилага към тях като към всеки друг”.

И така – за съобщението на БТА. В него е казано дословно: „Европейската комисия представи днес доклад за приложението на законодателството на ЕС за отнемане на незаконно придобито имущество”. Всъщност подобен доклад ЕК не е представяла. Правото не ЕС не познава нито правен режим на конфискация на „незаконно придобито имущество”, нито правонарушение, наречено „незаконно придобиване на имущество”. Като форма на борба с организираната тежка и трансгранична престъпност и прането на пари ЕС е въвел законодателство за отнемане на имущество, което представлява средство на престъпление или е облага от престъпление. При това става дума за конкретно определени тежки престъпления или за специфични по-леки престъпления, но винаги – само за престъпления.  Именно транспонирането на Директивата за обезпечаване и конфискация на имущество от престъпления е отчитала ЕК в посочения доклад. Никога не е имало правни норми на правото на ЕС, които да установяват и ползват някакво понятие със значението на „незаконно придобито имущество” по българското право. В редките случаи, когато в акт или технически документ се използва словосъчетанието „незаконно придобито” от институциите на ЕС, то се използва изключително като синоним на „придобито чрез престъпление”.  ЕК е изнесла доклад на цитираната дата и в този доклад ползва понятието „незаконно придобити активи” единствено и само със значението на активи, придобити чрез престъпление.

На следващо място, както в заглавието гръмко се оповестява, докладът е отчел, че България е въвела най-дълъг срок – 10 години,  за проверка на имуществото, придобито преди датата на повдигане на обвинението. Пропуснато е обаче уточнението в доклада, че това е направено в законодателство за гражданска конфискация. Поради това страничният наблюдател би приел, че става дума за изпълнение на разпоредбите на Директивата, ако не знаеше, че тя се отнася само до наказателните производства. А следователно не може да се транспонира чрез граждански производства, които не са част от наказателния процес. И нито проверката, нито срокът за нея, както са отразени в съобщението и доклада, засягат процедурата по отнемане на предмет, средство и облага от престъпление по НК, т.е. действителното наказателно производство. Нещо повече, разпоредбите на Директивата не са транспонирани и не се отнасят до никоя от останалите многобройни конфискационни права на държавата – наричани евфемистично „отнемане в полза на държавата“, и предвидените за тях процедури, които съществуват в страната.  Разпоредбите на Директивата не се отнасят нито за процедурите по чл. 20, 21 и 83а, ал. 6 от ЗАНН, нито за конфискациите по безбройните специални административни закони, установяващи правилата на стоковия и валутен контрол – законите за митниците, акцизите, данъците, нито за тези по правилата за контрол върху предоставяните средства от ЕС и пр. А всички те се прилагат паралелно и кумулативно с процедурата по т. нар. „гражданска конфискация“.

Що се отнася до съотношението действителност – съдържание на доклада от 2.06.2020 г., то може да се конкретизира така.

Когато докладът посочва, че в България е транспонирана дефиницията на Директивата  за „облага“ (proceeds), трябва да се разбира, че такава дефиниция е създадена в НК през 2019 г., след образуване на производството срещу България за това, че не е транспонирала Директивата, но тази дефиниция се отнася само до конфискацията в наказателното производство. Същевременно действителните конфискации се осъществяват в гражданското производство, за което – както твърдят държавата, Министерството на правосъдието, МВР, КПКОНПИ и прокуратурата – Директивата не се отнася и не се прилага.

Когато  докладът посочва, че в България е транспонирала Директивата чрез дефиниране на понятието „имущество“, трябва да се разбира, че това понятие не е дефинирано в Наказателния кодекс и не се прилага в наказателното производство, а е дефинирано в допълнителните разпоредби на закона за т.нар. „гражданска конфискация“, за който Директивата – според държавата и нейните представители, както стана дума по-горе – е неприложима. Тази дефиниция не е приложима и в други производства освен по специалния закон, т.е. тя не може да  се прилага в наказателното производство, регламентирано от  Директивата.

Когато докладът посочва, че в България е дефинирано понятието „конфискация“, трябва да се разбира, че този правен термин в България не се използва за друго освен за обозначаване на наказание по НК (1968 г.). За всички останали типични конфискационни мерки  по всички  закони в България, предвиждащи окончателно лишаване на собственика от собствеността му и придобиване от държавата на неговите права, в България се използва друг правен термин – „отнемане в полза на държавата“.  И това понятие не е въведено, за да се транспонира Директивата, а още през 1969 г. – със Закона за административните нарушения и наказания.

Когато в доклада е записано, че България, Естония, Гърция и Испания са дали възможност за обезпечаване и конфискация за всички умишлени престъпления, трябва да се разбира, че всъщност няма такава правна норма – нито в НК, нито в НПК, нито в специалните административни закони, още по-малко в законите за „гражданска конфискация“, които съзнателно изключват връзката „престъпление – придобито чрез престъпление имущество“.

Когато в доклада се казва, че България е между страните, в които „транспониращото законодателство съдържа критерии, за да се определи дали „въпросните активи произхождат от незаконно поведение“, това трябва да се разбира така: (а) Директивата не е транспонирана и такива критерии не са установени в наказателното производство, (б) такива критерии са установени в конфискационното  производство, наречено „гражданска конфискация“, но към него – според официалните власти на България, Директивата не се прилага, и (в) България не е установила критерии за подпомагане на съда, а е ограничила съда в неговата свободна воля за преценка, като е определила необорима презумпция за „незаконност на придобитото имущество“.

Когато в доклада се сочи, че България е между държавите, „които са съставили специфични списъци с престъпления, за които е разрешена „разширена конфискация“, трябва да се разбира, че България не си служи с това понятие нито в наказателното, нито в административното производство, нито в производството по т.нар. „гражданска конфискация“. Ако все пак признаци на нещо подобно на „разширената конфискация“ по Директивата могат да бъдат открити, те със сигурност не са въведени като акт на транспониране на Директивата, а са част от извъннаказателното конфискационно законодателство по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ – отм.). Обаче, както споменах многократно, държавата твърди, че Директивата не се отнася до този закон. В този и други подобни случаи, например при отнемане право на собственост от трети лица, Директивата не е приложена от държавата България в наказателното производство. Изричното твърдение на доклада, че в такива случаи тя е приложена чрез закон за „гражданска конфискация“, е трудно за възприемане, на  първо място, защото в границите на Република България държавата непрекъсното поддържа, че Директивата не се отнася до „гражданската конфискация“. Така твърди държавата пред съдилищата в България, пред Съда на Европейския съюз, пред страните по конфискационните правоотношения и третите лица, които са  засегнати от мерките на конфискационното производство. И второ, защото темпорално е изключено (не е възможно според законите на физиката) Директивата да е транспонирана през 2012 година (година на създаване на правната норма), когато е приет ЗОПДНПИ (отм.), след като тя е приета едва през 2014 година.

Всъщност със сигурност може да се заключи единствено, че през 2019 г. с едно изменение на НК и НПК (ДВ, бр. 7/2019) държавата направи опит да „замаже“ очите на ЕК и да прикрие обстоятелството, че не е направила нищо за транспонирането на Директивата. Това изменение обаче е относимо частично само до дефинирането на понятието облага (чл. 53, ал. 3 НК) и до задължаването на Националния статистически институт да води статистика за конкретните резултати по мерките на Директивата съгласно чл. 11 от същата директива.

И вместо заключение – три въпроса. Кога държавата казва истината – когато обяснява на българските граждани, на българските съдилища и на Съда на ЕС, че Директивата не се прилага към производството по „гражданска конфискация“ (напълно погрешно наричано „гражданско производство“), или когато обяснява на ЕК, че е „транспонирала“ Директивата чрез същите закони за „гражданска конфискация“? Кога държавата смята да обяви на публиката, ЕК, Съда на ЕС и всички заинтересовани, че никаква част от Директивата, регулираща наказателните производства, не е транспонирана, поради което свободно може да кумулира конфискациите по наказателни, административни производства и производство по „гражданска конфискация“ без възможност за защита на засегнатите лица? Къде би си помислил, че се намира героят на Джани Родари, ако стъпи на територията на държава с подобно поведение?

* Бележка на редакцията: Героят на Джани Родари е Джелсомино от приказката „Джелсомино в страната на лъжците“

 

 

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Делото „Младост“: Експертиза обявява за негодни два „фатални“ записа

Процесът продължава утре в Апелативния специализиран съд, може да се стигне и до пледоарии Записите …

Прокуратурата „премълча“ кореспонденция на Пламен Бобоков с Бойко Борисов и обръщението: „Добро утро, бос“!

В отговор на думите на главния прокурор, че прокуратурата обективно и съвестно изпълнява задълженията си …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.