„Проба“ на ЕК за ново общо наблюдение върху върховенството на правото (допълнена)

Виртуално посещение на Брюксел преди изготвяне на годишни доклади

Съобщение за проведена „първа мисия на ЕК по новия хоризонтален механизъм за върховенство на правото“ изпратиха от Министерството на правосъдието. В него се информира за проведени разговори по видеоконференция между експерти на Европейската комисия, министри, магистрати, Инспекторат и КПКОНПИ.

Хоризонталният механизъм за върховенство на правото е онзи нов механизъм за наблюдение върху всички държави от Европейския съюз по върховенството на правото, за който заговори комисията „Юнкер“ миналата година, в края на мандата си. За него заговори и новата комисия „Фон дер Лайен“, но отново като намерение. До днес такъв механизъм не е въведен, няма и решение за ЕК за него, потвърдиха пред Де факто спецове по евротемата.

Това е ясно и от серия изявления и съобщения. Включително от края на февруари, когато ЕК информира „за текущата работа по създаването на хоризонтален механизъм по върховенството на правото в рамките на ЕС, обхващащ всички държави-членки“. И от края на май, когато еврокомисарят Валдис Домбровскис пред БНР, изяснявайки посланията на Европейския семестър (по повод заключенията, че за България продължават да са налице предизвикателствата в борбата с корупцията и липсата на убедителни резултати по такива дела срещу високите етажи на властта), заяви и че ЕК работи и по въпросите на върховенството на закона и „в този контекст изготвя нов хоризонтален механизъм, по който ще наблюдава всички страни-членки“.

С две думи – дали ще има нов механизъм, по каква методология и правила ще се осъществява той, какво ще заляга в годишните доклади по него и т.н. все още е в сферата на обсъжданията.

В този контекст разбираме, че явно с нашите представители на различните власти са проведени предварителни разговори по тези въпроси.

Съобщението на Министерството на правосъдието:

Проведе се първата мисия по новия хоризонтален механизъм за върховенство на правото

 По видеоконферентна връзка със София днес бе проведена първата мисия на Европейския комисия по новия хоризонтален механизъм за върховенството на правото в държавите-членки от ЕС.

С експертите от Европейската комисия разговаряха заместник министър-председателят и министър на външните работи, министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, както и представители на съдебната власт – членове на ВСС от съдийската и прокурорската колегия, главният прокурор, председателят на ВКС, председателят на Специализирания наказателен съд и инспектори от ИВСС. Срещи бяха проведени с независими органи – с председателя на КПКОНПИ, както и с членове на Съвета за електронни медии.

България напълно подкрепя новия хоризонтален подход на Европейската комисия, който проследява актуални процеси в държавите членки в сферата на реформите в правосъдните системи и независимостта на съдебната власт, антикорупционната рамка, медийният плурализъм и други институционални въпроси, свързани с отношенията между властите.

На базата на проведените разговори и предоставената информация ще бъде изготвен Годишният доклад за върховенство на правото, който ще обхваща всички държави-членки и ще отразява текущите значими процеси по отношение на правната и институционална рамка, ще представят положителни аспекти, включително добри практики, и съществуващи предизвикателства. Докладът ще се изготви в тесен диалог с държавите-членки на ЕС и заинтересованите страни (Мрежата на председателите на върховни съдилища в ЕС, Европейска асоциация на съдиите, Европейска мрежа на съдебните съвети, Конференция на европейските конституционни съдилища, Европейска федерация на журналистите и др.). Европейската комисия ще използва и приноса на неправителствения сектор и гражданското общество при събирането на необходимата информация.

Последвало съобщение от Висшия съдебен съвет внесе повече яснота за предмета на виртуалното посещение на ЕК.

То гласи:

„Членове на Висшия съдебен съвет проведоха виртуална среща с представители на Европейската комисия в контекста на първия годишен доклад за върховенството на правото в Европейския съюз. В нея участваха г-н Боян Магдалинчев – представляващ ВСС, г-жа Даниела Марчева – член на Съдийската колегия, г-жа Гергана Мутафова – член на Прокурорската колегия и г-жа Даниела Машева – член на Прокурорската колегия, както и г-жа Ниови Рингу – ръководител отдел в Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ на ЕК, г-жа Сара Панели – служител по политиките в същата дирекция, г-н Томас Гарсия – координатор политики в отдел „Права на гражданите и потребителите и върховенство на закона“ в Генералния секретариат на ЕК, отговарящ за Механизма за сътрудничество и оценка за България, и Жана дьо Ягер от отдел „Права на гражданите и потребителите и върховенство на закона“ от Генералния секретариат на ЕК.

Г-жа Рингу съобщи, че срещата с ВСС е част от виртуално посещение на ЕК в София, в рамките на диалога с държавите членки по върховенството на закона, с цел получаване на разяснения и писмена информация от гледна точка на практиката, но и на местните възможности. „Идеята е да се избегнат всякакви недоразумения и да се обсъждат въпросите,  преди да се изготвят докладите за върховенството на закона. ЕК ще приеме първият от тях през септември тази година“, поясни тя.

Генерална дирекция „Правосъдие и потребители“ на ЕК поиска информация как ВСС гарантира и отстоява независимостта на съдебната власт, относно законодателната уредба за избор на членове на ВСС от Народното събрание, процедурата за избор на председател на върховните съдилища, дисциплинарната дейност на ВСС и информационната сигурност на Централизираната система за случайно разпределение на делата.

В дискусията днес бяха представени „Механизъм за действие на Съдийската колегия на ВСС в случаи на засягане на независимостта и/или опит за оказване на натиск върху съдиите и съда“, който доразвива една от хипотезите на „Стандартите за независимост на съдебната власт“, и „Механизъм за публична реакция на Прокурорската колегия на ВСС в случаи на засягане на независимостта и доброто име на прокурор или следовател“. С конкретни примери за кризисни ситуации бяха илюстрирани реакции на Съдийската и Прокурорската колегии в периода 2018 – 2020 г.

В подготвените писмени материали ВСС обсъжда регламентацията на чл. 130, ал. 3 от Конституцията на Република България и на чл. 19 и чл. 130а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за съдебната власт за избор на членове на ВСС от Народното събрание, както и изискването на ЗСВ (чл. 16, ал. 3) изборът по колегии да се извършва между съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества, съобразно тяхната квалификация и насоченост, като не съществуват законови ограничения, кандидатите да бъдат бивши прокурори.

Относно процедурата за избор на председатели на върховните съдилища, е представен регламентът на чл. 130а, ал. 3 от Конституцията, съобразно който Съдийската колегия на ВСС се състои от 14 членове и включва шестима, избрани пряко от съдиите, и шестима, избрани от Народното събрание, и би било възможно предложения за председател на ВКС или ВАС до Пленума на ВСС да бъдат направени и само от членове на Съдийската колегия, които не са избрани от техните колеги (а  от Народното събрание) или от министъра на правосъдието, както и от Пленумите на ВКС или ВАС. Конкретизира се, че според чл. 173, ал. 11 от ЗСВ, Пленумът на ВСС приема решението за избор на кандидат с мнозинство не по-малко от 17 гласа от членовете си с явно гласуване и незабавно го изпраща на президента на републиката. В този смисъл, решението на Пленума на ВСС за избор на председател на ВКС или ВАС би могло да бъде взето с гласовете на членовете на Пленума и без гласовете на съдиите, избрани от техни колеги.

Представена е информация за образуваните дисциплинарни производства срещу съдии, съответно през 2018 г. – 10 дисциплинарни производства срещу съдии, 4 броя през 2019 г. и 3 дисциплинарни производства през 2020 г.

Посочени са предприетите мерки във връзка с доклада за одит на информационната сигурност на Централизираната система за случайно разпределение на делата, като решението на Пленума на ВСС по протокол № 8/09.04.2020 г. да бъде прекратен договорът за поддръжка с фирмата, разработила и поддържаща системата и инициирането на обществена поръчка за отстраняване на нейни уязвимости; публикуването на резюмето на интернет сайта на ВСС; сключване на договор с избраната фирма и други.

Представителите на ЕК заявиха, че всяка от страните може да поставя допълнително въпроси и да представя писмено информация.“