Последни новини
Home / Актуално / Произвол на данъчните власти доведе до осъждане на държавата в Страсбург

Произвол на данъчните власти доведе до осъждане на държавата в Страсбург

Defakto.bg
Светла Маргаритова, pravanachoveka.com

Доц. Светла Маргаритова

На 28 май 2020 г. Европейският съд постанови решението си по делото Antonov vBulgaria, в което установи, че правото на собственост на жалбоподателя е било нарушено в резултат на отказа на данъчната администрация в Силистра и Варна да възстанови неправомерно начислената и събрана чрез принудително изпълнение сума в размер на 42 386 лв  за уж дължими данъци.

Фактите

Жалбоподателят е бил председател на частна земеделска кооперация по време на събитията по-долу. През периода 2000-2001 г. му е извършена ревизия по ЗОДФЛ и ЗДДС за периодите  януари 1998 – декември 1998 и февруари-август 1999 г. На 2 март 2001 г. ТД на НАП Силистра издава данъчен ревизионен акт, с който му начислява дължим данък от 55 013.43 лв. Този акт е оспорен пред по-горния административен орган – Варненската областна данъчна дирекция, чийто директор го потвърждава. Жалбата до ВАС е оставена без уважение като просрочена. На 11.04.2003 г. жалбоподателят, позовавайки се на нарушение на чл. 115 от ДОПК, отправя искане до директора на ТД-област Варна да отмени ревизионния акт и да извърши нова данъчна ревизия, но получава отказ, който е оспорен по съдебен път. С окончателно решение от 10.01.2004 г. Варненският окръжен съд отменя отказа на директора и разпорежда на данъчните власти да извършат нова ревизия. Съдът констатира, че данъчните власти са извършили ревизия през 2001 г. на жалбоподателя като физическо лице, но са му начислили данъци във връзка с дейността на кооперацията. Повторната данъчна ревизия приключва с нов ревизионен акт – този път за дължимост на сумата от  40 729,81 лева. Този ревизионен акт е отменен от Варненския окръжен съд и решението е оставено в сила от ВАС на 29 октомври 2007 г. Двете съдебни инстанции установяват, че дейността, подложена на данъчно облагане, е била извършвана от земеделската кооперация, а не от жалбоподателя като физическо лице.

Междувременно през 2002 и 2004 г. данъчните власти инициират производство по принудително изпълнение и в периода 2003 – 2008 г. след публична продан на редица негови вещи събират сумата от 42 386 лв.

След решението на ВАС от 29.10.2007 г. жалбоподателят отправя две искания  за възстановяване на неправомерно събраните данъци на осн. чл.129, ал. 5 от ДОПК, но данъчните власти отказват да върнат сумите. Според тях, макар и да бил отменен ДРА от 2004 г., този от 2001 г. бил в сила, следователно, данъците са били правилно събрани.

Тези откази са обжалвани от жалбоподателя. В две самостоятелно развили се производства, приключили с решения на ВАС от 28.11.2008 г. и 15.12.2008 г. е постановено, че както начислените данъци през 2001 г., така и тези, начислени с втория ДРА – през 2004 г. са определени в нарушение на закона. Въпреки, че ДРА от 2001 г. по същество не е бил разгледан от съда и е влязъл в сила, последващата данъчна ревизия от 2004 г., довела по данъчната оценка от 2004 г., която е обхващала същия данъчен период, е била отменена. Съответно сумите, платени от жалбоподателя, както на основание ДРА от 2001 г., така и ДРА от 2004 г., трябва да му бъдат върнати. Позовавайки се на окончателните решения на ВАС, жалбоподателят отправя искане до данъчните власти да му   възстановят сумите, платени по ревизионните актове за 2001 и 2004 г. На 13 януари 2009 г. и 10 февруари 2009 г. той е информиран, че административното производство е спряно в очакване на резултата от неуточнено съдебно производство. До 2012 г. данъчните власти инициират всякакви административни дела с опит да се прогласи нищожност на решенията, както и да възобновят производствата, защото решението на ВАС от 15.12.2008 г. било нищожно. Всички образувани дела водят до обявяване на жалбите им за неоснователни или недопустими.

Междувременно през март 2009 г. жалбоподателят предявява иск по чл. 1 от ЗОДОВ  пред Силистренския административен съд за претърпените от него вреди в резултат на неизпълненото  решение на ВАС от 2008 г. Съдът разделя производството на 4 отделни такива, тъй като жалбоподателят е претендирал обезщетение на основание четири отделни административни акта – данъчните актове от 2001 и 2004 г. и   от ноември и декември 2007 г. Тези производства приключват с окончателни решения на ВАС, с които исковете са отхвърлени, тъй като   съдилищата достигат до извода, че в случая ЗОДОВ е неприложим, защото е  предвиден друг път на защита в самия ДОПК. В периода 2010 – 2012 г. жалбоподателят неколкократно отправя искания до данъчните власти да му възстановят неправомерно събраните суми. През  юни-юли 2012 г. на жалбоподателя е възстановена главницата от 42 286,71 лева и лихва в размер на 40 466,92 лева за периода на забавата 3 май 2001 – 8 юни 2012 г.

Оплакванията

Пред Европейския съд е повдигнато оплакване за нарушаване правото на собственост поради отказа на данчните власти да възстановят неправомерно  събраните суми за недължими данъци, както и за липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.

Преценката на Съда

Европейският съд отхвърля възраженията за недопустимост на жалбата поради изгубване статута на „жертва“ на жалбоподателя с плащането на недължимо събраната сума. Той констатира, че плащането, макар и да е поставило край на претендираното нарушение, не е било съпроводено с никакво признание от страна на властите, че са засегнали правата му. Наред с това забавяне от повече от три и половина години е достатъчно дълъг период.

По съществото на спора Съдът припомня, че   дългът може да бъде „притежание“ по смисъла на член 1 от Протокол № 1, ако е достатъчно установено, че не е дължим. (Stran Greek Refineries and Stratis Andreadis v. Greece, 9 December 1994, § 59, Series A no. 301‑B, and  Burdov v. Russia, no. 59498/00, § 30, ECHR 2002-III e, § 40). По същия начин, невъзможността жалбоподателят да получи своевременно изпълнение на решение в негова полза представлява намеса в правото на мирното ползване на притежанията, както е посочено в чл. 1, първа алинея, първо изречение от Протокол № 1 (виж, сред много други Yuriy Nikolayevich Ivanov v. Ukraine, no. 40450/04, § 52, 15 October 2009).

В конкретния случай Съдът отбелязва, че след нова данъчна ревизия на жалбоподателя данъчните власти издават ДРА през  2004 г., който е отменен от ВАС и касационната инстанция  в решението си от 27.10.2007 г. отбелязва, че те са недължими. По-късно, с окончателните си решения от ноември 2008 г. и декември 2008 г., ВАС отново повтаря, че данъците, начислени на жалбоподателя, са били неправомерно събирани. Европейският съд заключава, че те е трябвало да му бъдат върнати от данъчните власти, заедно с лихвите чрез процедурата за прихващане или възстановяване. Съдът също така отбелязва, че не е изпълнена разпоредбата на чл 129, ал.5 от ДОПК (която гласи, че органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва). Съдът намира, че въз основа на двете окончателни съдебни решения в негова полза и на съответните законови разпоредби, жалбоподателят е имал „легитимни“ очаквания и следователно – „притежание“ по смисъла на член 1 от Протокол № 1, състоящо се от правото да му  бъдат възстановени неправомерно платените данъци. (вж. Buffalo S.r.l. in liquidation v. Italy, no. 38746/97, §§ 28-29, 3 July 2003, and Eko-Elda AVEE v. Greece, no. 10162/02, § 27, ECHR 2006‑IV).

Съдът освен това отбелязва, че жалбоподателят е получил възстановяване на неправомерно изплатените суми едва през 2012 г. –  повече от три години и половина след постановяването на окончателните решения на ВАС. Забавянето на изпълнението на окончателните съдебни решения в негова полза и връщането на неправомерно изплатените суми  представлява намеса в правото му на мирно ползване на притежанията му. Според него  тази ситуация попада в приложното поле на чл. 1, първа алинея, първо изречение от Протокол № 1, който определя общия принцип за мирно  ползване на собствеността (вж. по отношение на неправомерно събраните данъци Buffalo S.r.l. in liquidation v. Italy § 31; EkoElda AVEE v. Grece, no.  10162/02,§ 28, 9 march 2006,   Intersplav v. Ukraine, no. 803/02, § 33, 9 January 2007 и дела, свързани с неизпълнение или забавяне на изпълнението на окончателно решение срещу държавата – по отношение на паричните вземания вж. Mancheva v. Bulgaria, no. 39609/98, §§ 65–66, 30 September 2004; Sirmanov, cited above, §§ 37–38; Pashov and Others v. Bulgaria, no. 20875/07, §§ 60–61, 5 February 2013q а относно задълженията на държавата да предприеме конкретни действия  – Dimitar Yanakiev v. Bulgaria (no. 2), no. 50346/07, §§ 76-78, 31 March 2016, Stamova, cited above, §§ 59- 62, and Velkova v. Bulgaria, no. 1849/08, §§ 41-44, 13 July 2017).

Съдът специално отбелязва, че не е получил обяснение от правителството „как инициативата на данъчните власти да заведат иск за нищожност е имала перспектива за успех. Въпреки това данъчните власти продължиха действията си с постоянство, като по този начин принудиха жалбоподателя да участва в няколко безсмислени групи от производства“(§62). Но в резултат на тези производства неговите молби за възстановяване на неправомерно събраните суми са били спрени. Съдът не оставя без внимание и обстоятелството, че жалбоподателят е бил принуден да използва наличните вътрешни средства за защита, за да получи изпълнение, още повече, че негово имущество е било продадено на търг за погасяване на претендираните за дължими суми от неплатени данъци.

Предвид гореизложеното Съдът счита, че необоснованото забавяне на изпълнението на окончателните решения на ВАС и връщането на жалбоподателя на сумите, незаконно събрани от него, е по вина на  държавните органи и е довело до  нарушаване на справедливия баланс, който трябва да се постигне между общия и индивидуалния интерес.

Той установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди.

Послеслов

Събитията в това дело навяват нерадостни мисли за това как държавните органи, които са призвани да бранят правата ни, да съблюдават закона, да бранят правата ни, разчитайки на своята непогрешимост и злоупотребявайки с властта, дадена им от закона, могат да съсипят бизнеса, здравето и живота на всеки един от нас. Някой би могъл да каже, че все пак данъчните власти са възстановили неправомерно отнетите суми, при това с лихвите. Но колко години са били необходими на г-н Антонов, за да се пребори със системата? Да се защитава в измислени процеси, които очевидно са имали за цел да отложат момента на заплащането на сумите. Европейският съд констатира, че забавянето е с три и половина години, но то всъщност е много повече, защото да не забравяме, че ВАС постановява своето решение, с което са отменени ДРА на 29 октомври 2007 г. До датата на реалното възстановяване на неправомерно получените суми ще трябва да минат още почти пет години, в които се водят „епични“ битки от страна на една държавна институция срещу един законопослушен български гражданин. Кой би могъл да му заплати причинените му неимуществени вреди?

Вероятно данъчните чиновници от Варна и Силистра, виновни за тези безобразия, вече са се издигнали високо в йерархията или се радват на „заслужена“ пенсия. А обезщетението ще го плащаме ние – останалите законопослушни българи.

About De Fakto

Проверете също

Пострадала от гранични проверки за неплатени глоби е подала в съда три жалби срещу МВР

Пострадала от граничните проверки за неплатени глоби за нарушения на пътя е завела три дела …

БХК до парламента: Промените в Закона за НПО възпроизвеждат унгарския закон, отречен от Съда на ЕС

БХК изпрати в Народното събрание отрицателно становище по повод предлаганите промени в Закона за юридическите …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.