Последни новини
Home / Законът / Два варианта за “оптимизация” на военното правосъдие – да останат минимум 2, максимум 3 съдилища под пагон

Два варианта за “оптимизация” на военното правосъдие – да останат минимум 2, максимум 3 съдилища под пагон

Defakto.bg

Въпросът за продължавата реформа на военното правораздаване отново е в дневния ред на Съдийската колегия на ВСС.

На заседанието си във вторник кадровиците ще обсъдят предложенията на работна група за оптимизиране на броя и структурата на съдилищата под пагон.

В момента те са общо 4 – три първоинстанционни окръжни военни съдилища в София, Пловдив и Сливен и един Военноапелативен съд в София. Преди първата “реформа”, извършена от предния състав на ВСС, първоинстанционните съдилища бяха пет, но тези в Плевен и Варна бяха закрити.

Още тогава стана ясно и че с това процесът на оптимизация на правораздаването под пагон няма да приключи. Съществуването му отдавна е предмет на дебати, особено след като армията стана професионална и числеността й сериозно намаля. Има и друго – от години магистрати поставят въпроса за привилигерованата положение на “военните” спрямо “цивилните” съдии. И сочат, че колегите им под пагон освен че са с най-ниската натовареност в системата, над магистратските си заплати получават и “военни” добавки. Принципен е дебатът за “обвързаността” на военните съдии с военния министър – безспорно съдиите под пагон са  магистрати от независимата съдебна власт, но в същото време получават звания от министъра (или по негово предложение от президента), а по въпроси, касаещи военното правораздаване законът предвижда и консултация с шефа на МО. Същото важи и за военните прокурори.

Факт е обаче, че военните съдилища (и прокуратури) съществуват по силата на Конституцията и не могат да бъдат зачертани изобщо без промени в основния закон. Като със сигурност ще се спори от компентността на какъв парламент биха били те – на обикновено или на Велико НС.

Така или иначе през юли 2019 г. Съдийската колегия на ВСС гласува принципно съгласие за закриване на военни съдилища. И възложи на работна група да изготви анализ за степента на тяхната натовареност, както и да направи конкретни предложения за оптимизиране на броя и структурата им. В началото на тази година на проведена работна среща председатели на военни съдилища дават други “изчакващи” варианти за решаване на проблема, като включително сочат, че на част от работещите в момента магистрати  предстои пенсиониране в идните няколко години.

Други, по-ясни два варианта за решение предлагат сега върховните съдии Галина Захарова (зам.-председател на ВКС), Галина Тонева и Даниела Атанасова. Те, съпроводени от анализ на числеността, натовареността и сложността на делата във военните съдилища, ще бъдат разгледани във вторник.

Темата е на вниманието на Съдийската колегия по предложение на Даниела Марчева, която оглавява ресорната комисия по съдебна карта и натовареност.

Вариантите

Запазването на военните съдилища като специализирани съдебни структури е необходимо, тъй като те са конституционно регламентирани органи (чл. 119, ал. 1 от Конституцията на Република България) със специална подсъдност. Затова при евентуално провеждане на реформи в тази област би следвало да се обсъжда единствено оптимизирането на броя и структурата им, се казва в предложението на Захарова, Тонева и Атанасова.

Те изтъкват, че функционирането на военните съдилища е в пряка връзка с числеността на армията, структурата, стратегическите приоритети и тенденциите за развитие на българските въоръжени сили. А ниската натовареност на военните съдебни органи е пряко следствие от числеността на въоръжените сили. Защото специалната подсъдност на военните съдилища, обвързана с качеството на субекта на престъплението, обективно обуславя ограничено постъпление на дела.

Анализът не установява обективна основа за вероятно бъдещо съществено увеличение на натовареността на военните съдебни органи. Няма и обективни данни за вероятни законодателни промени на подсъдността, увеличаващи компетентността на военните съдилища. Напротив, очакванията са по-скоро ориентирани към варианти за възможно ограничаване на тяхната компетентност по отношение на цивилни лица. Такива са и международните тенденции, последователно отстоявани в решенията на ЕСПЧ.

За това оптимизиране на системата на военното правораздаване може да се постигне чрез окрупняване на първоинстанционните съдилища, каквото е и принципното решение на Съдийската колегия. Като въпросът за броя и местоположението на първоинстанционния/първоинстанционните военен/военни съдебен/съдебни орган/и е комплексен, като освен параметрите на натовареността, следва да се отчитат и редица други фактори, като: териториално разположение, организация и концентрация на въоръжените сили, географски разстояния, инфраструктура, достъпност на услуги, комуникации и транспорт и пр.

Вариантите са два.

Вариант първи – от трите военни съдилища да остане само едно и да се прецени къде да е седалището му – в София, Пловдив или Сливен. Преди време бе огласена идеята единственият първоинстанционен военен съд да е в Пловдив, за да е еднакво достъпен от различните краища на страната, но тя срещна съпротива.

Вариант втори – да останат две първоинстанционни военни окръжни съдилища. Тогава въпросът е кое от трите точно да бъде закрито и към кого ще бъде присъединен териториалния му район на действие.

Първият вариант в най-слаба степен отчита териториалното разположение и концентрация на въоръжените сили и, съответно, в най-голяма степен би затруднил участниците в наказателните производства с оглед необходимостта от придвижване, сочи анализът на върховните съдии. В същото време обаче  са най-високи перспективите за оптимизация на натовареността, особено ако са съчетани с подходящи постепенни мерки за плавно намаляване на броя на съдийските бройки (напр. чрез съкращаване на незаети бройки, на освобождаващи се бройки поради предстоящо пенсиониране и др.).

При такъв вариант местоположението на консолидирания първоинстанционен съд би следвало да се определи съобразно установените тенденции за най-висок брой на постъпленията; най-висока относително устойчива концентрация на дела със завишена фактическа и правна сложност; месторазположението на ръководните органи на въоръжените сили; изградената инфраструктура.

Възможно е да се обмисли създаването на отделение с ограничен състав към консолидирания първоинстанционен съд в някое от населените места, където понастоящем са ситуирани останалите първоинстанционни съдилища.

При втория вариант може да се очаква относително по-равномерно териториално разпределение на първоинстанционните военни съдебни органи спрямо разположението и числеността на въоръжените сили в страната. Но би се реализирал по-слаб ефект на оптимизацията на натовареността.

Анализът е категоричен в едно – адекватно и целесъобразно е да се запази Военноапелативния съд като самостоятелен въззивен съд.

Другого би означавало прехвърляне на въззивното обжалване към общите апелативни съдилища, което обаче може да стане само със законови промени. А и подобно прехвърляне крие редица рискове, защото първоинстанционните военни съдилища разглеждат дела за престъпления от обхвата на подсъдността, както на районните, така и на окръжните цивилни съдилища, като това положение би обусловило компетентност на апелативните съдилища и по дела за престъпления, поначало подсъдни на районен съд. Ще доведе до допълнително натоварване на общите апелативни съдилища, поради което осъществяването му би било възможно само след специално изследване на натовареността на съответните съдебни органи. Биха възникнали затруднения с определянето на подсъдността, доколкото границите на първоинстанционните военни съдилища не кореспондират с границите на общите апелативни райони и др.

Ако Военноапелативният съд бъде запазен, също може да се дискутира въпросът за неговото седалище – не е задължително то да е в София.

Малко статистика

В анализа детайлно са представени данни за периода 2016-2019 г.

Избираме само част от най-актуалната статистика – тази за миналата година. Тя е говоряща, включително за характера на най-масовите дела пред военните съдилища.

През 2019 г. военните съдии в София са били 7, в Сливен – 2, в Пловдив – 5.  Служителите, съответно – 15, 9, 11.

Във Военноапелативния съд магистратите са 6, служителите – 12.

През 2019 г. в системата на военните съдилища са постъпили общо 664 бр. дела. От тях 73 бр. дела са постъпили във ВоАС (Военноапелативния съд) за разглеждане по реда на въззивното производство, 287 бр. във СВС (Софийски военен съд), 155 бр. във ВСПд (Военен съд – Пловдив) и 149 бр. във ВССл (Военен съд – Сливен).

От постъпилите през 2019 г. във военно-окръжните съдилища общо 591 бр. дела 49% са били разгледани от СВС, 26%  – от ВСПд и 25% – от ВССл.

По характер образуваните за разглеждане през 2019 г. в трите военно-окръжни съдилища 591 бр. дела се разпределят по следния начин: ч.н.д. – разпити – 325 бр. (55%), ч.н.д. –136 бр. (23%), н.о.х.д. – 90 бр. (15%), а.н.д. – 39 бр. (7%) и н.ч.х.д. – 1 бр. Като се прибавят и 39 бр. нерешени от предходния период, делата за разглеждане са били 630 бр.

За 2019 г. в цялата система на първоинстанционното военно правораздаване има две дела за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” по чл. 64 НПК, както и три дела по обжалване на постановените мерки по чл. 65 НПК – всички те са в София.

По характер образуваните за разглеждане във ВоАС през 2019 г. 73 бр. дела се разпределят, както следва: в.н.о.х.д. – 29 бр., в.ч.н.д. – 21 бр., в.а.н.д. – 15 бр., ч.н.д. по  чл. 243 от НПК – 6 бр. и в.н.ч.х.д. – 2 бр. То делата от общ характер са далеч по-малко от половината от всички.

Средната натовареност на съдия по щат на ВоАС спрямо броя дела за разглеждане месечно на един съдия e 1,21 през 2019 г.

Средната натовареност по щат в наказателните отделения на апелативните съдилища към дела за разглеждане на месец през 2019 г. е 4,61.          

Средната натовареност на съдия по щат по брой дела за разглеждане във военно-окръжните съдилища през миналата година е 3,75 бр. 

Като в СВС тя е 3,58 броя дела, във ВСПд е 2,82 броя дела, във ВССл е 6,67 броя дела на месец.

Средната натовареност по щат на наказателен съдия в окръжните съдилища към дела за разглеждане през 2019 г.  е 8,20 бр. дела месечно.

Анализът констатира и че независимо от обстоятелството, че през 2018 г. делата, постъпили във военните съдилища, са се увеличили със 7% в сравнение с тези от предходната година, общата тенденция за периода 2018 г. – 2019 г. очертава насока към намаляване на постъпленията, като делата за 2019 г. са по-малко спрямо всички останали отчетни години;

не е висок процентът на делата от общ характер – за 2016 г. – 18,70%, за 2017 г. – 16,53%, за 2018 г. – 12,62% и за 2019г. – 15%;

– на фона на общия брой дела е значителен делът на н.ч.д., в частност на производствата по разпит пред съдия: за 2016 г. – 56,86%; за 2017 г. – 47,91%;  за 2018 г. – 33,75%; за 2019 г. – 55%;

броят на н. ч.д. за мерки за неотклонение е изключително нисък;

– статистическите данни сочат на малък процент на производства, проведени по реда на диференцирана процедура по глава 27 от НПК, каквато тенденция се запазва трайно от периода преди 2016 г.;

средната натовареност на съдиите от военните съдилища е по-ниска от тази на наказателните съдии от общите и специализираните съдилища.

 

About De Fakto

Проверете също

Отчет: Прокурорската колегия е наказала двама магистрати през 2020 година, ВАС е отменил едно дисциплинарно решение

През 2020-а година Прокурорската колегия е приключила 6 дисциплинарни производства, по две от 2018 г., …

Със 134 бройки увеличиха щата на ГД  „Изпълнение на наказанията“, с 66 – на ГД „Охрана“ 

Числеността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да се увеличи със сто тридесет и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.