DeFakto.bg DeFakto.bg
Приветствам позицията, че парламентът трябва да запълва „правния вакуум“. Но вече е твърде късно за Закон за „царските имоти“
На 28 април тази година Конституционният съд излезе с тълкувателно решение по дело 5/2019 г. И произнасянето му бе определено от мнозина като забележително. Най-вече заради посланието на КС – при обявяване на противоконституционност на закони или техни норми, „правен вакуум“ ще има и той не може да бъде „запълван“ от предни закони или норми. Трябва да го направи Народното събрание като законотворец – с актуални, законотворчески решения.
В дело 5/2019 г. обаче имаше и други въпроси, включително за това как обявяването на противоконституционност рефлектира върху висящи производства в съда. А началото му, на делото, бе поставено от конкретно питане на тричленен състав на Върховния касационен съд, който трябва да каже последната дума по един от казусите за т.нар. царски имоти – този за „Царска Бистрица“.
Впоследствие бяха присъединени и актуални въпроси на Пленума на Върховния административен съд.
Що се отнася до „царските“ имоти, съдилищата спряха висящите пред тях дела в изчакване на КС. След произнасянето му бяха възобновени делата за „Царска Бистрица“ – насрочено за септември във ВКС и за 16 500 дка рилски гори – Софийският окръжен съд (СОС) като първа инстанция продължава разглеждането му през юли. Без възобновяване е само делото „Врана“ – спечелено от държавата в СГС, сега е в Софийския апелативен съд (САС).
Как да тълкуваме решенията на Конституционния съд? Отговорите на адвокат Ирен Савова, защитник на държавата по „царските“ дела.
Дело №5 от 2019 г. на Конституционния съд започна от конкретно дело за т.нар. царски имоти – това за „Царска Бистрица“, което очаква решение от последната инстанция ВКС, но бе разширено и с други принципни въпроси. Вашият коментар като адвокат и юрист с дългогодишна практика – какви точно послания отправя КС и какви са изводите от това за правовия ред в държавата, адвокат Савова?
Според мен, решението е важно не само за конкретните „царски” имоти и онези категории административни дела, заради които Върховният административен съд отправи питане до КС (знаете, че в това дело бяха обединени две питания до Конституционния съд). Важно е, защото КС се доближи с малка, но съществена крачка до идеята за индивидуална касационна жалба. Допускането на питане на конкрететен състав на ВКС – по конкретното дело „Царска Бистрица“, дава по-широки възможности в бъдеще КС да бъде сезиран във връзка с конкретни казуси, на т.нар. обикновени хора.
За моите разбирания като защитник – това е добре, конституционният законодател застава по-близо до хората, което във време на активно нормотворене е повече от необходимо. КС изостави своята досегашна практика, че при прогласяване на противоконституционност на една норма, на нейно място „възкръсва” старата. Приветствам решителната позиция на КС, че решенията му не могат да бъдат оставяни без последствия и че Народното събрание е длъжно да действа винаги, когато КС прогласи противоконституционност. Правният вакуум не е полезен за обществото, за правовия ред, вреди в крайна сметка на всеки един от нас.
Но извън крайния акт, процедурата провокира у мен по-скоро силно безпокойство. Обърнете внимание, че по поставените въпроси бяха дадени становища от редица изтъкнати юристи, организации, държавни органи. Запознавайки се с тях не само от позицията на адвокат, на когото държавата повери тези изключително тежки от юридическа гледна точка дела, но и от позицията на адвокат с дългогодишна практика искам да споделя, че бях изумена – всички аргументирани, изчерпателни в защита на съответна правна теза, но едно с едно не се покриват. В някои от тях прозира политическа нотка или друго пристрастие, но не това е най-важното в случая. За мен това е доказателство, че правото е в беда! Вижте само, всяка една теория е намерила правна норма, чрез която да защити своята теза. Това не ви ли се струва опасно за правната сигурност? При спор, всеки съдия, всеки съдебен състав може да избере правна норма, на която да се позове, може да напише решение и с лекота да го аргументира с подходящата норма. Но не ви ли се струва, че така е възможно зад мотивите да се прикрива убеждение, провокирано от най-различни външни влияния, в това число и политически симпатии?
За мен противоречията, които се допускат в правната уредба, празнотите, многословността, непоследователността, водят до невъзможност за елементарна предвидимост на правоприлагането и правосъдието. В периода на т.нар. „преход” сме загубили връзката с основни правни принципи и за това не постигаме така желаните здрави темели на правова държава. Законът трябва да е еднакъв за всички и пред него всички трябва да сме равни. Правните норми трябва да са ясни и тяхното прилагане да е непротиворечиво, без икономически или политически привкус. За огромно съжаление в наши дни това не е така, измести се фокусът на преследваните цели, липсва дългосрочна стратегия и от това губим всички и всеки един от нас, по един или друг начин ще понесе тежестите на различното и избирателно прилагане на закона.
В крайна сметка, дали и как решението на Конституционния съд ще се отрази на всички висящи „царски“ дела?
Що се отнася до конкретния казус за царските имоти, от цялата гора на юридически мисли и страсти мога да кажа, че е приятно за всеки юрист неговата правна теза да бъде споделена. В това отношение изпитвам задоволство, че с екипа от кантората „Савова и сие“ сме прави в схващането, че Решението на КС от 1998 г. не поражда право на реституция и именно поради липса на правно основание за реституиране на т.нар. „царски имоти” са заведени исковете на държавата срещу представителите на бившата царска фамилия. Може би г-н Сакскобурготски е бил подведен да „реституира“ имотите си по този начин, може да е друго – по този въпрос само той може да говори.
Това от една страна, от друга КС казва, че след прогласяване на противоконституционност само НС е компетентно да даде уредба на отношенията. Да, така е, мисля, че всички сме съгласни с това становище. Въпросът е кога е следвало да се случи това? Не споделям становището, че трябваше да се спрат съдебните дела, за да се даде възможност за приемаме на закон едва сега и тепърва да прилагаме този закон. Това би отслабило още повече устоите на правовата държава. Убедена съм, че НС е било длъжно да реагира веднага, след решението на КС от 1998 г. Защо не е направено тогава, защо не е направено по-късно, да не забравяме, че докато е извършвана т.нар. „царска реституция” г-н Симеон Сакскобурготски беше министър-председател, а след това водената от него партия участва още един мандат в управлението като част от т. нар „тройна коалиция”.
Сега, след толкова много години ситуацията е доста сложна и от правна, и от морална гледна точка и съм сигурна, че не удовлетворява интереса на бившата царска фамилия и техните поддръжници. Повечето хора провиждат в тези дела не имуществен спор, а спор между република и монархия, спор между цар и държава, спор между избрани и обикновени граждани и това носи вреди за държавността.
Върховният касационен съд възобнови процеса за „Царска Бистрица“ и насрочи заседание за септември. Какъв изход по този казус очаквате?
КС съвсем правилно поясни, за пореден път, че отговорността за решението по конкретните спорове е на съда, така че СОС, САС и ВКС са призвани да дадат решение по тези спорове. Работата по някои от делата продължава. Всички сме затаили дъх в очакване на окончателните решения. Вярваме, че ВКС ще се ръководи от принципите на правото и ще крепи устоите на правовата държава и няма да бъде изкушен да намира други аргументи в множеството правни тези.
