Последни новини
Home / Актуално / За нуждата от четене преди писане (на законопроекти)

За нуждата от четене преди писане (на законопроекти)

Defakto.bg

Даниела Доковска

 

На 21 септември 2006 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови осъдително решение по делото „Масзни срещу Румъния“. Основните оплаквания на жалбоподателя са свързани с това, че процесът срещу него, проведен от военните съдилища, не е съобразен с изискванията на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) по причина, че тези съдилища не отговарят на гаранциите за независимост и безпристрастност.

Жалбоподателят е цивилно лице, но с влязла в сила присъда на 15 април 1999 г. е бил осъден от военен съд поради съучастие с полицай (по-късно по силата на Закон № 281/2003 г. полицаите стават цивилни). В мотивите на решението ЕСПЧ отбелязва, че „по ирония на съдбата законодателните разпоредби за правомощията на военните съдилища са изправили жалбоподателя пред военен съд за престъпление по общото право, макар той да няма никакви отношения с армията“ (§ 53). Съдът отбелязва, че „статутът на военните съдии осигурява определени гаранции за независимост и безпристрастност. Така например военните съдии имат същата професионална подготовка и разполагат със същите конституционни гаранции като цивилните си колеги съдии…“ (§ 55). „Затова пък други характеристики на статута на военните съдии могат да хвърлят съмнение върху независимостта и безпристрастността им“ – военните съдии са кадрови офицери, възнагражденията им се изплащат от Министерството на отбраната, обвързани са от военната дисциплина и повишаването им се регламентира от вътрешни правила на армията (§ 56 и § 57). Това решение беше публикувано в бр. 3/2015 г. на сп. „Адвокатски преглед“.

В същото списание (бр. 4-5/2015 г.) беше публикувано и осъдителното решение на ЕСПЧ по делото „Поп и други срещу Румъния“ от 24 март 2015 г. Освен другите оплаквания жалбата съдържа и оплакването, че двама от четиримата жалбоподатели, бидейки цивилни лица, са били осъдени от военен съд поради съучастие с военнослужещи. „Правителството заявява, че според разпоредбата на чл. 35 от НПК в Румъния, действаща към относимия период, делата за престъпления, извършени в съучастие от цивилни и военнослужещи, са подсъдни изключително на военните съдилища. Впоследствие тази разпоредба е отменена с приемането на Закон № 356/2006 г., публикуван в „Официален вестник“ на 7 август 2006 г., с който се дава предимство на общите съдилища да разглеждат всички дела, при които е налице конкуренция на подсъдност между тях и военните съдилища“ (§ 51). Правителството твърди, че горепосочената законодателна промяна е направена без външно влияние, като последица от правилното функциониране на ангажираните с нормотворчеството в Румъния органи, и е съобразена с изискванията, установени в относимата практика на Съда“ (§ 52)

ЕСПЧ отбелязва, че в този случай съдът, който е разгледал делото като последна инстанция, е общ съд – Касационният съд, който се е състоял единствено от професионални цивилни съдии (§ 55). Касационният съд обаче, който е правораздавал като общ наказателен съд, „не е съумял да поправи въпросния порок, тъй като само е преразгледал делото и наличните по него доказателства, без сам да събира доказателства, и е потвърдил осъждането на жалбоподателите и наложените им наказания“ (§ 56).

Тези две публикации в „Адвокатски преглед“ информираха законодателя за един огромен проблем на военното правораздаване у нас – разпоредбата на чл. 396, ал. 2 от НПК противоречи на чл. 6 ЕКПЧ, тъй като  предвижда, че на военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица. Не последва никаква реакция.

На 28 ноември 2019 г., малко след смъртта на адвокат Йорданка Вандова, ЕСПЧ постанови осъдително решение по заведеното от нея дело Мустафа срещу България. То беше публикувано в бр. 5/2020 г. на сп. „Адвокатски преглед“. Жалбоподателят е цивилно лице, осъдено от военен съд с влязла в сила присъда. В мотивите на решението ЕСПЧ се позовава на редица международноправни документи, сред които и Нотата на генералния секретар на ООН от 7 август 2013 г., с която предава доклада на специалния докладчик относно независимостта на съдиите и адвокатите (А68/285). В доклада се казва следното: „Г. Съдебен процес срещу цивилни лица пред военните съдилища. 100. Всички военни съдилища трябва да съдят единствено членове на състава на въоръжените сили, които са извършили военно престъпление или са нарушили военната дисциплина“. ЕСПЧ препраща и към своите решения Масзни срещу Румъния и Ергин срещу Турция. Относно българския Закон за съдебната власт Съдът подчертава, че военните съдии са „подчинени на военна дисциплина. След като бъдат назначени, военните съдии влизат в структурата на военнослужещите и им се присвоява звание. Съдебните заседатели на военния съд пък винаги са армейски офицери, назначени от Общото събрание на съдиите на Военно-апелативния съд по предложение на командирите на военните части. Следователно обвиняем може да бъде признат за виновен и осъден от военен съд въз основа на единодушния вот на двамата съдебни заседатели“ (§ 42). ЕСПЧ посочва също и че „като касационен съд Върховният касационен съд не разполага с пълната компетентност да преразгледа делото“ (§ 48) и подчертава, че „разпоредбите на българския НПК de facto предвиждат изключителна компетентност на военните съдилища за разглеждане на дела за престъпления, извършени съвместно от военнослужещи и цивилни лица, дори извън военните дейности“ (§ 45).

На 8 юни 2020 г. трима народни представители от управляващата партия внесоха законопроект за разширяване на компетентността на военните съдилища, който разпростира системата на военното правосъдие върху граждански лица – дори при извършено престъпление „на територията на обекти, имоти, съоръжения и превозни средства на Министерството на отбраната, структурите на пряко на подчинение на министъра на отбраната и българската армия“. Според вносителите не е следвало през 2008 г. престъпленията, извършени от служители на МВР и ДАНС, да бъдат изключени от компетентността на военните съдилища, защото „нормативно и фактически, премахването на военните звания не води до промяна в спецификата на работата“. Един вид, девоенизацията на служителите на МВР и ДАНС е формален акт без правно значение. А военните съдилища пък са посочени като „елемент от структурата на независимите органи на съдебната власт в Република България и същевременно – част от системата на националната сигурност“.

Конкретиката на законопроекта обаче не е предмет на това изложение. Исках да стане ясно, че цитираните по-горе решения на ЕСПЧ са достъпни отдавна на български език. Те трябваше да бъдат прочетени.

Затова ми се иска да вярвам, че вносителите своевременно ще оттеглят законопроекта и ще си уволнят правните съветници. Примерно с думите: „Пенчо бре, чети!“.

About De Fakto

Проверете също

Очаквано: КС прекрати делото за комисията “Десислава Атанасова”, от която управляващите “навреме” се отказаха

Очаквано, КС единодушно прекрати делото за установяване на противоконституционност на решението на Народното събрание от …

Дебат за противоепидемичните мерки: Ръководителите на съдилища да не прехвърлят на магистратите спирането на дела (допълнена)

Адвокат Емилия Недева сигнализира за риск за здравето на страните в процесите в Пловдив За …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.