DeFakto.bg DeFakto.bg
„Усещането, че прокуратурата си избира кога да разследва и кога не, е крайно неприятно и създава впечатление, че обвинението нарочва определени лица, а не разследва престъпления. За съжаление се подбират лицата, на които прокуратурата се доверява като свидетелства и на които не се доверява“. Това заяви пред БНР наказателният адвокат Ина Лулчева по темата – по презумпция ли трябва да бъдат игнорирани фактите, изнасяни от обвиняеми с твърдението, че това е “ защитна теза“.
Порочна практика е, че на някои обвиняеми, които подкрепят тезата на прокуратурата, след това се прекратяват делата, а това засилва впечатлението, че отнапред се подбират онези, „на които ще вярваме“ и другите – на които „няма да се дава вяра“, коментира Лулчева.
Тя поясни, че достоверността на една теза никога не зависи от източника, защото тезата на прокуратурата може да бъде невярна, а вярната да е на защитата. Никога не може да се твърди, че един факт понеже е изложен от определено лице е неверен по определение: „Всички факти, които се излагат от участници в едно наказателно производство, например, трябва да бъдат проверени на базата на всички доказателства и тогава да се направят изводите дали са верни или не“.
Допълни, че защитна позиция е твърдението на факти, които облекчават наказателната отговорност на лицето. Например, сочи обстоятелствата, които казват, че не той е извършил деянието или че го е извършил при определени обстоятелства, които смегчават отговорността му и т.н.
„Но не може да се твърди, че едни факти, са просто защитна теза, когато те насочват вниманието към други лица и действия, и не са свързани с конкретно повдигнатите обвинения„, каза Лулчева.
Обратното, открива една възможност с аргумента „защитна теза“ , прокуратурата да повдигне обвинение на всеки. „Вие знаете, че затова е достатъчно да има едно лице, назначено на длъжност „прокурор“ или „разследващ полицай“, който да ви обвини, че „на неустановена дата с неустановени лица, сте направили нещо„, илюстрира нашумели похвати адвокат Лулчева.
Прокуратурата, следователите, разследващите полицаи, не трябва да бъдат принуждавани да си вършат работата задълбочено и безпристрастно, те са длъжна по закон и Конституция да разследват всеки сигнал или данни за извършено престъпление. Затова са им дадени правомощия, а не за да си избират кога да разследват и кога да не го правят, заключи адвокатът.
