Съдът отхвърли исковете на „Артекс“ за 100 000 лева срещу организатор на граждански протести

Софийският градски съд отхвърли исковете на „Артекс Златен век“ ООД и „Артекс инженеринг“ АД срещу Никола Вапцаров (на снимката).

Те бяха внесени през юли миналата година, след гражданските протести срещу небостъргача „Златен век“ в столичния квартал „Лозенец“. А „Артекс“ поискаха общо 200 000 лева обезщетение за непозволено увреждане от организаторите на протестите Никола Вапцаров и Мариан Фади Башур (по 100 000 лева от всеки) и се мотивираха с разпространението на неверни, обидни и клеветнически твърдения.

Първаначално поризводството по иска срещу Башур бе прекратено от СГС, тъй като юридически лица не могат да претендират обезщетения за неимуществени вреди, тъй като изпитването на болки и страдания е характерно за хоратау на за фирмите, а дружества могат да търсят имуществени вреди за накърнена репутация. Прекратяването обаче бе отменено от Софийския апелативен съд.

Първото решение на първата инстанция е по иска срещу Никола Вапцаров. Не е налице противоправно поведение, той е изразявал мнение, което е негово конституционно право, категорична е съдия Радост Бошнакова от СГС.

Двете дружества търсеха от организатора на протестите обезщетение за накърняване на репутацията и търговското им име от казаното от  пред медии: „Според мен „Артекс“ де ползват с политически протекции“, „над тях има разпънат политически чадър“, „бих се зарадвал, ако един ден им дадат на Артекс да построят един огромен блок на остров Белене, 200 етажа, ако искат, и там да раздадат безплатно на всички политици по един апартамент – с най-голямо удоволстие, и с мост само към Румъния“.

Какво казва съдът?

В решението на съдия Бошнакова се заявява:

„Търсената в настоящото производство отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за вреди от лично поведение се носи тогава, когато това поведение е противоправно, виновно и когато в причинна връзка от него са произлезли вредите, чието обезщетяване се претендира.

Възможността юридическите лица, каквито са ищцовите дружества, да търпят и претендират неимуществени вреди като неоценими в пари неблагоприятни последици от засягане на предмета на субективни права, като репутация и добро име на юридическите лица, приемани в обществото и като гарант за високо качество на предлаганите от тях продукти или услуги, е относима към основателността, а не към допустимостта на предявените искове….

Липсва и законово основание, включително и такова, изведено от разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, въз основа на което да се изключи възможността да се търпи и търси отговорност за неимуществени вреди, които нямат конкретно материално изражение, и от юридически лица, включително и за обезвреда на понесени от тях неимуществени вреди от изнесени чрез средства за масово осведомяване клеветнически и обидни твърдения, уронващи репутацията и доброто им име, която не е изрично предвидена в закона хипотеза….

Независимо от гореизложеното съдът намира, че в случая не е налице противоправно поведение на ответника Н.В., което да обоснове възникване на право за обезвреда за претендираните от ищцовите дружества неимуществени вреди. Въведените от ищцовите дружества основания за търсената от ответника Н.В. отговорност, изразяващи се в конкретни негови изявление чрез средствата за масово осведомяване, представляват изказани от ответника мнения с негативна оценка, които не съдържат твърденият за конкретни факти от обективната действителност, а са оценъчни съждения на факти, които са засягащи и смущаващи. Тези негови мнения, макар и да са свързани с името на групата дружества А., в които се включват и ищцовите дружества, осъществяващи процесния проект, придобил широка общественост, доколкото не се установи да се касае за превратно упражняване на право при конкретните обстоятелства и контекст на тяхното изразяване, несъмнено представляват надлежно упражняване на признатото и гарантирано в чл. 39, ал. 1 от Конституцията и чл. 10, пар. 1 от ЕКПЧ право на мнение. В този смисъл решение № 484 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1438/2009 г. на ВКС, ГК, III ГО.

Значимо за настоящото производство е доколко изявленията на ответника, дадени в предаването „Тази събота и неделя“ на телевизия БТВ и пред електронната медия BIG5 е реализиране на правото му на свободно изразяване на мнение по чл. 10, пар. 1 от ЕКЗПЧ, съответно по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, и дали при упражняването му следва да бъде наложено ограничение, предвидено в закона, необходимо в едно демократично общество за защита на доброто име, респ. репутацията или правата на другите, основано на преценката за баланса между посочените основни права. Следва да се отбележи, че правото на свободно изразяване на мнение чрез слово е основно човешко право от фундаментално значение за съвременното демократично общество и се отнася не само до мнения, които са приемливи, но и до такива, които засягат, шокират или смущават.

В случая направените от ответника Н.В. изявление  „ … фирмата … се ползва с протекции …“, като „… доказателство е …, че те нямат строително разрешение, валидно към момента“ и  за „разпънат чадър“ над А., въведени като основание на предявените в настоящото производство искове, са негови оценъчни съждения за политически протекции над дружествата и действието на издаденото разрешение за строеж за проекта, обсъждането на което в настоящото производство е недопустимо по арг. от чл. 17, ал. 2 от ГПК. Тези негови изявления са оценъчни съждения, тъй като те не съдържат конкретни факти от обективна действителност, а са изразено от него лично мнение, изведено от изложените в проведените интервюта обстоятелства и техният контекст. Последните са свързани с липсата на очакваната от ИК Л. реакция от отговорните институции по предприети от тях действия по позицията им относно строителството на сградата по процесния проект в столичния квартал Л., започнали още през м. октомври 2017 г. и забелязани едва след изнесени данни от средствата за масово осведомяване за станалия известен в публичното пространство скандал Апартаментгейт (така показанията на св. М.Б.). С различните становища за действието на издаденото за проекта разрешение за строеж и приложимостта на извършени в ЗУТ в началото на 2017 г. (ДВ – бр. 13 от 2017 г.) изменения, включително и от представители на различни държавни органи. Нещо повече, ответникът е дал тези си изявление и в качеството си на представител на ИК Л., представляващ инициатива на граждани за решаване на значим за тях въпрос като форма на пряко участие на гражданите в управлението съгласно чл. 2 и чл. 44 и сл. от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Именно конкретните обстоятелства, при които са дадени изявленията от ответника Н.В., и качеството му, в което същите са дадени, изразяващи личното му отношение към проблемите с осъществявания от ищцовите дружества проект Златен век, изключват третирането им като злоупотреба с право. Принципно е възможно при упражняване на своето право на изразяване на мнение да се постигне като резултат накърняване на репутацията на другиго, но само ако се установи злоупотреба с правото на изразяване на мнение – арг. от чл. 57, ал. 2 от Конституцията, т.е. съзнателно при превратно позоваване на правото на изразяване на мнение се изнесат конкретни факти, които не отговарят на обективната действителност. В случая обаче ответникът Н.В. е изложил своето субективно разбиране и гледна точка за липсата на ясно и непротиворечиво решение на значимия за гражданите от ИК Л. въпрос относно проекта Златен век, осъществяван от ищцовите дружество и който бил поставен и на обществено обсъждане, като не се установи той да ги е изразил при превратно упражняване на правото му на мнение.

Не представлява противоправно поведение и изразеното от ответника в проведеното на 06.04.2019 г. телевизионно интервю, въведено също като основание на предявените искове. Използваният стил на изразяване чрез преплитане на различни реалности, една от които е тази за остров Белене и свързаният с него спомен от съществуващия в миналия век лагер, в който причините за въдворяване са били предимно политически, несъмнено носи негативна конотация. Изложеното негативно отношение обаче не е насочено към репутацията на ищцовите дружества, респ. качеството на осъществяваната от тях дейност в областта на строителството и архитектурата, нито пък е унизително и осмиващо такова за тях. Начинът му на изказване в случая изразява неговото недоволство към политиците, упражняващи властта в държавата и решенията на които са определящи за развитието на обществото и държавата, обусловено от отсъстващо ясно и недвусмислено решение на поставения от ИК Л. въпрос и съобразено с тяхното искания и виждания за застрояване в столицата.

Предвид гореизложеното съдът намира, че изявленията на ответника като изказани мнения с негативна оценка, макар и засягащи ищцовите дружества във връзка с осъществявания от тях проект Златен век, поставен на обществено обсъждане, представлява надлежно упражняване на правото му на свободно изразяване на мнение по чл. 10, пар. 1 от ЕКЗПЧ, съответно по чл. 39, ал. 1 от Конституцията и като такова не предпоставя претендирането на вреди от ищцовите дружества, поради което предявените от тях осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.“

Двете дружества на „Артекс“ трябва да платят разноските за вещо лице и за адвокатската защита на Никола Вапцаров.

Решението на СГС не е окончателно, може да се оспори пред апелативния съд.