Последни новини
Home / Законът / Трима от ГЕРБ дават нови дела на военните съдилища и прокуратури с проект за НПК (допълнена)

Трима от ГЕРБ дават нови дела на военните съдилища и прокуратури с проект за НПК (допълнена)

Defakto.bg

Мнозинството от кадровиците го използва за поредно отлагане на реформата

Проект за допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които разширяват подсъдността на военните съдилища (а оттам и на военните прокуратури) са внесли трима депутати от управляващите.

Подписите са на зам.шефа на групата на ГЕРБ Красимир Ципов (на снимката), на председателя на комисията по отбраната Константин Попов и на правната комисия Анна Александрова.

Проектът е с дата 8 юни, а днес Съдийската колегия на ВСС трябва да разгледа анализа за натовареността на военните съдилища и предложенията за тяхното “оптимизиране“. Идеите варират между оставянето на едно или две от първоинстанционните военни съдилища, които в момента са три. Отделно има и Военноапелативен съд.

Обичайно, когато се повдига въпросът за съкращаване на ненатоварените военни магистратури, това среща сериозен отпор. Сега са се задействали законодатели, с предложения за създаване на повече работа на магистратите под пагон, за да се “запазят” структурите. Това са поредни идеи за “спасяване” на военното правораздаване – с малко дела и със заплати като на останалите магистрати, че и с добавки отгоре.

Какво предвижда проектът?

Освен престъпленията, извършени от военнослужещи, подсъдни на военните съдилища да бъдат и служителите на Министерството на правосъдието от главните дирекции “Охрана” и “Изпълнение на наказанията” при или по повод изпълнение на службата им.

Освен това на военните съдилища да са подсъдни и дела за престъпления, извършени от граждански лица:

  • когато обект на престъплението е имущество на МО, Българската армия, структури, пряко подчинени на минист ра на отбраната, ДАНС, Държавна агенция “Разузнаване” и НСО.-
  • За престъпления по чл. 269-270 и чл. 273-277, когато са насочени срещу дейността на органите във връзка с престъпления, подсъдни на военните съдилища. Става дума употреба на сила или заплашване, противозаконно пречене на орган на власт да изпълни задълженията си, издаване на военна тайна, носене на формено облекло, служебни знаци или надписи в нарушение на закона, неоказване на съдействие, подправки на печати и др.
  • Както и по чл. 304-304в – подкуп на здлъжностно лице, чл. 305-307 – подкупи на вещи лица, на защитник или повереник, когато деянието е свързано със службата или функцията на лицата .
  • На военните съдилища да са подсъдни и престъпления, извършени от граждански лица на територията на обекти, имоти, съоръжения, превозни средства, собственост на МО, на структури на пряко подчинение на министъра.
Мотивите на тримата депутати са, че военните съдилища имат 140-годишна история, добре изградена мрежа, база, кадрова обезпеченост, изградили, утвърдили и доказали своята компетентност и ефективност в правораздаването. Функционират в съответствие с международните принципи и отговарят на изисквания на чл. 6 от ЕКПЧОС.
Напомнят, че през 2008 г.е  променена подсъдността, като от военните съдилища са отнети делата срещу служители на МВР и ДАНС, мотивирани с девоенизацията, но не са отчели спецификата им като органи за обществен ред и сигурност. Премахването на военните звания не променя спецификата на дейността на ГДО и ГДИН.

 

С 6 на 5 кадровиците отказаха реформа на правораздаването под пагон сега,

ще чакат решението на парламента

 

Очаквано, внесените в 12 без пет (по израза на Даниела Марчева) предложения за НПК доведоха до поредно отлагане на реформата на правораздаването под пагон. С 6 гласа “за” срещу 5 “против” кадровиците решиха, че е наложително да изчакат решението на парламента по този проект, когато и да се произнесе той. Така че отлагането може да е до безкрай.

Преди това Даниела Марчева коментира спешно внесените законодателни идеи. Служителите на ГДИН и ГДО са не повече от 2 000 човека и прехвърлянето на техните дела на военните съдилища няма да повлияят съществено на натовареността, изтъкна тя. Определи като “силно спорен” починът цивилни да бъдат разследвани и съдени от военни магистрати, най-вече заради множеството решения на Европейския съд по правата на човека. И цитира решението “Мустафа срещу България” от 2019 г. , в което държавата е осъдена, задето цивилни са били съдени от военен съд за група за контрабанда заради участието на един военен там.

Марчева заяви също, че е крайно време да се направи преценка защо е нужно военните съдии да имат военен чин, с всички произтичащи последици. Защото това в момента въвежда вид подчинение на военните магистрати на военния министър, респективно на премиера. Обясни процедурата по присъждане на военни звания, което става по предложение на военния министър, което обаче се обективира в решение на МС и се подписва от премиера. “Израстването в йерархията според волята на МС абсолютно минира независимостта на тези съдии като магистрати. Носенето на пагон под тогата е символ на абсурдизма”, категорична бе Даниела Марчева.

Лозан Панов напомни за сериозната съпротива срещу тази реформа в предния ВСС. Цитира и други решения на ЕСПЧ по дела срещу Турция и Румъния, които коментират ограничаването компетентността на военните съдилища спрямо цивилни лица. “Трябва да направим крачката за окрупняване. Бил съм свидетел как темата умишлено се забавя, включително с абсурдни предложения. От 2015 г. досега нищо не е направено за оптимизирането на военните съдилища”, заключи председателят на ВКС.

Първи за отлагане заговори Боян Новански и се позова на липсата на приет годищен анализ на натовареността на съдилищата, както и на материално-битовия въпрос на военните магистрати. “Ясно е, че реформа във военното правораздаване трябва да има. Но анализ за натовареността на съдилищата все още не е приет, нека ни се представи, да го приемем и тогава. Не че натовареността на вонените съдилища ще се вдигне. Но не се съобрази нещо, за което говорим от 3 години – материално-битовия въпрос. Ремонтът на Механотехникума ще доведе до това, че сградата на ул. “Черковна” ще остане празна. Трябваше да се помисли цялото военно правораздаване да се премести там, но този въпрос не е разгледан в анализите. Да не вземаме веднага отношение за военната реформа, да отложим, но не с много и безкрайно”, прикани Новански.

Георги Чолаков каза: “Темата е належаща, не бягам от отговорност за разглеждането й. Но наистина има внесен проект на НПК, аз не съм готов да обсъждам текстовете в момента, трябва ми време, за да мога да преценя онова, което има значение за нашето решение. Да, кога ще бъде разгледан и какво ще излезе накрая е друга тема”. Председателят на ВАС се обяви за отлагане.

Севдалин Мавров настоя и за финансов анализ, както и на комисията за съдебна администрация, която да предложи преназначаване на служителите. Освен това имало писмо от министър Каракачанов за нов план за развитие на въоръжените сили, от което се разбира, че армията ще се увеличи и това са ангажименти, поети пред НАТО. Мавров също поиска отлагане, включително и в изчакване на решението на НС по внесения законопроект.

Даниела Марчева отвърна, че годишният анализ за натовареността е готов и ще бъде представен. А ако е имало сериозни законодателни намерения, в тях щеше да е включено и връщането на подсъдността на военните съдилища на делата срещу полицаите, но такива предложения няма. Тя настоя на заседанието, на което Съдийската колегия все пак ще разгледа предложенията за реформи, да бъде поканен и министърът на правосъдието.

Лозан Панов допълни – докато през 2017 г. бюджетът на военните съдилища е бил  3 183 706 лева, през 2019 г. той вече е 3 753 261 лева е вече, то ест всяка година се увеличава. В същото време Световната банка е влошила прогнозата за икономиката и на България и това ще доведе до много по-трудно аргументиране на искания бюджет на съдебната власт за догодина. “Абсолютно наложително е да погледнем и съдебната карта и да вземем макар и не популярни, но отговорни решения и ще сме задължени да го направим”, каза Панов.

Включи се Боян Магдалинчев: ” Анализът (на върховните съдии – б.р.) явно ще се използва като база, на която да стъпи реформата във военното правосъдие. Той трябва да мине през специалните комисии – КБФ, КСА, тази по съдебна карта и натовареност. Второ, каква голяма реформа ще направим, като оставим един първоинстанционен и един апелативен съд? Това ли е реформата, а не на районните съдилища, на окръжните? Като че ли сме концентрирани върху военното правосъдие, за да отчетем нещо, но то няма да е същинска реформа, а просто ще е насочено срещу тях. Има ги по Конституция, правим имитация на реформа!”

Атанаска Дишева се обяви против отлагането. И изтъкна, че ако отсрочването се обоснове с внесените предложения за законодателни промени, то нищо чудно всеки път, когато въпросът за  военните се поставя във ВСС, ще се внасят подобни предложения в парламента, които ще блокират решенията.

Цветинка Пашкунова: “Реформата на военното правораздаване трябва да е част от цялостната реформа на съдебната карта. Налице е необходимост от обединяване и сливане както на ниво районни, така и на ниво окръжни съдилища. Но този процес е бавен, чакаме приключването на проекти за съдебната карта. В същото време военните имат 3,75 дела на месец срещу 8,20 средно за останалите окръжни наказателни съдии. Затова най-лесна е реформата в тази област, имаме и конкретни предложения”. .

Даниела Марчева поясни- реформата на общите съдилища не касае тази на военните и всички от ВСС го разбират. А сега един акт на военен магистрат – решение, определение, присъда, защото повечето им актове са определения – струва над 14 000 лева на бюджета. 2,74 броя са присъдите на един военен магистрат на година. Затова пък 120 лева месечно са порционите на съдиите и прокурорите под пагон въз основа Закона за отбраната и въоръжените сили плюс други социални придобивки именно по този закон (отделно от магистратските заплати и проценти за прослужените години).

Красимир Шекерджиев бе категоричен: Бавенето на реформата на военните съдилища не е честно спрямо останалите, на които колегията и днес отказа нови щатове, макар че делата им са в пъти повече. “Ние не искаме да съкращаваме военни съдии, а да  предложим на военните съдии да продължат да работят като колегите си. Въпросът е дали те искат това”, подчерта Шекерджиев.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Зам.главният прокурор Красимира Филипова е провела видеоконферентна среща с европейския гл. прокурор Лаура Кьовеши

Зам.главният прокурор Красимира Филипова, е  имала  видеоконферентна среща  с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, съобшщи …

На първа инстанция: Десетима осъдени за група за грабежи и наркотрафик

Осем ефективни и две условни присъди е постановил Специализираният съд по дело срещу организирана престъпна …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.