Промени в избора на членове на Съвета за развитие на гражданското общество предлагат от КПКОНПИ. Съветът, предвиден в Закона за юлидическите лица с нестопанска цел, се оглавява от вицепремиер и има 14 членове измежду юридическите лица с нестопанска цел. Като основната му функция е да участва в разпределянето на средствата, които се получават за изпълнение на проекти с обществено значение.
Комисията, оглавена от Сотир Цацаров, за първи път упражнява правото си да отправя предложения за промени в „законодателството с антикорупционна насоченост“, съобщават оттам.
Конкретно от КПКОНПИ настояват в Правилника за дейността на Съвета за развитие на гражданското общество да се гарантира участието в него на НПО с разнообразни сфери на дейност, поканите за участие да са гарантирано публични и да се разпишат норми, изключващи конфликта на интереси при разпределянето на бюджетните средства.
Съобщението:
„Съгласно чл. 32 ал. 1 т. 7 ЗПКОНПИ, при осъществяването на държавната политика по превенция на корупцията, Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество разработва предложения за изменения в законодателството с антикорупционна насоченост. В заседанието си на 10.06.2020 г. Комисията за първи път упражни това свое правомощие, като отправи предложение до Министерския съвет на Република България за приемане на изменения в Правилника за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество /ПОДСРГО/. Правилникът е от категорията нормативни актове, които не подлежат по закон на предварително съгласуване с Комисията.
Съветът се създава в изпълнение на разпоредбите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНСЦ/. Състои се от председател /заместник министър-председателят, отговорен за изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации/ и 14 членове – юридически лица с нестопанска цел. Съгласно ЗЮЛНСЦ „за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност ежегодно се предвиждат и разходват средства по държавния бюджет.“. В тази връзка, Съветът има участие в разпределянето на значителен публичен финансов ресурс – в Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. са планирани разходи в размер на 98 152, 30 млн. лева за „субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с нестопанска цел“. Именно това, както и публикации в медиите, мотивират извършването на анализ на Правилника от страна на Комисията и предлагането на мерки с антикорупционен характер.
При анализа на разпоредбите на ПОДСРГО е установено несъответствие на част от разписаните норми с принципите на „публичност и прозрачност“ и „недопускане на конфликт на интереси при разпределяне на средства, организиране на консултации или други взаимодействия с гражданските организации“, предвидени в самия Правилник, а именно:
– Правилата за избор на състава на Съвета не осигуряват необходимата гаранция за равнопоставеност и представителност. В тях липсва изискване за гарантирано включване на организации от всички области на дейност в обществена полза. От една страна, това поставя под въпрос реализирането на основната цел на Съвета – разработване и провеждане на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество, а от друга, е предпоставка като членове да бъдат избирани организации само от определена сфера на дейност. Така се дава възможност за вземане и налагане на решения в полза на определена област на дейност или на определени неправителствени организации. При проведените две обществени обсъждания на проекта на Правилник са били предоставени над 8 такива предложения от различни НПО, но те не са били приети;
– Според Правилника, поканата за участие в изборa на членове на Съвета се публикува на Портала за обществени консултации. С публикуването й стартира процесът по регистрация на участниците и избор на състава на Съвета. Изборът на кандидатите се извършва чрез гласуване в електронна платформа, но единствено от предварително регистриралите се участници. В тази връзка осигуряването на по-широка публичност на етапа за регистрация на организациите, желаещи да участват в избора на членове на Съвета, е от съществено значение за крайния резултат от този избор. В същото време, публикуването на поканата единствено на Портала за обществени консултации не осигурява необходимата публичност и прозрачност. Това се потвърждава и от резултатите от проведения през април-май 2020 г. избор за състава на Съвета, в който са се регистрирали за участие 379 от приблизително 49 000 неправителствени организации;
– Функциите на СРГО включват освен разработването и провеждането на политики за подкрепа на развитието на гражданското общество, така и тяхното реализиране вкл. и чрез отправяне на предложения до Министерския съвет за разпределение на средствата за насърчаване и финансова подкрепа на проекти. С оглед на така разписаните правомощия по разработване на политики и тяхното реализиране, чрез проекти с публични средства /за 2020 г. планирания разход е в размер на 98 152, 30 млн. лева/, от съществено значение е да бъдат ограничени и неутрализирани всички възможни съмнения за зависимости и конфликт на интереси при самите НПО, членове на Съвета. Съществуващите в Правилника разпоредби обаче не осигуряват това в необходимата степен. Съществува риск от неефективност, липса на безпристрастност и прозрачност при разходването на публичните средства.
С оглед на това, КПКОНПИ предлага на Министерския съвет да приеме изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество, в следните насоки:
- В Глава Втора „Правила за избор на състава на съвета“ да се въведе изискване за гарантирано включване в него на организации от основните области на дейност в обществена полза, посочени в чл. 38, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
- Да се въведе изискване поканата за участие в избор на членове на Съвета да се публикува, както на Портала за обществени консултации, така и в национално представени медии;
- Да се осигури реализирането на принципа „недопускане на конфликт на интереси при разпределяне на средства, организиране на консултации или други взаимодействия с гражданските организации“, чрез конкретно и детайлно разписани нормативни изисквания и условия, гарантиращи избягване на свързаност и реално недопускане на конфликт на интереси.“