Охулените съдии по „Полфрийман“ продължават делото срещу слагането „на трупчета“ на проверката срещу тях

Законно ли Инспекторът месеци чакаше решение на ВКС, настояват да разберат Калпакчиев, Иванова и Магдалинчева

И след прекратяването на проверката срещу съдиите, постановили условното предсрочно освобождаване на Джок Полфрийман миналата есен, те настояват образуваното по тяхна жалба дело в Административен съд – София-град (АССГ) да продължи. И държат да получат отговор законно ли месеци наред проверката бе сложена „на трупчета“, което ги остави без шанс да се защитят от публичните хули и нападки към тях.

На 2 юни Инспекторатът констатира липса на данни с определението си за Полфрийман Калин Калпакчиев, Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева от Софийския апелативен съд да са накърнили престижа на съдебната власт, нарушили принципа за независимост, както и да са били в конфликт на интереси, и проверката бе прекратена. Тя обаче се точи твърде дълго – от края на септември миналата година, като от началото на февруари до края на май тази година е спряна с мотива, че е належащо да се изчака решението на ВКС по искането на Сотир Цацаров за отмяна на предсрочното освобождаване на Полфрийман. То излезе на 28 май, като ВКС обяви искането на Цацаров за недопустимо.

Но над 8 месеца тримата съдии не можеха да защитят доброто си име. А „връзката“ между обвиненията, отправени от младежкото ВМРО, по които работеше Инспекторатът, и предметът на делото във ВКС е повече от спорна. Нещо повече, преди да бъде спряна, срокът на проверката е и удължаван.

Както Де факто писа, още през март Калпакчиев, Иванова и Магдалинчева са внесли жалба в АССГ срещу спирането на проверката, но делото там още дори не е стартирало. И, вероятно, се очаква вече да бъде и прекратено поради отпаднал „правен интерес“. Съдиите не са съгласни.

Какво се случва?

С определение от 22 май съдия Евгения Иванова от АССГ оставя жалбата без движение.  Мотивът е, че не е посочено точното решение на Инспектората за спиране на проверката. В жалбата пишело, че това е станало с решение от 20 януари, а всъщност спирането е постановено на 3 февруари, като пред това в Инспектората чакали отговор от ВКС дали вече не се е произнесъл по искането на Цацаров. Евгения Иванова дава 7-дневен срок на магистратите „да индивидуализират акта, който се обжалва“, иначе ще прекрати делото.

Калпакчиев, Иванова и Магдалинчева изпълняват указанията на АССГ и го „индивидуализират“ на 28 май. Като отговорът им е говорящ.

Ето го:

„Уважаема госпожо съдия,

В отговор на дадените от Вас указания за уточнение на обжалвания от нас административен акт, посочваме следното:

В писмо от инспектор Мулячка до всеки от нас тримата от 4.2.2020 г. се посочва, че на заседание, проведено на 20.1.2020 г. ИВСС е взел решение за спиране на производството по образуваната проверка по заповед № СР-17-263/27.9.2019 г. на главния инспектор и удължена със заповед № СР-17-330/22.11.2019 г. на главния инспектор, издадена въз основа на сигнал вх. № 28897 от 24.9.2019 г.  На наше искане от 12.3.2020 г. да ни се предостави достъп до протокола от проведеното на 20 януари 2020 г. заседание на ИВСС, получихме отказ с писмо на инспектор Мулячка от 18.3.2020 г. с аргумента, че „по неприключили проверки по този раздел не се предоставя информация, освен в предвидените случаи“, като отново се подчертава, че решението на ИВСС за спиране на производството е от 20.1.2020 г.

Предвид, обстоятелството, че съдът е запознат с материалите по преписката, ние заявяваме, че предмет на нашето оспорване е решение на ИВСС от 3 февруари 2020 г., с което е спряно производството по преписка, образувано по заповед  № СР-17-26327.9.2019 г. на главния инспектор и удължена със заповед № СР-17-330/22.11.2019 г. на главния инспектор, издадена въз основа на сигнал вх. № 28897 от 24.9.2019 г.

Изразяваме отново нашата позиция, че спирането на производството е незаконосъобразно, защото не съществува връзка на преюдициалност между предмета на административното производство пред ИВСС и предмета на произнасяне на ВКС по н.д. №  967/2019 г.  Това е така, защото проверката в ИВСС е образувана на основание чл. 175к, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗСВ, а не по чл. 175и, ал. 6 от същия закон, в който само случай е налице връзка между произнасяне на съда и проверка на ИВСС. Но в хипотезата на чл. 175и, ал. 6 ЗСВ проверката на ИВСС се образува едва след произнасяне на съда, в което е констатирано нарушение на законовите разпоредби, уреждащи основанията за отвеждане на съдиите. Очевидно е, че настоящият казус е различен и проверката на ИВСС срещу нас не може да бъде обвързвана с бъдещо произнасяне на съда, защото по този начин се нарушава основния конституционен принцип на чл. 132а, ал. 6 Конституцията, че дейността на инспектората не следва да засяга независимостта на съдиите.“

Чакаме продължението. А междувременно тримата жалбоподатели вече не са в един състав на Софийския апелативен съд – Виолета Магдалинчева е преразпределена в друг състав.