Последни новини
Home / Законът / Апелативният специализиран съд публикува мотивите, с които остави ЛиЛана зад решетките (пълният текст)

Апелативният специализиран съд публикува мотивите, с които остави ЛиЛана зад решетките (пълният текст)

Defakto.bg

На 11 юни състав на Апелативния специализиран наказателен съд (АпСНС) начело с председателя Георги Ушев отмени определената по-лека мярка на Лиляна Деянова “домашен арест” и постанови тя да остане задържана под стража, то ест в килия на следствения арест.

Де факто вече подробно информира за това заседание, както и за основните мотиви, наложили, според тримата апелативни спецсъдии, пълната изолация на някогашната певица ЛиЛана зад решетките.

Днес поради големия медиен интерес от съда разпространиха пълния текст на определението на състава на Георги Ушев. Публикуваме го по-долу.

Лиляна Деянова

Делото пред АпСНС бе образувано по жалба на самата Деянова, която настояваше да бъде осводобена без мярка за неотклонение, тъй като повдигнатите й обвинения са несъставомерни. Както и по протест на специализираната прокуратура, която пък държеше на “задържане под стража”. Основното обвинение срещу ЛиЛана, нейния съдружник Мартин Димитров, брат й Александър Дeянов-Скилър, е за организираната престъпна група, точила евросредства по програма “Иновации и конкурентноспособност”, за шеф на ОПГ-то е сочен Мартин Димитров. Срещу него и ЛиЛана има и обвинение за отправяни заплахи към длъжностни лица от АПИ (по повод търга за електронните винетки, за корупционни практики по който двамата обявиха публично и сигнализираха институциите) – то е прието за наистина несъставомерно и от състава на Георги Ушев.

От пълния текст на определението не става ясно, че третото обвинение – за използване на неверни данни за получаване на евросубсидии, най-коментирано от АпСНС, е повдигнато часове преди заседанието, предния ден. Поради заличаването на имената като лични данни не се разбира и коя е обвиняемата Ася Йочева, сочена като “участник” в схемата – това е някогашната дуетна половинка на Лилана от Ел Ей.

Е, липсва и новаторското виждане на обвинението, че “домашен арест” се взема от хуманни съображения, нещо като вид милост. Говори съдът.

Определението (едно към едно)

Председателят на АпСНС Георги Ушев

Въззивният съд, след като изслуша становищата на страните, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството е по реда на чл. 65 от НПК. Образувано е по протест и жалба, съответно на СП и защитника на обвиняемата Л. Х. Д., срещу определение на СНС, с което мярката за неотклонение на обвиняемата Д. е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“.

Между произнасянията на СНС и настоящото производство на  обвиняемата е повдигнато обвинение освен за участие в ОПГ, създадена с цел извършване на престъпление по чл. 248а и чл. 255 от НК, и за престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК и за такова по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр.  чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Новото обвинение е за това, че в периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2019 г., в гр. С., при условията на продължавано престъпление, чрез две отделни деяния, в качеството си на управител на фирма „Н.“ ООД представила неверни сведения пред служители на главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерство на икономиката, като в резултат на деянията са получени средства от еврофондовете, принадлежащи на ЕС общо в размер на 1 354 990 лева.

Настоящият съдебен състав споделя становището на страните в днешното съдебно заседание, че определението на СНС от 04.06.2020 г. е немотивирано. То се състои от един лист и в него се съдържат предимно декларации, без да се обсъждат нито доказателствата по делото, нито доводите на страните.

Въззивният съд се счита задължен да отбележи, че преценката за обоснованото предположение е с чисто процесуално значение и за целите на мярката за неотклонение. Тя не накърнява презумпцията за невинност, понеже третира въпроса налично ли е основателно подозрение срещу обвиняемите, което не е равнозначно на формално установяване на вина. Поради това тази преценка може да бъде променяна съобразно доказателствената наличност към конкретния процесуален момент и не поражда обвързващо действие за съдебните произнасяния в производства с аналогичен предмет. При всички положения, преценката на съда по обосновано предположение винаги следва да е основана на задълбочен и верен прочит на доказателствата и осъществявана по безпристрастен и разумен начин.

Относно наличието на обосновано предположение за престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК:

Настоящият съдебен състав споделя напълно аргументите, изложени от друг състав на АСНС, в производство по чл.64 НПК, че то е несъставомерно, защото обективно заплахата, макар и да е възприета като такава от нейните адресати, не е в състояние да предизвика негативни последици за лицата, към които е отправена. Както е посочил и предходният състав на АСНС обвиняемите не притежават властнически правомощия да реализират заплахата си, в каквато насока аргументи изложи и защитата, които се споделят напълно. Освен това заплашителните изрази трябва да са употребени, за да мотивират органа на власт да извърши или да пропусне да извърши действия по служба, а според самото обвинение преследваната от обвиняемите Д. и Д. цел е била да принудят свидетелите Т. и В. да сключат с представляваното от тях дружество „Т.“ договор за изграждане на тол система, която вече е била създадена, с оглед на което не би могъл да бъде налице и субективният признак указване на въздействие за бъдещо поведение.

Относно обоснованото предположение за престъплението по чл. 321 от НК:

Доказателствените източници за това обвинение и за това по вторичното престъпление по чл. 248а, ал. 5 от НК са идентични, доколкото обвинението за вторичното престъпление се препокрива с целите на групата. Тук следва да се посочи, че според въззивния съд доказателства по делото групата да е била създадена с цел да върши престъпление по чл. 255 от НК липсват. Според настоящия съдебен състав обаче от коректния прочит на доказателствените материали може да бъде направено обосновано предположение за вероятна съпричастност на обвиняемата Д. към инкриминираното деяние по чл. 321 от НК. То се подкрепя от няколко групи доказателствени източници, първата от които са свидетели – служители в главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, а това са свидетелите Р. К., Б. И., Х. С., Е. З. Според показанията на тези свидетели те са работили по сигнал за нередност № 137, във връзка с договор, който за кратко ще бъде наричан 0454 – цифрите, с които завършва, с бенефициент „Н.“ ООД с управител обвиняемата Д., по който бенефициентът е трябвало да закупи преносими компютри и софтуер, които не само е следвало да бъдат закупени, но и да бъдат използвани по предназначение. Същевременно налице е и сигнал № 138, касаещ договор, който за кратко ще бъде наричан 1264 – цифрите, с които завършва, с бенефициент дружество „А. С. Т. С.“ ООД, с управител свидетелят М. към 2016 г., а към днешна дата- обвиняемият А. А. В сигнала за нередност се описвало, че по двата договора е закупен софтуер с еднакъв идентификационен номер. Свидетелите осъществили проверка на място на изпълнение на договора от страна на „Н.“ООД гр. П., установили, че идентификационният номер на софтуера по единия договор съвпада с номера на софтуера, доставен преди две години на „А. С. Т. С.“ ООД от „Н.“ ООД. Свидетелите твърдят, че поради това извършили внезапна проверка на местоизпълнението на 07.03.2018 г., където установили приземно помещение – едностайно, с монтирана дограма, но не наподобяващо функциониращ офис. Установили също, че дронът, закупен по проекта, не е на мястото на изпълнение. Представител на бенефициента се свързал с обвиняемата Л. Д., след което тя провела разговор със свидетелката К., като обяснила, че дронът е представен на трето лице за ползване. След като свидетелката й е казала, че няма право на това, обвиняемата казала, че дронът се транспортира, а относно закупените компютърни конфигурации на място били установени стационарни. Софтуерът пък, който е трябвало да бъде закупен по договора, е демонстриран на проверяващите на друг компютър, а не на този по договора. При проверката установили, че не са налични всички активи по договора. Веднага след това се извършила проверка по другия договор с № 1264 с бенефициент дружеството „А. С. Т. С.“ ООД, чието място на изпълнение било много близо до предходното в гр. П. Било им е отговорено, че достъп не може да им бъде осигурен поради това, че служителите са в отпуск. По отношение на „А. С. Т. С.“ била стартирана процедура по определяне на сто процента финансова корекция да бъде върнато всичко получено като безвъзмездна помощ.

През месец февруари 2018 г. според показанията на цитираните по-горе свидетели, отново се провела проверка, касаеща договор № 0454 с бенефициент „Н.“ ООД, представлявано от обвиняемата и след проведен разговор по телефона тя заявила, че нямат право, без да са я уведомили предварително, да извършват проверки и че няма да осигури достъп. Свидетелите заявили, че следва да се осигури достъп, тъй като целта на проверката е да е внезапна.

При проверката на 07.03.2018 година в офиса на дружеството „Н.“ ООД служителите на главна дирекция „Европейски фондове“ установили, че номерът на софтуера е различен от посочения в договора между бенефициента и доставчика, както и е различен от посочения при проверка, извършена от други служители на същата дирекция на 28.12.2017 г., което означавало, че между двете проверки номерът на софтуера бил променен на компютъра. Представители на бенефициента обяснил, че това се дължи на техническа грешка.

Междувременно била проведена и проверка по договор, завършващ на цифрите 0364 с бенефициент „С.“ ЕООД, представляван от обв. А. Д. Целта е била да се установи дали в наетите помещения се осъществява дейност по проекта, дали наетият персонал е наличен и дали активите са налични, като при организирана внезапна проверка обвиняемият Д. заявил, че е на участие и не може да осигури достъп. Друго лице на място им казал, че достъп не може да бъде осигурен, тъй като той имал само ключове за обекта и не знаел за никакъв проект. Заявил, че по проекта не се извършват предвидените дейности.

На 26.11.2018 г. според тази група свидетели се пристъпило към трета проверка, за да се установи какво е реалното положение. Били направени опити да се свържат с бенефициента, които били неуспешни, поради което е предложено и решено да бъде извършена сто процента финансова корекция по договора и бенефициентът бил приканен да върне получената безвъзмездна помощ в размер на 339 750 лв.

Според настоящия съдебен състав обоснованото предположение за вероятна съпричастност на обвиняемата Д. към инкриминираната ОПГ се подкрепя и от обясненията на обвиняемата А. Й. Според тях приятелката й обвиняемата Д. й предложила да основат фирма и така тя основала „Т. Л.“, регистрирана в Л. Извършила регистрация по интернет. Не можела обвиняемата А. Й. да каже нищо за дейността на дружеството, тъй като ставало въпрос за сделки със софтуер, а обвиняемата нямала такива специални умения, просто правила бизнес. Казва също, че не е инсталирала софтуер нито в П., нито някъде другаде. Фирмата не е имала наети работници, нито подизпълнители. През цялото време обвиняемата знаела, че става нещо нередно, тя само подписвала договорите, като е мислела, че става въпрос за нормална търговска дейност. Договорите ги носело някакво момиче, което било връзката между обвиняемата Й. и обвиняемата  Д. От обясненията й може да се предположи разумно, че обв. Д. е контролирала дейността на „Т. Л“.

Налице са и показания на трета група свидетели в подкрепа на това обосновано предположение, а именно служителите на фирмата, управлявана от обвиняемата Д. – „Н.“ ООД. Това са свидетелите В. Б., П. М., Х. М., Г. С., Ж. Д., Н. К., П. П., М. А., Д. Д., Д. Л., И. Н., С. Ш., В. М., К. И. Общо взето показанията на тези свидетели се свеждат до това с малки изключения, че те не са работили по дейност, свързана с европроекти и не знаят за такава дейност. Болшинството от тях не знаят за активите по договорите и за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от европейските фондове, нито за офис, находящ се в гр. П.

Обоснованото предположение се подкрепя и от писмените доказателства: самите цитирани по-горе договори; сигнали за нередности; уведомления; приемо-предавателни протоколи; приложения към тях; решение, издадено от главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ и данни от Търговския регистър.

От всички тези доказателства, може да бъде направено разумно подозрение, че дружеството „А. С. Т. С.“ ООД, с управител и представител към 2016 г. свидетелят М. и управител и представител към днешна дата обвиняемият А. А., дружеството „Н.“ ООД, с управител и представител обвиняемата Л. Д. и мажоритарен собственик М. Д., също обвиняем, дружеството „Т. Л.“, с представител и управител обвиняемата А. Й., дружеството „С.“ ЕООД, представлявано от обвиняемия А. Д., са свързани по следния начин:

Дружеството „А. С. Т. С.”, представлявано от свидетеля М., през 2016 г. е бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по европейска програма за закупуване на софтуер. През същата година „Н.“ ООД, представлявано от управителя обвиняемата Д., сключва договор с „А. С. Т. С.” за доставка на софтуер, за което са съставени приемо-предавателни протоколи, приложени по делото.

През месец януари 2017 г. „Н.” става бенефициент по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по европейска програма за закупуване на софтуер, като през същата година дружеството сключва с „Т. Л.“, представлявано от обвиняемата А. Й. и вероятно контролирано, както беше казано по-горе от обвиняемата Д., договор за доставка на софтуер, за което са съставени приемо-предавателни протоколи, приложени по делото. Серийните номера на софтуера, доставен от „Н.” на „А. С. Т. С.” и на софтуера, доставен от „Т. Л.“ на „Н.”, са идентични, така както са описани в приемо-предавателните протоколи. Дружеството „Н.” сключва още един договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като изпълнението му също е обект на проверка, при която е констатирано, че на мястото на изпълнение не се осъществява дейността, за която са отпуснати средствата, липсват и материални активи за закупуването, на които дружеството е получило безвъзмездна финансова помощ. Бенефициент по договор за безвъзмездна финансова помощ било и дружеството „С.“ ЕООД, представлявано от обвиняемия Д. Проверки по изпълнение на сключения договор, поради постъпил сигнал за нередност, са правени и по отношение на това дружество, като е констатирано, че при всички опити за проверка се отказва да се осигури достъп на проверяващите лица. При осъществяваните контакти на проверяващите с телефонния номер на лицето за контакт, на обажданията отговаряла обвиняемата Д., а не представляващият дружеството неин брат – обвиняемият А. Д. От тези факти, установени по делото, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемите Л. Д., М. Д., А. Й. и А. Д. са съгласували волите си за участие в ОПГ, създадена с цел извършване на престъпление по чл. 248а от НК, като за целта обвиняемите Д. и Д. са си служили с дружеството „Н.”, обвиняемата Й. с дружеството „Т. Л.“, обвиняемият Д. с дружеството „С.“ ЕООД.

Тук следва да се посочи, че е основателно възражението на защитата, че по делото няма данни за ръководител на групата, но вероятната съпричастност на обвинените лица е като участници в нея. От събраните до момента доказателства може да се направи извод за по-голям каузален принос за постигане на целите на групата на обвиняемата Д. и обв. Д. в качеството им на представляващи дружеството „Н.“, което е бенефициент по два договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и е страна по описани вече договори с „А. С. Т. С.” и „Т. Л.“. От своя страна, ролята на обв. Й. била на нейно име да се регистрира дружество, с което да бъде сключен договор за доставка на софтуер. В обясненията на обвиняемата А. Й. се съдържат данни, че дружеството е контролирано от обвиняемата Д., като на този етап за целите на производството по чл. 65 от НПК, съдът намира, че тези доказателства са достатъчни за наличие на изискуемото от закона предположение за съпричастност на обвиняемата към това престъпление.

Относно престъплението по чл. 248а от НК:

Както беше посочено по-горе, обоснованото предположение за него, което според въззивния съд е налично, се обосновава от следните писмени доказателства:

Оферта от „Т. Л.“ до „Н.“ ООД; приемо-предавателни протоколи; фактури; декларации за безпристрастност и поверителност; показанията на свидетелите Р. К., Б. И., Е. З.; доклад от Е. З.; обясненията на обвиняемата А. Е. Й.; показанията на свидетелите В. Б., М., М., С., Д., К., П., А., Д., Л., Н., Ш., И.. Поради обсъждане съдържанието на показанията, свързани и с предходното престъпление, няма смисъл те да бъдат преповтаряни. Също така, от два броя уведомления от 11.07. и от 16.04.2018 г.; приложенията към приемо-предавателните протоколи; данни от Търговския регистър за дружеството “Н.“. От всички тези доказателства може да бъде направено разумно подозрение, че обвиняемата Д. в качеството си на представляващ дружество “Н.“ сключила договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като задължението на дружеството в качеството на бенефициент се състояло в разработване на софтуер. „Н.” ООД, сключило договор с „Т. Л.“, представлявано от обвиняемата А. Й., за доставка на техническо оборудване. Съставени били приемо-предавателни протоколи. Видно от приемо-предавателния протокол за доставки, съставен между „Т.“ и „Н.” ООД – бенефициент, от 01.06.2017 г., дружеството изпълнител доставя на договарящата страна софтуер с алгоритъм за интелигентно локализиране и трансформиране на последователност от маршрутни точки. Този софтуер е със същия сериен номер като този, посочен в приемо-предавателния протокол, закупен със средства от безвъзмездна финансова помощ от дружеството „А. С. Т. С.”, където доставчик е бил „Н.” ООД, от което може да се изведе разумно подозрение, че действително този приемо-предавателен протокол съдържа неверни сведения, тъй като е представен за получаване на средства от Европейски фондове. Може разумно да се предположи, че осъщественото покрива състава на престъплението, повдиганото от държавното обвинение на обв. Л. Д.

По отношение на другите документи, описани в постановлението за привличане на обвиняемата Д.:

Приемо-предавателен протокол между „Т. Л.“ и „Н.“ с бенефициент от 03.02.2018 г.; фактури; договор 0454 между „Н.“ ООД и „Т. Л.“ с предмет на доставка и въвеждане в експлоатация на високо технологично оборудване, доколкото са свързани с доставка на същия този софтуер от страна на „Т. Л.“ и „Н.“, също могат да се причислят към документи, с които са дадени неверни сведения. Още повече че при извършените проверки, проверяващите лица са констатирали, че не са налични и други активи, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ по този договор, а именно дрон и компютри. В други случаи пък въобще не е осигуряван достъп на проверяващите до местоизпълнението на договора. Освен това, служители на „Н.“, разпитаните в качеството им на свидетели на досъдебното производство в болшинството си заявяват, че не знаят за съществуването на офис в гр. П. и не са извършвали дейност по европроекти.

По отношение на въпросните декларации, посочени в постановлението за привличане на обвиняем, в които Д. е декларирала, че не се намира в конфликт на интереси и свързаност, в обвинението е посочено, че поради дългогодишното си приятелство с А. Й., тя в такъв конфликт и се направи възражение от адв. Хаджигенов, като се цитира Закон за публичното предлагане на ценни книжа, следва да се посочи следното:

Действително коректно бяха цитирани от адв. Хаджигенов допълнителните разпоредби на този закон, а именно т. 13, където е посочено кои са свързани лица, където в буква „а“ е посочено, че лицата, едното, от които контролира другото лице или негово дъщерно дружество са свързани и се цитираха букви „а“ и „б“ на т. 14, но адв. Хаджигенов пропусна буква „в“ на т. 14, където е определено, че контрол е налице, когато едно лице може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решение във връзка с дейността на юридическо лице, а както беше посочено в определението на съда по-горе, в обясненията на обвиняемата Й. са налице данни, че обвиняемата Д. на практика е контролирала и това дружество, формално представлявано от Й., поради което според настоящия състав на въззивния съд е налице вероятна съпричастност на обвиняемата Д. и към това обвинение, свързано с инкриминираните декларации, именно поради горепосочената причина.

В определението до момента беше отговорено на възраженията на защитника. Относно тези, направени от самата  обвиняема, следва да се посочи следното:

Същата посочва, че в договор за безвъзмездна финансова помощ няма предвидени разходи за заплати, поради което обяснява, че не е имала служители. Тук следва да се отговори, че не само липсата на служители, а и от показанията на цитираните по-горе служители на фирмата „Н.“, която обвиняемата е представлявала, е видно, че не са знаели за инкриминирания софтуер. Не може да се сподели изявлението на обвиняемата Д., че тези показания нямат отношение към наличното обвинение.

Не може да се сподели също така и нейното изявление, че заключеният офис и неоказване на достъп до него, че от тези факти не може да се правят изводи за инкриминирана дейност, защото съвкупният анализ на всички доказателства по делото говори по-скоро за противоправна дейност, отколкото за случайно неоткриване на вършещите проверки на местата, на които евентуално се е осъществявала такава дейност. Тук не става въпрос само за „чукане по вратата на офиса“, както посочи самата обвиняема, както е видно от показанията на всички цитирани по-горе свидетели.

Не могат да бъдат споделени също така и възраженията на обвиняемата Д., че става въпрос само за познанство между нея и обвиняемата Й., с която работила, тъй като пък в обясненията на обвиняемата Й. се съдържат данни, че именно обвиняемата Д. е контролирала и нейната фирма, с която вероятно е осъществявала инкриминираната дейност.

Относно опасността от укриване:

В първоинстанционното определение е прието, че липсва такава опасност. Настоящият въззивен състав споделя този извод, тъй като няма данни по някакъв начин обвиняемата Д. да се е укривала от органите на досъдебното производство. Тя е с установен адрес и отседнал начин на живот.

Относно опасността от извършване на престъпление и адекватното процесуално ограничение спрямо обв. Д. следва да се вземат предвид следните обстоятелства:

  1. Обвиненията, за които както се прие, че са налични обосновани предположения за вероятна съпричастност, са за две престъпления, които са тежки умишлени. Едно, от които е с вероятна вреда близо 1 355 000 лева.
  2. От друга страна, до настоящия момент е изтекъл изключително кратък срок на задържане – близо 45 (четиридесет и пет) дни, което отговаря на критериите за първоначално задържане.
  3. Има практика, както национална, така и на ЕСПЧ, че не само при първоначално задържане, а и в кратки срокове след това, е допустимо опасността от бъдещо противоправно поведение да се обосновава дори само с характера и тежестта на обвинението. В конкретния случай обаче опасността от извършване на престъпление не би могла да бъде предотвратена с мярка за неотклонение „домашен арест“, тъй като спецификата на конкретната дейност по чл. 248а от НК, позволява извършването й и при действието на тази мярка за неотклонение.

В заключение, извън полето на политическа полемика и опитите за лични нападки срещу конкретни съдебни състави или съдии, настоящият състав като въззивна инстанция отбелязва, че както по сегашното дело, така и по всяко друго дело, се придържа само и единствено към закона и доказателствата по делото при формиране на вътрешното си убеждение. Предвид естеството на процеса, а именно наказателен, е обяснимо, че това вътрешно убеждение няма как да се очаква да съвпада с интересите на всички страни, а и не трябва да е така. Важно е и според Конституцията на държавата ни е така, то да съвпада с разбирането на съда за законосъобразност и справедливост.

Воден от гореизложеното, Апелативният специализиран наказателен съд – първи състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СНС – 4 състав, с което мярката за неотклонение на обв. Л. Х. Д. е изменена от „задържане под стража“ в „домашен арест“, като вместо това:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на обв. Л. Х. Д. за изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека.

Определението е окончателно.

 

About De Fakto

Проверете също

16 въпроса към единствения кандидат за съдебния съвет, включително за служебния мандат в НИП

Общо 16 въпроса са поставени дотук към единствения кандидат за член на ВСС от квотата …

В крайна сметка: Обявен е само конкурс за преместване в районните прокуратури

Прокурорската колегия на ВСС излезе с уточнения за обявените вчера от нея конкурси. Поводът са …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.