Последни новини
Home / Законът / Нови предложения: Девоенизация на военните съдии, за да им върнат делата срещу полицаите и други (допълнена)

Нови предложения: Девоенизация на военните съдии, за да им върнат делата срещу полицаите и други (допълнена)

Defakto.bg
Но военните прокурори и следователи остават на армейска служба, с чинове и звания
След като миналата седмица скорострелно внесени от депутати от ГЕРБ законови промени осуетиха дебата в Съдийската колегия на ВСС за “оптимизацията” на военните съдилища, сега на кадровиците се предлагат нови идеи за решаването на проблема. Който е в твърде ниската натовареност на магистратите под пагон, от една страна, и двоякото им подчинение заради пагона, от друга. Плюс получаването на допълнителни екстри като “военни”, които обичайните магистрати нямат, но пък имат далеч повече дела.
В дневния ред на Съдийската колегия за вторник фигурира точка “предложения във връзка с оптимизация на дейността на военните съдилища”, внесена от Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“. Неин председател е Даниела Марчева.
Членовете на ВСС, а и самият съвет като такъв, нямат право на законодателна инициатива. Но, ако предложенията получат подкрепата на Съдийската колегия, те могат да бъдат изпратени на министъра на правосъдието или на депутати, които да ги припознаят и внесат в НС.
Предложенията са за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОСВ) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Най-общо те могат да бъдат обобщени така: занапред военните съдии да бъдат девоенизирани (да не се приемат на военна служба и да им не присвояват офицерски звания), за да се изпълнят решенията на Европейския съд по правата на човека за гарантирането на независимостта на тези магистрати и изключване на възможността за външен натиск върху тях, включителното чрез двояко подчинение.
Едновременно с това да бъде разширена подсъдността на военното правораздаване, като там се върнат делата срещу полицаите. И се добавят също делата за престъпления, извършени от служителите на ДАНС, Държавна агенция “Технически операции” (ДАТО), Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, Главна дирекция “Охрана” при Министерството на правосъдието, на Бюрото за защита към главния прокурор,  както и от държавните служители в ДКСИ, при или по повод изпълнението на службата им.
Кадровиците от комисията по натовареността се съгласяват и с депутатските предложения за разширяване на подсъдността включително с престъпления срещу военното, но и друго имущество, както и делата за престъпления на граждански лица, извършени на територията на военни обекти. Като идеята е така да се повиши натовареността на съдиите под пагон, но след като им махнат пагоните.
Едновременно с това военните прокурори и следователи очевидно ще останат на военна служба, ще им се присвояват офицерски звания и техният двояк статут ще се запази.
Какво конкретно се предлага?
Промените в ЗСВ са няколко.
Основната е в чл. 161, ал. 5. Текстът гласи:
(5) Назначеният като военен съдия, военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание.

Предложението е да отпадне изразът „военен съдия“ и текстът да стане:

„(5)  Назначеният като военен прокурор или военен следовател се приема на военна служба и му се присвоява офицерско звание.

Също така военните съдии да бъдат заличени и от нормата на чл. 134, ал.2, която регламентира, че магистратите под пагон работят във военна униформа. И вече да гласи: “Военните прокурори и военните следователи работят във военна униформа.“
Да се измени и чл.237, ал.2 за старшинството на военните магистрати, като и тук съдиите отпадат. Текстът става:

 „(2) Старшинството на военните прокурори и следователи се определя от длъжността, която заемат, при равна длъжност – от ранга по чл. 233, ал. 1 – 5, при равна длъжност и ранг – от военното звание, а при равно звание – от продължителността на прослуженото време на други длъжности като прокурор или следовател.

Военните съдии се заличават и от чл. 307, ал. 5 – за носенето на дисциплинарна отговорност за нарушения, предвидени в специалните закони и устави.

Предложенията за изменения на ЗОСВ. Те касаят раздела “Военна служба във военните съдилища и прокуратури”, който да стане “Военна служба във военните прокуратури”. Като се променят и чл. 262, ал.1-8, описващи приемането и освобождаването от военна служба, присвояването, повишаването и понижаването в звание (включително и за магистратския висш команден състав), униформите и отличителните знаци. От тези текстове сега се премахват военните съдии.

Мотивите
Те са идентични и за двата закона. Сред тях:
“Военните органи на съдебната власт не са ведомствени, а са част от независимата съдебна власт. Те прилагат същите материални и процесуални закони като останалите съдилища и прокуратури, актовете им могат да се обжалват пред Върховния касационен съд, като по този начин напълно е спазен принципа за равнопоставеност на всички граждани пред закона.

Съгласно НПК военните съдилища прилагат общите правила, доколкото за тях няма особени правила. Това означава, че няма разлика между общите и военните съдилища относно правата на участниците в досъдебната и съдебната фаза на производството, относно правилата на доказване, видовете доказателства и доказателствените средства, образуването и провеждането на разследването, начина на провеждане на съдебното производство, възможността за конституиране на граждански ищци и частни обвинители и за предявяване на гражданските искове, начин на изготвяне и съдържание на съдебните актове.

Статутът на военните съдии, следователи и прокурори като военнослужещи произтича от разпоредбата на чл. 262, ал. 1-8 ЗОВС.

Този статут не е залегнал като задължително изискване в Конституцията на РБ.

Основните възражения към настоящия момент за законодателни изменения на подсъдността и за разширяване на компетентността на военните съдилища се базираха на мотивите, застъпвани и отстоявани в решенията на ЕСПЧ (вж. решения по делата Ergin срещу Турция, (n 6), № 47533/99, CEDH 20006-VI (extraits); Maszni срещу Румъния, № 59892/00, 21 септември 2006; Pop и др. срещу Румъния, № 31269/06, 24 март 2015 г., както и осъдителното решение срещу България по делото Mustafa срещу България). Международните тенденции, последователно отстоявани в решенията на ЕСПЧ, са по-скоро ориентирани към варианти за възможно ограничаване на тяхната компетентност по отношение на цивилни лица. Възраженията се свеждат до това, че военните магистрати зависят в известна степен при кариерното си развитие (присвояване на военно звание, повишаване във военно звание, присвояване на висше военно звание) от изпълнителната власт и на практика се накърнява тяхната независимост и безпристрастност.

Практиката на ЕСПЧ е извела четири критерия, според които може да бъде определено дали даден съд е независим: За да се установи дали даден орган може да се счита за „независим“, трябва да се вземе предвид, между другото, начинът на назначаване на неговите членове и продължителността на техния мандат, съществуването на гаранции срещу външен натиск и въпросът дали органът има авторитет на независимост

В приетия на 16.06.2003г. Меморандум за съдопроизводството във военните съдилища, след анализ на практиката на ЕСПЧ, е направен извод, че съществуването и функционирането на военни съдилища в държавите-членки по Европейската конвенция за защита на правата на човека само по себе си не противоречи на задълженията на тези държави в случаите, когато съдопроизводството във военните съдилища съответства на изискванията на чл.5, 6 и 14 от Конвенцията. Отбелязано е, че окомплектованият с военнослужещи военен съд също се явява независим и безпристрастен съд, ако съдиите са обезпечени от закона, способите за тяхното назначаване и наличие на гаранции против натиск върху съда отвън са същите като при всички други съдии в съответствие с действащото законодателство, а съдопроизводството се осъществява в общ за всички съдилища ред.

Българските военни магистрати се назначават, преместват, повишават от кадровия орган при ВСС – съответната колегия при едни и същи законови норми, посочени в ЗСВ и съответните правилници. Те притежават статут на магистрати, но същевременно назначаването и освобождаването от длъжност и от военна служба на военнослужещите от военните съдилища, които са висш команден състав, както и удостояването им с висши военни звания, повишаването и понижаването им във военно звание се извършват с указ на президента на републиката по предложение на Министерския съвет.  Военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се приемат и освобождават от военна служба след решение на Висшия съдебен съвет за назначаването и освобождаването им като съдии, прокурори и следователи съгласно Закона за съдебната власт,като в изпълнение на решението административният ръководител на съответния съд или прокуратура издава заповед за приемане и освобождаване от военна служба съгласувано с министъра на отбраната. В този смисъл те имат двояк правен статут, който съвместява статута на магистрати и статута на офицери.

С оглед пълното съответствие на военните съдилища към изискванията на независим и безпристрастен съд, възприети като международни стандарти и съобразно решенията на ЕСПЧ, е наложително преосмисляне на статута на военните съдии като военнослужещи чрез девоенизирането им и приравняването му със този на съдиите от общите съдилища, както и преуреждане на института на съдебните заседатели във военните съдилища.”

Предложенията за НПК

Те са за чл. 165 НПК, уреждащ подсъдността на военните съдилища.

В момента тя се разпростира върху престъпления, извършени от: военнослужещи; генерали, офицери и лица от сержантския и редовия състав от други министерства и ведомства; резервистите при изпълнение на активна служба в доброволния резерв и лицата на военновременна служба; гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Националната служба за охрана, в Държавна агенция “Разузнаване” при или по повод изпълнение на службата им. Казано е и че “на военните съдилища са подсъдни и делата за престъпления, в осъществяването на които са участвали и граждански лица”.

Предложенията са:
  1. В алинея 1, т. 6, след „…Държавна агенция „Разузнаване“, се добавя „в Министерството на вътрешните работи, в Държавната агенция „Национална сигурност“, в Държавната агенция „Технически операции“, в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Главна дирекция „Охрана” при Министерството на правосъдието, в Бюрото по защита при Главния прокурор и държавните служители по чл. 10а от Закона за защита на класифицираната информация в  Държавната комисия по сигурността на информацията“.
  2. Създават се нови алинеи 3 и 4:

„(3) На военните съдилища са подсъдни и дела за престъпления, извършени от граждански лица:

  1. по глава пета от Особената част на Наказателния кодекс, когато предмет на престъплението е имущество на Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Национална служба за охрана;
  2. по глава осма от Особената част на Наказателния кодекс: раздел първи – чл. 269 – 270 и чл. 273 – 277, когато деянието е насочено срещу дейността на органите по ал. 1; по раздел трети – във връзка с престъпления, делата по които са подсъдни на военните съдилища; и по раздел четвърти – чл. 304 – 304в и чл. 305 – 307, когато деянието е свързано със службата или функцията на лицата по ал. 1;
  3. по глава девета „а“ от Особената част на Наказателния кодекс, когато предмет на престъплението са информационни системи или компютърни данни, свързани с дейността на Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Национална служба за охрана;
  4. по глава дванадесета от Особената част на Наказателния кодекс.
  • На военните съдилища са подсъдни и дела за престъпления, извършени от граждански лица на територията на обекти, имоти, съоръжения и превозни средства на Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия.“.
  • В член 405:
  1. В алинея 1, се създава нова т. 3: „т. 3. извършени от граждански лица на служба в Министерството на вътрешните работи, в Държавната агенция „Национална сигурност“, в Държавната агенция „Технически операции“, в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Главна дирекция „Охрана” при Министерството на правосъдието, в Бюрото по защита при Главния прокурор и държавните служители по чл. 10а от Закона за защита на класифицираната информация в Държавната комисия по сигурността на информацията, при или по повод изпълнение на службата им;“.

Добавка се прави и в чл. 371 НК.

 Мотивите тук са, че след като в НС вече има внесен проект за допълнение на НПК, неговите параметри е редно да се разширят и в новата “подсъдност” да попаднат всички служители в системата на националната сигурност.

Защото: “Съгласно чл. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, тази система включва държавните органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно-издирвателна, правоохранителна и охранителна дейности, както и са представени в Съвета по сигурността към МС (Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на външните работи, Министерство на финансите, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Служба „Военна информация“, Национална служба за охрана).

Освен в горепосочения закон, структурата и функциите на органите от системата за защита на националната сигурност са регламентирани и в множество други закони и подзаконови нормативни актове, от които е видно, че законодателят разглежда като единна системата от органи, в която служат лица със сходен статут:

  • Държавните органи, в които се изпълнява военна служба (Министерство на отбраната, Националната служба за охрана и военните съдилища и прокуратури);
  • Министерство на вътрешните работи и отделилите се от него структури, за чиито служители се прилагат разпоредбите относно държавна служба в МВР (Държавна агенция „Технически операции“, Главна дирекция „Охрана“ при Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, Бюро по защита на Главния прокурор, структури на Държавната комисия по сигурността на информацията);
  • Органите на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“, в които се изпълнява държавна служба по специфични правила.

Принципът за равенството пред закона на всички субекти изисква равнопоставеност на лицата, които имат еднакъв статут, в случая регламентиран в ЗМВР, и еднакви права и задължения регламентирани в същия този закон, поради което следва да бъдат еднакво третирани и в наказателноправен аспект. Принципът изключва всякаква неравнопоставеност в това отношение.

Не съществува правна и житейска логика спорове с еднакъв предмет да бъдат разглеждани от различни по вид съдилища. По този начин неминуемо ще бъде формирана противоречива практика и ще се създаде правна несигурност в гражданите и обществото относно разглеждането и решаването на наказателните дела”.

Посочено е също, че след практиката от последните години – след прехвърлянето на делата срещу полицаи на “гражданските” прокуратури и съдилища, е откроила неефективност в работата по престъпления, извършени от служители на МВР, допълнително забавяна и от ред самоотводи на прокурори и съдии , работещи в един съдебен район със съответните полицейски служители.

Цитира се и практиката  на Европейския съд по правата на човека, че задълженията за защита на правото на живот по чл. 2 и от нечовешко и унизително отношение по чл. 3 във връзка с чл. 1 ЕКЗПЧОС, включват задължение за ефективно официално разследване. Едно от основните изисквания е то да бъде извършено от безпристрастни разследващи органи, които да не са свързани институционално, йерархически или фактически с разследваните лица. Подчертана е необходимостта да има гаранции срещу всякаква външна намеса върху дейността на разследващите като независимостта им следва да се разбира не само като липса на йерархическа или институционална връзка, а и като практическа независимост.

Поради това в някои европейски страни военните съдилища разглеждат наказателните дела срещу служителите на някои структури с полицейски правомощия.

About De Fakto

Проверете също

Етичната комисия на СУ “Кл. Охридски”: Петър Илиев е плагиатствал значително от дисертацията на Наталия Киселова

Предстои процедура по отстраняването му  от Юридическия факултет на  Софийския университет Заключението на Етичната комисия …

БХК публикува тайните актове на главния прокурор

  Достъп до актовете правозащитниците получиха след два отказа на прокуратурата и три дела по …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.