DeFakto.bg DeFakto.bg
Изслушването на годишните отчети за работата на ВСС, съдилищата – общи и административни плюс върховните, на прокуратурата и на съдебния инспекторат в правната парламентарна комисия днес отвори и други дебати. На финала – меко, казано, „горещи“.
Отчетите пред парламента са отдавна, има ги в Закона за съдебната власт, замисълът им бе да са вид диалог между третата власт и върховния орган на народовластието – парламента. Практиката показа, че това в повечето случаи не става.
Днес бяха вкарани и други нюанси.
В правната комисия бяха представляващият ВСС Боян Магдалинчев, председателите на двете върховни съдилища Лозан Панов (ВКС) и Георги Чолаков (ВАС), главният прокурор Иван Гешев, главният съдебен инспектор Теодора Точкова. Отчетите на повечето от тях са известни.
В изложението си пред депутатите Магдалинчев говори включително за избора на нов главен прокурор през 2019 г., конституирането на Съвет за партньорство, декларациите в защита на независимостта на съдии и прокурори и др.
Крум Зарков (БСП) посочи, че решаването на един от най-болните проблеми за неравномерната натовареност очевидно не може да се реши без законодателни изменения, отметна наличието на работна група в Министерството на правосъдието, чиято работа още не е приключила и на предложения на прокуратурата. Попита работи ли се от казровиците и в посока на законодателни изменения по темата.
Всъщност именно подобни промени тази седмица Съдийската колегия реши да изпрати на правната комисия на НС.
В отговора на представляващия съвета това не бе посочено. Боян Магдалинчев обаче каза, че е имало принципно решение на колегията за закриване на първоинстанциони военни съдилища, но до конкретни решения не се е стигнало, след като депутати (от ГЕРБ) внесоха в парламента промени, даващи нови дела на магистратите под пагон и „ние изчакваме резултатите от предлаганите законодателни промени“.
Отчетът на Тедоора Точкова мина без никакви коментари. Нямаше въпроси и към Георги Чолаков.
Работна група в прокуратурата за „прецизиране“ на стандарта и способите на доказване
За 2019 г. Иван Гешев отчете над 30 хил. предадени на съд, като едва 2,5 % от тях са били оправдани – един от най-ниските показатели в целия ЕС. 97,5 % е делът на осъдените, с 50 % са се увеличили делата на специализираната прокуратура, съществено е намалял делът на оправданите за корупционни престъпления.
Спря се на окрупняването на районните прокуратури – от 1 януари бяха закрити нови 28 РП, които преминаха като териториални отделения към тези в областните центрове. После Гешев каза: „Процесът е доста по-бавен в съда, не е моя работа да анализирам, но в един момент това ще се превърне в сериозен въпрос, който ще бъде поставен от международните ни партньори и може да се наложи сериозна болезнена реформа в много кратък срок“.
Главният прокурор напомни за предложенията си за промени в НК в съставите по транспорта, идеята за отнемане на моторните превозни средства като санкционна последица.
После обяви, че във Върховната касационна прокуратура е създадена работна група за анализ и предложения по Наказателния кодекс (НК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) с акцент престъпленията по служба и същинските корупционни престъпления, например подкупите, ефективното използване на следователите и на военните прокуратури. Както и за прецизиране на реквизитите на обвинителния акт, стандарта на доказване, който бил най-висок в ЕС, способите за доказване и сроковете. Даде заявка за по-гъвкав подход чрез използването на „сътрудничещи свидетели“; на по-широк кръг лица като агенти под прикритие; стимулираща последващото добросъвестно поведение уредба на далото подкуп лице, изключваща наказуемостта; обсъждане на отпадането на наказателната отговорност за провокация към подкуп и други.
По този повод Иван Гешев каза: „Чел съм осъдителни присъди на испански, френски съдилища – там пише „с висока степен на вероятност“, такива термини в България биха означавали оправдания. Не можем да преследваме организирана престъпност и корупция с остарели и традиционни способи. Предполагам, че ще сме готови в рамките на месец, месец и половина – да изготвим не извънредно законодателство, а синхронизиране с европейското законодателство„.
Мина през разпоредената проверка на цялата приватизация. Обяви, че българската прокуратура подкрепя Европейската прокуратура (ЕП) и европейския главен прокурор, което е заявено и на Лаура Кьовеши.
Опозиционният депутат Крум Зарков отбеляза: „Впечатлява, че 97,5 % от внесените обвинителни актове завършват с осъдителна присъда. Защо тогава чувството за безнаказаност остава? Вероятно заради две неща – кои са точно осъдените и кои са онези, срещу които въобще няма повдигнато обвинение. От доклада разбираме и че приблизително 50 % от преписките завършват с отказ от образуване на досъдебно производство. Наистина ПРБ твърде често се ползва за пощенска кутия. От друга страна, отказът от образуване на досъдебно производство подлежи само на инстанционен, но не и на съдебен контрол и няма как да знаем какви са тези преписки. Има внесено предложение в тази насока“. Попита също Гешев колко, според него, трябва да са българските делегирани прокурори, които ще работят на терен по разследванията на ЕП. Прикани „заедно да решим към коя прокуратура точно ще бъдат и по коя процедура ще бъдат селектирани и избирани“.
Главният прокурор отговори: „Оправдателните присъди е ясно, че са и по дела от т.нар. обществен интерес, причините са комплексни. Първата група – престъпните състави в нашия НК в голямата си част уреждат обществени отношения, които към момента не съществуват и не уреждат актуални обществени отношения. Втората група – кадровите проблеми в съдебната власт, става въпрос за селекцията на кадрите и отговорността. Независимостта трябва да кореспондира с отговорност, а как да я има без контрол – нашите механизми за това са неефективни, български магистрат за да бъде уволнен трябва да е нещо супертежко, например да е извършил тежко престъпление пред камери и двайсет свидетели. Третият кръг – политическото влияние в съдебната власт, което е традиционно“. Обяви, че не отговаря на истината, че никой не знае какви са „отказаните“ дела, защото подателрят на сигнала по закон трябва да бъде уведомен за това решение и може да го оспори включително и пред главния прокурор. „Идеята за съдебен контрол се лансира политически и ще натовари много съдиите, ще блокира работата на много софийски основно съдилища“, отсече Гешев.
Зарков репликира, че не трябва да се затварят очите и за кадровите проблеми, и за неправомерно политическо влияние както по отношение на съдии, така и по отношение на прокурори.
Гешев отвърна, че „аз никога не съм атакувал никого, а излагам гледната си точка за състоянието в съдебната система“. Не пропусна да спомене „анархолибералните кръгове“. А чувството за справедливост било накърнено и от това „как някои от сервитьори станаха мултимилионери, а от дисиденти на Магурата…“
Правосъдният министър разкри: В България имо ново БКП и ако не си негов член, не можеш да растеш в съдебната система!
След приключването на отчета на Иван Гешев всички медийни онлайн излъчвания от комисията спряха (откакто сме само в епидемична обстановка, нейните заседание не са сред парламентарно излъчваните). А, както се и очакваше, отчетът на Лозан Панов е отприщил буря от емоции, разказаха очевидци.
Заявка за критичност бе дал правосъдният министър Данаил Кирилов при изслушването на доклада на Панов от Пленума на ВСС. директно бе посочил и посоката – интересуваха го колко от командированите от председателя на ВКС съдии в Търговската колегия на Върховния касационен съд, в апелативния съд и др. са членове на съсловната организация Съюз на съдиите.
Днес министърът се е спрял на тълкувателната дейност на ВКС (негова отдавнашна тема са специално тълкуванията, свързани с гражданската конфискация и работата на КПКОНПИ), заявил е, че въпреки критиките за изпращане на писма за становища „от днес за утре“ МП и ВКС имат добър институционален диалог. И го е илюстрирал с факта, че върховни съдии участват във всички работни групи на правосъдното ведомство.
По отношение на военните съдии позицията на Кирилов е да не се разрушават създадени структури, които могат да бъдат необходими.
Разбира се, темата за командированите е повдигната. Данаил Кирилов е получил справка-отговор от ВСС по въпроса, но данните в нея били съм 2019 г. (задължението магистратите да декларират и членствата си в съсловните организации вече отпадна от съдебния закон, между другото по предложение и на министъра). Информацията сочи, че общо близо половината от командированите са членове на ССБ. Като от 4 командировани във Върховния касационен съд, трима са от съсловната организация. Увисва въпросът дали това означава, че магистратите от ССБ нямат качества или щом са оттам, не могат да растат в кариерата. А и по закон шефът на ВКС подписва заповедите за този съд, не и за останалите. по изключение се намесва там само ако се командирова магистрат от друг съдебен район.
Възможност Панов да даде своя отговор не е била предоставена – можел да го направи в пленарната зала.
Нататък министърът изтъква как „някой“ си позволява да говори пред европейските партньори и пред чужденци, че във Висшия съдебен съвет има политическа квота, което не е вярно. Най-вече, че е време да кажем на нашите европейски партньори, че в България има ново БКП – Съюз на съдиите, и ако не си негов член, не можеш кариерно да растеш в съдебната система.
Боян Магдалинчев споделя възмущението от говоренето за „политическата квота“ във ВСС. В съдебния съвет, с 22 изборни членове, 11 се избират от парламента, останалите 11 – пряко от съдиите и прокурорите.
